От гледна точна на една национална икономика, ако банките започнат да експериментират с иновативни решения, има някаква вероятност да се случат непредвидени неща, което не е най-добрата стратегия за водещите финансови институции.

Затова има по-прогресивни компании, като Paysera, които имат по-голям апетит за риск и съответно разполагат с по-голяма технологична и по-малка клиентска база, върху която да разпределят тази технологична тежест.

Така неща се получават от иновациите, а не от обема и от консерватизма, които са правилната стратегия за водещите финансови институции, заяви Филип Мутафис, изпълнителен директор на Paysera България и Румъния, по време на форума Investing in our Future, организиран от Darik Business Review.

По-големият проблем, особено в началото, беше, че големите финансови институции в България не гледаха по същия начин на нещата, а по-скоро ние бяхме като една дистракция, която ги смущава и ги кара да се раздвижат.

Това невинаги е приятно, но след това дойде пандемията от COVID-19 и те нямаха избор. Мисля, че COVID-19 беше един голям ускорител на иновациите, заяви още Мутафис.

"През 2016 г. ние бяхме първата компания, която предостави на български юридически лица възможността дистанционно да откриват платежна сметка, което за времето си беше нещо невиждано."

През 2017 г. започнахме да предоставяме SEPA трансфери по 15 цента, което също беше нещо ново. Това не ни помогна да завземем съществена част от пазара, но вече много клиенти започнаха да задават към водещите финансови институции въпроса къде е уловката, посочи експертът.

Истината е, че просто няма такава, въпреки че имаше дискусии, на които водещи финансови институции не много умело се опитваха да обяснят къде е тя, каза още Мутафис.

По негови думи, такива стимули би трябвало да се насърчават и от утвърдените финансови играчи и от регулаторите, защото те създават предпоставките да се види какво работи и се възприема и какво - не.

И съответно да се изчисти пътят за по-големите финансови институции да стъпват по-сигурно, когато също поемат в някаква технологична посока.

Филип Мутафис, изпълнителен директор на Paysera България и Румъния
Филип Мутафис, изпълнителен директор на Paysera България и Румъния

Мутафис заяви, че напоследък на дневен ред при Paysera е колективното финансиране, което на практика е алтернатива на банковото финансиране и има няколко ключови предимства.

"Банките финансират с ресурс, който не е техен, а на депозантите. Съответно надзорът на регулатора е много по-стриктен, докато в колективното финансиране всеки инвеститор сам решава в какво да инвестира, според неговия апетит за риск и неговите виждания за бъдещето. Това отваря възможности, които липсват при проекти в сферата на банковото финансиране."

Мутафис посочи, че е абсолютно невъзможно без текущите технологии да се прави колективно финансиране.

"Ние на 100% разчитаме на технологии и платформи. При нас ситуацията не е digital first, а digital only – няма друг начин. В началото това е много трудно, но в момента, в който една компания е изградила процеси, които са digital only, скоростта, с която вече се развива, е много по-добра.

Дигитализацията и доверието 

Мутафис заяви, че Paysera се опитва да прави всичко, което може, дигитално, като се започне от трудови договори и се стигне до откриване на инвестиционни портфейли.

"Опитваме се да работим дигитално, защото няма как да очакваме нашите клиенти да работят дигитално, пък ние самите да сме не толкова напредничави в тази област."

Мутафис обаче смята, че в този сектор на първо място е доверието. Ако вече има изградено доверие, всичко се случва много по-лесно - в това число и дистанционното откриване на сметка и други онлайн услуги.

Той сподели, че през първите две години (2016 – 2017 г.) от старта на Paysera в България най-честите въпроси, които компанията е получавала, са били къде е уловката и каква е тази пирамида.

"От много отдавна не са ни задавали този въпрос, защото вече има изградено доверие. Съответно, ако някой днес стартира нов бизнес с дигитални процеси, за който никой не е чувал, проблемът няма да е, че клиентите не възприемат дигиталните процеси, а по-скоро, че няма изградено доверие. Един такъв стартъп трябва да инвестира много в изграждането на това доверие, за да може да се отключи после дигиталният процес."

Не всички клиенти са еднакво отворени за дигитализация. Въпреки че платежните нареждания в банките вече струват по 5-6 лв. на гише, някои клиенти продължават да предпочитат този метод, защото така са свикнали, отбеляза Мутафис.

Процесът, като цяло, отнема време. Преди 6-7 години трябваше някой клиент да е много по-мотивиран за дигитализация, за да преодолее това, допълни той.

Някои компании смятат, че ако пуснат един процес на апликация и вече са дигитални, но това не е точно така. Този процес минава десетки итерации и изчиствания, за да може да стане удобен за всички. В началото е трудно. Затова и трябва с дигитализацията да се започва по-отрано, смята Мутафис.

Инвестиции и капиталов пазар

Съотношението на пари, инвестирани средно от български гражданин спрямо средно за Европа и за САЩ в акции на компании и съотнесено към БВП на страната, е приблизително 1 към 5 към 20.

Т.е средностатистическият европеец инвестира пет пъти повече пари, съотнесено към БВП, в акции и по този начин подкрепя компаниите в неговата икономика. Това може да говори само едно - колкото повече се европеизираме, толкова по-популярни ще стават инвестициите в акции на компании, заяви Мутафис.

По негови думи, причината те все още да не са толкова популярни не е, че хората нямат пари. Мутафис посочи като пример инвестираните от българи 200 млн. лв. в пирамидата BETL и вложената много значително по-малка сума на БФБ за същия период.

При IPO-то на Paysera изгубихме най-много инвеститори, които имаха желание да купят акции, заради това, че не можаха лесно да регистрират и захранят сметка в инвестиционен брокер.

Административно, ако всичко това беше на един клик разстояние, със сигурност щяхме да имаме два или три пъти повече инвеститори, заяви Мутафис.

Българските компании са подценени, защото са маргинализирани и изводът от всичко това е, че ако България влезе в еврозоната и нашата борса се интегрира с европейските, със сигурност хората ще инвестират повече в акции.

Това пък прави неизбежно повдигането на цените на акциите на повечето български компании и увеличаването на капитализацията им, която в момента е доста подценена спрямо същите сектори със същите финансови показатели в други европейски държави, да не говорим за САЩ, каза още Мутафис.

Investing in our future се осъществи с подкрепата на Филип Морис България, Летище София, EY Bulgaria, БКДМП, AstraZeneca, ОББ, ВВТ Инженеринг ЕООД и Асоциация за развитие на човешките ресурси. Медийни партньори на събитието са darik.bg и dir.bg.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !