Белгийският град Антверпен е известен като световен център на търговията с диаманти, докато повечето необработени камъни се добиват в Русия или Африка.

Но на около 240 км северно от индийския Мумбай се намира една по-малко известна столица на скъпоценните камъни: Сурат, където се шлифоват около 90% от всички диаманти на планетата.

Днес градът в щата Гуджарат може да се похвали и със сграда-рекордьор - дом на огромната му индустрия.

Surat Diamond Bourse ще представлява „дестинация на едно гише“ за над 65 000 професионалисти в работата с диаманти, включително резачи, полировачи и търговци.

Представляващ девет последователно разположени правоъгълни структури, изливащи се от и свързани помежду си чрез централен "гръбнак", 15-етажният комплекс е построен на повече от 141 хил. кв. м земя.

Архитектите му посочват, че обхваща около 660 хил. квадратни метра площ, което би означавало, че надминава Пентагона като най-голямата офис сграда в света.

Проектът трябва да посрещне първите си обитатели през ноември след четири години строителни работи и забавяния, свързани с COVID-19.

Очаква се да бъде официално открит по-късно тази година от индийския премиер Нарендра Моди, който е роден в Гуджарат и преди това е главен министър на щата.

Сградите са изпълнени с мраморни подове и пълни със светлина атриуми, свързващи над 4 700 офис пространства, които могат да се удвоят и да служат за малки работилници за рязане и полиране на диаманти.

Проектът на стойност 32 милиарда рупии (388 милиона долара) включва 131 асансьора, както и заведения за хранене, обекти за търговия на дребно, уелнес и конферентни съоръжения за работниците.

Според главния изпълнителен директор на проекта Махеш Гадави, Surat Diamond Bourse ще спести пътуването на хиляди хора – понякога ежедневно, до Мумбай с влак, за да правят бизнес.

„Демократичен“ дизайн

Сградата е проектирана от индийската архитектурна компания Morphogenesis след международен конкурс. Надминаването на Пентагона не е част от заданието, казва Гадави пред CNN.

По-скоро размерът на проекта е продиктуван от търсенето, допълва той, добавяйки, че всички офиси са купени от диамантени компании преди строителството. Според Morphogenesis, оформлението създава „равни условия“ за малки и големи предприятия.

С офиси, свързани с дълъг централен коридор - конфигурация, напомняща на летищен терминал, обитателите имат добър достъп до удобства и съоръжения, според съоснователя на архитектурната фирма Сонали Растоги, който описва дизайна като "демократичен".

Не са необходими повече от седем минути, за да се стигне от която и да е от входните врати на сградата до който и да е офис. Междувременно, компаниите получават площите на лотариен принцип.

Дизайнът е оформен и в резултат на изследване на Morphogenesis за това как работи индийската търговия с диаманти.

Комплексът разполага и с девет двора от 6000 кв. м, изпълнени с места за сядане и водни съоръжения, които могат да служат и като поле за срещи на търговците.

Сравнявайки озеленените площи с „традиционен базар“, Растоги казва, че фирмата е повлияна от факта, че много неофициални сделки се извършват извън офис средата.

Планове за трансформация

Въздушни снимки на Surat Diamond Bourse показват, че околностите на гигантската сграда засега са предимно незастроени. Но това може да се промени, ако плановете за мащабно преустройство в 7-милионния град, наречен „Градът на мечтите“, се осъществят.

Амбициозният план, публично възхваляван от министър-председателя Моди, има за цел да изгради „умен“ град на 7 млн. кв. м площ в Южен Сурат.

Новият диамантен център ще служи като „основен наемател“ в района. Междувременно, компанията на Растоги преговаря с потенциални клиенти за разработването на други проекти в района, включително конгресен център.

Въпреки че архитектът признава, че Сурат не притежава „много забележителен собствен архитектурен език“, той изразява надежда, че устойчивият дизайн ще оформи бъдещото развитие на града, в който летните температури могат да надхвърлят 43 градуса по Целзий.

От Morphogenesis твърдят, че техният дизайн консумира до 50% по-малко енергия от максимално допустимото, печелейки „платинен“ рейтинг от Индийския съвет за зелено строителство.

Разширената форма на централния гръбнак е проектирана да насочва ветровете през конструкцията, казват архитектите, докато охладена вода циркулира под пода, за да спаднат температурите във вътрешността.

Въпреки че отделните офиси ще разчитат на традиционна климатизация, около половината от сградата се охлажда чрез естествена вентилация, докато общите части се захранват със слънчева енергия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !