Товарен кораб, оборудван със специални вятърни платна, се отправи на първото си плаване.

Транспортната компания Cargill, наела машината, се надява технологията да помогне на индустрията да начертае път към едно по-зелено бъдеще.

Използването на твърдите платна WindWings има за цел да ограничи разхода на гориво, а оттам и въглеродния отпечатък на корабите. Смята се, че корабната индустрия е отговорна за около 2.1% от емисиите на въглероден диоксид.

Първото плаване на Pyxis Ocean ще бъде от Китай до Бразилия и ще представлява първия реален тест на тази технология.

Когато корабът е на пристанището, платната-крила са сгънати и се отварят, когато корабът е в морето. Те са с височина 37.5 метра и са произведени от същия материал, като вятърните турбини, за да бъдат по-издръжливи.

Възможността кораб да бъде подпомаган от вятъра, вместо да разчита единствено на двигателя си, би могла да намали вредните емисии на товарен плавателен съд с 30% за цялото време на неговата експлоатация.

Индустрията е поела на "пътешествие към декарбонизацията“, казва Ян Дилеман, президент на Cargill Ocean Тransportation. Той признава, че няма единно решение, но казва, че тази технология е пример за това колко бързо се променят нещата.

"Преди 5-6 години, ако бяхте попитали хората в индустрията за декарбонизиране, те биха казали, че ще е трудно и не очакват да се случи скоро," казва той пред BBC.

"Пет години по-късно смятам, че наративът се е променил и всички са наистина убедени, че трябва да свършат своята работа, само че има малко разминавания за това как ще го направим.

По тази причина приехме ролята, като един от най-големите играчи, да поемем част от риска, да опитаме нови неща и да движим индустрията напред," посочва той.

На Pyxis Ocean ще са му необходими около шест седмици, за да достигне своята дестинация, но произходът на технологията, която използва, се крие в нещо много по-бързо.

Тя е разработена от британската компания BAR Technologies, която се отделя от екипа на сър Бен Айсли за ветроходното състезание America's Cup през 2017 г., понякога наричано “Формула 1 на моретата“.

"Това е един от най-бавно движещите се проекти, по които се работили, но без съмнение с най-голям ефект върху планетата," казва ръководителят на компанията Джон Купър, който преди това е работил за отбора от Формула 1 McLaren.

Той смята, че това плаване ще бъде повратна точка за морската индустрия.

"Прогнозирам, че до 2025 г. половината от новопостроените кораби ще бъдат поръчвани с вятърно задвижване," казва той.

"Причината за това да съм толкова убеден са нашите спестявания – един тон и половина гориво на ден. Ако поставите четири крила на плавателен съд, това са спестени шест тона гориво и 20 тона въглероден диоксид на ден. Числата за огромни."

Иновацията идва от Великобритания, но самите крила се произвеждат в Китай. Купър казва, че липсата на държавна подкрепа за намаляването на цената на вносната стомана спира компанията да ги произвежда в Обединеното кралство.

Експерти твърдят, че вятърната енергия е обещаваща сфера за проучване, тъй като плавателната индустрия се опитва да намали 837-те млн. тона въглероден диоксид, които генерира всяка година.

През юли индустрията постигна споразумение за намаляване на затоплящите планетата газове до нула "до или около 2050 г.", но това обещание, според някои, е беззъбо.

"Вятърната енергия може да направи голяма разлика," казва доктор Саймън Бълок, изследовател на корабоплаването в центъра Тиндал към Манчестърския университет.

Той смята, че за появата на по-чисти горива ще е необходимо време, "така че трябва да хвърлим всички усилия по отношение на оперативните мерки по съществуващите кораби, като оборудването им с платна, хвърчила и ротори".

Вятърната технология обаче може да не е подходяща за всички плавателни съдове, тъй като в някои случаи, например, крилата пречат на разтоварването на контейнерите.

"Корабната индустрия все още няма ясен път за декарбонизация, предвид мащабите и разнообразието на световния корабен флот и е малко вероятно за индустрията да има единно решение в краткосрочен или средносрочен план," прогнозира Стивън Гордън, управляващ директор на Clarksons Research.

Джон Купър от BAR Technologies е по-оптимистично настроен, заявявайки, че бъдещето на вятърните крила е "много розово." Той също така признава, че изпитва известно задоволство от идеята, че индустрията се връща към своите корени.

"Инженерите не го харесват, но аз винаги казвам, че това е път обратно към бъдещето," казва той. "Изобретяването на големите двигатели с вътрешно горене унищожи търговски и ветроходни маршрути и сега малко ще се опитаме да обърнем тази тенденция."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !