Първото десетилетие на 21-ви век беше десетилетието на Германия. Т. нар. Jobwunder (от немски - "чудото на заетостта"), което започна около 2000 г., достигна пълен разцвет, до голяма степен невъзпрепятствано от световната финансова криза от 2007-09 г.

Трудовите реформи, въведени от германския канцлер Герхард Шрьодер, съчетани с търсенето на промишлени стоки в Китай и бума в развиващите се пазари, добавиха 7 милиона работни места в германската икономика.

От средата на 2000-те до края на 2010-те икономиката на Германия е нараснала с 24%, в сравнение с 22% във Великобритания и 18% във Франция. 

Ангела Меркел, която заемаше канцлерския пост от 2005 до 2021 г., беше възхвалявана за лидерство не само в родината си, но и на европейско ниво. Смяташе се, че популизмът който завладя САЩ по времето на Доналд Тръмп и Великобритания около брекзит, не е възможен в Германия.

Социалният модел на страната, изграден върху тесни взаимоотношения между синдикати и работодатели, както и кооперативният федерализъм, който разпространи растежа в цялата страна, удивиха икономистите.

А през това време германският национален отбор по футбол дори спечели световното първенство, на което страната беше домакин през 2006 г. 

Третото десетилетие на века обаче се очертава да бъде много по-различно и то не само заради слабите футболни резултати. Германците са недоволни от правителството си, а крайнодясната популистка партия Алтернатива за Германия (Alternative für Deutschland) има подкрепа от 20%.

Най-тревожното е, че прехваленият икономически модел на Германия изглежда неспособен да осигури растежа и обществените услуги, които хората очакват, пише The Economist. 

Това е отчасти история на страна, изложена на няколко негативни обстоятелства едновременно, сред които са войната в Украйна и икономическото забавяне в Китай. Според прогнозите на Международния валутен фонд, Германия ще бъде единствената икономика от Г-7, която ще се свие тази година. 

Тревожен е и фактът, че дългосрочните перспективи на страната също са помрачени. Германия е изложена на троен удар - индустрията ѝ изглежда уязвима от чуждестранната конкуренция и геополитическите борби, постигането нулеви нетни емисии ще бъде трудно, а работната сила вече е твърде възрастна.

И за да влоши още повече нещата, германската държава изглежда зле подготвена за тези предизвикателства.

Защо буксува двигателят на европейската икономика? 

Лихвените проценти се повишават бързо в еврозоната, както и в целия развит свят, за да се справят с инфлацията, отприщена от COVID-19 и руската инвазия в Украйна.

По-високите ставки започват да вредят на германското строителство и бизнес инвестициите. И все пак страната е по-малко чувствителна към увеличенията на лихвите от повечето икономики. 

Много по-трудни са промените, причинени от външните фактори. Повече от всяка друга голяма европейска икономика, Германия зависи от Китай, което означава, че по-бавното от очакваното възстановяване на азиатския гигант се оказва болезнено за нея.

Междувременно, шокът от миналогодишното поскъпване на газа все още отеква в индустрията, а фючърсите на синьото гориво сигнализират, че през следващите години цените ще останат приблизително два пъти по-високи от нивата си отпреди пандемията. 

Енергоемкото промишлено производство все още не се е възстановило от спада, който претърпя през 2022 г. Потребителите в страната също изпитват трудности - реалните заплати растат с минимални темпове, след като паднаха до нивата от 2015 г. 

Министрите обмислят как да отговорят. Зелените, част от коалиционно правителство със социалдемократите и про-бизнес формацията FDP, искат да похарчат 30 милиарда евро, или 0.7% от брутния вътрешен продукт, за субсидиране на електроенергията за промишлена употреба и финансиране на зелено строителство и социални жилища. 

„Настоящата слабост на строителния сектор наистина може да бъде използвана от публичния сектор, за да строи повече и да замести частната инициатива“, смята Моника Шницер, ръководител на Германския съвет на икономическите експерти. 

FDP, от своя страна, би искала да намали данъците и да създаде стимули за частния сектор да инвестира, например като позволи по-бързо обезценяване на инвестиционните стоки.

И двата плана биха довели до по-голям бюджетен дефицит, който обаче би нарушил строгите фискални ограничения, заложени в германското законодателство. 

Каквото и да измислят политиците обаче, проблемите на Германия изглежда ще продължат известно време. Индексът на производствените покупки е на най-ниското си ниво от първите месеци на пандемията от COVID-19.

Проучване на института IFO показва, че германските бизнес лидери гледат мрачно на бъдещето. Очакванията за следващите шест месеца продължават да се влошават.

МВФ смята, че икономиката на страната ще нарасне само с 8% между 2019 г. и 2028 г. - приблизително толкова бързо, колкото и Великобритания. През същия период Франция се очаква да нарасне с 10%, Нидерландия - с 15%, а САЩ - със 17%.

Как геополитиката удря германската икономика? 

Първото предизвикателство, пред което е изправена Германия, произтича от геополитиката. И САЩ, и Европа искат да преустроят веригите за доставки, за да бъдат по-малко зависими от външните си партньори, и по-специално от Китай.

Новият световен ред, който се заражда, ще осигури някои ползи за Германия. Фирмите, които се стремят да „пренасочат“ производството на ключови материали, като полупроводниците, или да изградят фабрики за нови продукти, като електрически превозни средства, могат да бъдат привлечени от развитата германска инфраструктура. 

Американският производител на електромобили Tesla вече построи фабрика близо до Берлин и планира да я разшири, за да създаде най-големия автомобилен завод в Германия. Intel се съгласи да създаде център за производство на чипове на стойност €30 млрд. евро в Магдебург.

На 8 август тайванския производител на чипове TSMC и още три компании от този сектор обявиха планове за изграждането на фабрика за 10 милиарда евро в Дрезден.

Тези инвестиции обаче водят със себе си и големи разходи за германския данъкоплатец, тъй като политиците участват в глобалната "надпревара" за субсидии. Германия ще предостави около 10 милиарда евро субсидии на Intel, а още 5 милиарда евро ще отидат за TSMC и партньорите ѝ. 

Междувременно, свиването на търговските връзки със страните извън Запада ще навреди значително, имайки предвид зависимостта на Германия от глобалните вериги за доставки.

Както тя, така и Нидерландия (резултатите на двете страни са трудни за разграничаване, поради споделената зависимост от пристанището на Ротердам) са изложени на повече външни рискове, отколкото която и да е друга голяма европейска икономика.

Годишната търговия с развиващите се пазари е на стойност 10% от БВП на двете страни, в сравнение с 5% във Франция. 

Не е изненада, че според анализ на МВФ от 2021 г., Германия ще пострада повече от всяка друга държава в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в случай че търговията с високотехнологични стоки между богатите държави и Китай бъде ограничена по-строго.

Нововъзникващите китайски конкуренти също представляват значителна заплаха, включително и за производителите на автомобили. Известните стари марки на Германия, в лицето на  BMW, Mercedes, Porsche и Volkswagen, рискуват да бъдат изоставени, тъй като потребителите масово преминават към електромобили. 

Комбинираната пазарна капитализация на четирите компании сега е по-малко от половината от тази на Tesla. Подобно на германската икономика, като цяло, техният бизнес модел работеше твърде добре, за да се адаптира.

Сега те са изправени пред нарастваща конкуренция от страна на Китай, където износът на електромобили расте. 

Китай е продал 2.7 млн. превозни средства в чужбина миналата година спрямо по-малко от 400 000 през 2015 г. Около две пети са били електрически или хибридни. Германската компания за автомобили под наем Sixt наскоро поръча 100 000 автомобила от китайския автопроизводител BYD. 

Може ли Германия безболезнено да постигне нулеви нетни въглеродни емисии? 

Преходът на Германия към нулеви нетни емисии е следващата трудност за икономиката. Страната вече е претърпя един неудобен преход - от пионер във възобновяемата енергия към изоставаща от климатичните си цели държава.

Годишният въглероден отпечатък на човек в Германия от 9 тона е с около 50% по-висок от този на Франция, Италия или Испания. 

Въпреки че Германия е една от най-енергийно ефективните страни в Европа, тя консумира огромни количества енергия поради голямата си индустриална база. Превръщането на тази енергия в по-екологична ще изисква трудни компромиси.

Първоначалният план, разработен през 2010 г., предвиждаше ядрената енергия да бъде заменена с възобновяеми източници и евтин руски газ. Нито едно от двете вече не изглежда като възможна алтернатива. 

Правителството използва миналогодишната енергийна криза, за да приеме противоречиви закони, смекчаващи правилата, които трябваше да помогнат за ускоряване на въвеждането на възобновяеми енергийни източници.

Предвижда се и мрежа от тръбопроводи за доставка на водород, но задачата да се произведе необходимата зелена енергия все още е доста скъпа.

Дори ако целите за водорода бъдат изпълнени, той ще покрие само 30-50% от вътрешното търсене до 2030 г., според прогнозите на правителството. На сушата ще трябва да бъдат построени между 4 и 6 ветрогенератора на ден, за да се постигне официалната цел от 80% възобновяема електроенергия до 2030 г.

Но подобно постижение е малко вероятно поради съпротивата на местно ниво, липсата на мрежови връзки и изобилието от ограничения за строително планиране.

Докато ветропарковете не бъдат построени, бизнесът е изправен пред несигурност, а това може да го принуди да се премести в по-добра и по-евтина среда зад граница.

Химическите компании, включително BASF и Lanxess, вече преструктурираха операциите си в Германия, затваряйки част от мощностите си. Други енергоемки индустрии, като производството на керамика, стъкло или хартия, също могат да последват този пример. 

Германското правителство наскоро се съгласи да плати 2 милиарда евро на ThyssenKrupp - най-големия производител на стомана в Германия, за да поддържа работата на стоманодобивните заводи, като същевременно ги направи по-екологични.

Intel също иска правителствена гаранция. Производителят на чипове е в преговори с местните доставчици на електроенергия в Магдебург и федералното правителство, търсейки фиксирана цена на енергията от 100 евро на мегаватчас за две десетилетия напред. 

Какво се случва с пазара на труда?

Не само индустриалната база на Германия обаче ще използва по-малко електроенергия в бъдеще - същото важи и за населението на страната. Германия е застаряваща икономика, но с някои особености. Хората в трудоспособна възраст са 64% от цялото население, точно както в САЩ.

Но общата средна възраст в Германия е 45 години, в сравнение с 39 отвъд Атлантика. Тъй като бейби бумът на страната след Втората световна война е бил забавен от глад, разрушения и изселване, сега има голямо нарастване на работниците, които са на ръба на пенсионирането.

Те постепенно напускат работната сила, а работните места стават все по-трудни за запълване. Фирмите вече изпитват затруднения заради този процес.

Дори по време на миналогодишната енергийна криза, възхваляваният германски Mittelstand (малките фирми, които често са световни лидери в своята ниша) посочи недостига на подходящи работници като най-належащата си грижа.

Без имиграция или повече жени и възрастни хора в работната сила, пазарът на труда ще загуби 7 милиона от своите 45 милиона работници до 2035 г., изчислява Енцо Вебер от Института за изследване на заетостта.

И все пак улесняването на родителите да работят на пълен работен ден би се сблъскало с традиционния семеен модел в Германия, а училищата и детските градини вече имат недостиг на персонал.

