През 1936 г. американският писател Лоуел Томас пише във въведението си към книгата на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ нещо, което след това се превръща в широко разпространено твърдение. 

"Професор Уилям Джеймс от Харвард казваше, че средностатистическият човек развива само 10% от своите латентни умствени способности", пише Томас. 

Тази идея заживява свой собствен живот, като днес милиони хора по света смятат, че използват само 10% от мозъка си. 

Дали обаче това твърдение наистина е вярно? 

Не е сигурно дали Уилям Джеймс, смятан за "баща" на американската психология, е автор на това твърдение, но със сигурност то въобще не е вярно, пише електронното издание Live Science. 

"По-скоро ние винаги използваме целия си мозък“, казва Ерин Хехт, асистент по еволюционна неврология в Харвардския университет.

„Това е изключително смешен мит“, казва Джули Фратантони, когнитивен невролог и ръководител на операциите за The BrainHealth Project в Тексаския университет в Далас. Тя уточнява, че въобще не става ясно дали въпросните 10% се отнасят за обема на човешкия мозък или за нещо друго. 

"10% от енергийния метаболизъм ли са? 10% от електрическата активност ли са? Нивата на оксигенация в кръвта ли са? Този мит е толкова разпространен, че дори студентите ми задават въпроси за него. В часовете ми, когато някой повдигне тази тема, казвам, че ако използва само 10% от мозъка си, най-вероятно той е свързан към някой вентилатор", шегува се Хехт.

Тя оприличава мозъчната дейност на сърцето, когато тялото е в покой - сърцето продължава да изпомпва кръв, дори ако не работи с пълния си капацитет. По същия начин целият мозък и неговите клетки, наречени неврони, винаги са активни, дори само на базово ниво. 

"Невроните трябва да се активират на някакво базово ниво, за да се запазят здрави“, казва тя.

Според Фратантони и Хехт, мозъкът е разделен на отделни дялове, но работи чрез различни мрежи и нито един от дяловете не функционира изолирано от останалите. Фратантони дава пример с невронните мрежи, които включват няколко когнитивни области за обработка на мисли и социални взаимодействия.

Можем ли да разберем кои части от мозъка са активни? 

Най-добрият инструмент за измерване на мозъчната активност, с който медицината разполага, е функционалният магнитен резонанс (fMRI). Тази техника за невроизобразяване изисква някой да лежи в подобен на тръба скенер, докато реагира на различни стимули. Скенерът измерва промените в кръвния поток към мозъка, което показва повишено използване на енергия в различните мозъчни дялове.

„Идеята е, че части от мозъка, които получават повече кръв, изгарят повече енергия и следователно са по-функционално ангажирани с това, за което си мислите“, казва Хехт.

Нашите мозъци използват по-малко ресурси за умения, които познаваме добре. Когато упражняваме дадено умение, мозъкът ни се променя по няколко видими начина. Първо, мозъчната тъкан, свързана с регионите на това умение, се увеличава физически, според Хехт. По думите ѝ, този растеж може да идва от неврони, които се разклоняват, за да се свържат със съседни неврони, или от повишена васкуларизация, която би улеснила движението на кръвния поток. 

В същото време, колкото повече се упражнява мозъкът в дадено умение, толкова по-ефективен е той и толкова по-малко енергия изисква.

"Когато станете по-умели в нещо, което се учите да правите, все по-малка част от мозъка ви е ангажирана с него“, обяснява Хехт.

Какви са възможностите на човешкия ум? 

Умствената енергия или съзнателното усилие, изразходвано за изпълнение на дадена задача, е друг ефективен начин за хората да измерват употребата на своя мозък, казва Фратантони. Тъй като човек не може да тества научно умствената енергия, този показател позволява известна субективност.

"Може би по-удачният въпрос е дали знаем изобщо какъв е капацитетът на нашия мозък и какво бихме могли да направим, за да достигнем повече от този потенциал“ коментира тя пред Live Science.

Според Хехт, отговорът е усърдно да практикувате каквото и да е умение, което искате да култивирате.

В крайна сметка идеята за използване на 10% от мозъка е не само неправилна, но и неуместна. 

Хехт казва, че след тежко нараняване или инсулт някои хора могат да укрепят отново способностите си с други части на мозъка, които поемат функцията, която увреденият дял е контролирал. Невероятно пластичният човешки ум може да се пренастрои, когато дадена част от него е изгубена или повредена, така че това, което съставлява 100-те процента, може да се промени. 

Дори с наранена или отстранена част от мозъка, всеки ум може да намери начин да работи с пълния си капацитет, казват още учените.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !