Трейдърите на финансовите пазари често използват израза "по-добре да си глупав", с който описват непредсказуемостта на финансовите пазари.

Акциите и останалите финансови активи понякога се държат по начин, който е трудно да се обясни или предвиди. 

Анализаторите прогнозираха, че цените на американските акции ще се сринат, ако Доналд Тръмп спечели изборите през 2016 г., но борсовите индекси на Уолстрийт, всъщност, скочиха.

Компаниите, които публикуват по-добри от очакваните печалби, понякога стават свидетели на спад в цените на акциите си. 

Възможността за "поглед в бъдещето" би трябвало да даде предимство на търговците и в повечето случаи вероятно е точно така, но не винаги, се посочва в анализ на The Economist 

Какво би се случило, например, ако някой е знаел в началото на 2021 г., че инфлацията ще скочи, в резултат от необузданото печатане на пари от централните банки и екстравагантните фискални стимули, както и че след това ще бъде допълнително увеличена заради войната в Украйна?

С такова знание би трябвало един актив да бъде много по-атрактивен от всички останали и вероятно повечето инвеститори биха "хвърлили" в него всичките си спестявания - благородният метал, който украсява вратовете и китките на богатите хора в страните, в които инфлацията е вечен проблем.

Но всъщност, това е поредният случай, в който е "по-добре да си глупав". Цената на златото почти не се е променила за последните две години. На 1 януари 2021 г. една тройунция от ценния метал струваше 1900 долара, а днес струва 1960 долара. Това прави годишна доходност от около 1.5%. 

Какво се случва?

Определянето на "справедливата" цена на златото е трудна задача. Почитателите на ценния метал сочат неговата историческа роля като парична "котва", използването му в изработката на изящни бижута, ограниченото му предлагане и физическата му издръжливост като причини, обясняващи неговага висока стойност.

Но, в крайна сметка, сравнително високата цена на златото, и особено неговата инвестиционна атрактивност, може би изглеждат странни, тъй като, за разлика от акциите и облигациите, то не генерира парични потоци или дивиденти.

Именно тази липса на "вътрешна доходност" дава ключ към посредствената възвръщаемост на метала през последните години.

Тъй като златото не генерира парични потоци, цената му има тенденция да бъде обратно пропорционална на реалните лихвени проценти – когато безопасните реални доходности, като тези, генерирани от съкровищните облигации, са високи, активите, които не генерират парични потоци, стават по-малко привлекателни. 

Въпреки целия фурор около нарастването на инфлацията, увеличението на лихвените проценти беше още по-забележително.

В резултат на това, дори когато инфлацията се повиши, реалната доходност на десетгодишните американски държавни облигации, коригирана спрямо инфлационните очаквания, се повиши от около -0.25% в началото на 2021 г. до 1.4% към момента. 

Кои са факторите, които влияят върху цената на златото?

През 2021 г. изследователи от Федералния резерв на Чикаго анализираха основните фактори, които стоят зад промените в цената на златото от 1971 г. насам, когато САЩ окончателно се отказват от т. нар. "златен стандарт" (система, при която доларите могат да бъдат конвертирани в злато на фиксирана цена). 

Експертите идентифицират три основни икономически функции на златото - защита срещу инфлацията, "застраховка" срещу икономическа криза и отражение на лихвените проценти. След това те "тестват" цената на златото спрямо промените в инфлационните очаквания, отношението към икономическия растеж и реалните лихвени проценти, използвайки годишни, тримесечни и дневни данни.

Резултатите от анализа показват, че всички тези фактори наистина влияят върху цените на златото. Изглежда, че металът може да предпазва инвестициите от инфлация и цената му се покачва, когато икономическите обстоятелства са мрачни. 

Но доказателствата за корелация са най-солидни, когато става въпрос за ефекта от по-високите реални лихвени проценти. Отрицателният ефект върху златото е очевиден, независимо от честотата на данните.

Инфлацията може да е била най-ясният двигател на цените на златото през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, но според изследователите от Федералния резерв на Чикаго, от 2001 г. нататък дългосрочните реални лихвени проценти и възгледите за икономическия растеж доминират като ценообразуващ фактор.

Моделите, по които се движи цената на златото от 2021 г. насам, изглежда подкрепят това заключение - инфлацията има значение, но не толкова голямо, колкото реалните лихвени проценти.

Всичко това означава, че златото може да работи като защита срещу инфлацията, но тя не е единствената важна променлива.

Металът би поскъпнал в периоди на инфлация, ако централните банки "спят зад волана" и реалните лихвени проценти падат, или пък ако инвеститорите загубят вярата си в способността на политиците и централните банкери за овладяване на инфлационния натиск.

Досега нито едно от двете не се е случило по време на настоящия инфлационен цикъл, припомня изданието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google