“Дарик радио е един от стандартите в нашата медийна среда. Дойдох, за да ги подкрепя в усилията, които полагат, за да остане атмосферата такава, каквато трябва да бъде в едни по-трудни времена”.

Това каза премиерът Николай Денков след откриването на изложбата „Родени свободни“, посветена на 30-годишнината от създаването на Дарик. 

Дебютната книга на Константин Вълков е ода за една любов: фотографията

Поредицата фотографии на Константин Вълков от скейтпаркове се намира в Националната галерия/Квадрат 500 и може да се разгледа до 29 октомври. 

Чуйте какво още каза Николай Денков пред Тодор Пантилеев тук.

Константин Вълков е журналист и страстен любител на фотографията. Работи в Дарик радио от 16-годишен, а в момента е програмен и търговски директор на медията.

Константин прави фотографски портрети на различни личности, с които се среща в ефир, както и документални фотографии от журналистическите си пътувания.

Родени свободни

“Когато правиш фотографски портрет, никой друг не е включен – само двама сте, затова аз съм избрал фотографията, защото е интимно“, казва Константин.

Той има зад гърба си няколко самостоятелни изложби, сред които „144 часа в Афганистан“ и Tokyo Mon Amour, „гоСТОЛюбив“, „Мрежата“, „Жена с 20 имена“ и „Голямата малка Америка“.

“Като влюбен във фотографията все търся онова чувство, което тя ми дава — а то е именно мисловна тиха хармония и задоволяване на любопитството.”, споделя Константин Вълков.

“Независимо дали снимам портрети на гостите на Дарик като част от поредицата #гоСТОЛюбив, документални фотографии за някакъв материал в сайтовете на Дарик или печатното ни издание dolce far niente, или кадри за лични проекти, любопитството ми към фотографията се увеличава с всеки ден.”, допълва още популярният журналист.

В годината, в която Дарик навършва 30 години, излиза и дебютната му фотографска книга “play & display”.

Проучване на Ройтерс: Дарик радио се ползва с висока степен на доверие сред аудиторията в България

„Книгата се нарича “play & display”, защото е своебразна ода за любовта и вярата в това, че трябва да се забавляваш, докато правиш това, което обичаш. Казвали са ми, че трябва да се забавляваш и играеш, докато правиш нещо (play), а после да го покажеш завършено (display)”, разказва Косьо.