Някога подобни проблеми щяха да бъдат заобиколени чрез привличане на работници от Източна Европа, използвайки примамката на по-високите заплати. Но много икономики на изток процъфтяват и техните пазари на труда също са затегнати. 

Две трети от полските индустриални фирми, например, посочват недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ тяхното производство, в сравнение с по-малко от една четвърт в еврозоната.

Хубертус Хайл, германският министър на труда, наскоро пътува до Бразилия като част от кампания за привличане на здравни и медицински работници в страната. Законът за приемане на повече работници извън ЕС, въведен през 2020 г., трябваше да бъде актуализиран тази година, за да се намалят още повече бариерите за влизане. 

Ще се справи ли Германия с трудностите? 

Преодоляването на тези три предизвикателства – геополитика, изменение на климата и демография, ще изисква гъвкав, дигитален и много способен държавен апарат. За съжаление, в момента Германия не разполага с нито едно от тези три неща, пише още The Economist.

Успехът на страната дълго време прикриваше неадекватността на нейните институции и администрация, които сега излизат наяве. Както казва г-жа Шницер от официалния икономически консултативен съвет на страната, "държавата се задъхва от собствените си правила и процедури". 

Известно е, че германците обичат да плащат в брой. Според данните на Евростат, само българите, италианците и румънците използват цифрови държавни услуги по-малко от германците.

Това ще бъде проблем за в бъдеще, тъй като работната сила в страната се свива и ще стане още по-важно да се извлече и последната капка производителност от работниците.

Дори оптимистите започват губят надежда. 

"Изкуственият интелект често е без значение за нас, защото все още няма изкуствен интелект за факс машина“, шегува се Ан Катрин Ридел от организацията Next, която насърчава дигитализацията в публичната сфера.

Тя дава примери с общини, които трябва да планират училищните си нужди, без да знаят броя на децата, които ще се появят, защото нямат необходимите данни. 

Закон, въведен през 2017 г., постановява до 2022 г. 575 услуги да бъдат достъпни в цифрова форма. В крайна сметка, до този момент те са само 128. 

„Сега можете да кандидатствате дигитално за жилищни помощи, но администрацията разпечатва страницата и я поставя в същите папки, както преди“, отбелязва Ридел.

Склеротичната бюрокрация е проблем и за компаниите, които трябва да се адаптират към бързо променящата се глобална икономика и целият капитал, обслужващ изкопаеми горива, трябва да бъде заменен.

В момента на една германска фирма са необходими повече от 120 дни, за да получи оперативен лиценз, в сравнение с по-малко от 40 в Италия и Гърция. 

Разрешителните за строеж отнемат с 50% повече време от средното за ОИСР. Клиничните изпитвания са толкова трудни, че биотехнологичните фирми създават изследователски центрове в чужбина.

Почти 70% от германците смятат, че държавата е претоварена. Без огромни подобрения, тя ще се превърне в пречка, докато икономиката се опитва да се приспособи.

Проблемът не е в липсата на средства, а в природата на самата администрация. Наблюдателите рисуват картина на правителство, натъпкано с адвокати и неспособно да ръководи политиката или дори да наблюдава правилно консултантите си.

Федералната структура на Германия е създала мозайка от цифрови владения, които са яростно охранявани. 

Олаф Шолц - социалдемократическият канцлер на страната, досега не е проявявал особен интерес към провеждането на задълбочена реформа на държавата и изглежда по-фокусиран върху фискалните правила, отколкото върху смелите промени. 

Последният път, когато Германия беше в такава бъркотия, беше в края на 90-те години, когато The Economist определи страната като "болния човек на Европа".

Тогава германските политици започнаха болезнени реформи, които, в крайна сметка, бяха подпомогнати от благоприятните условия в глобалната икономика и, не на последно място от бума на нововъзникващите пазари. 

Сега такъв бум не се очертава и Германия, доскоро двигател на европейската икономика, ще трябва сама да намери пътя на своето развитие, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !