Пясъкът е най-извличаният твърд материал на Земята, но добивът му заплашва екосистеми и поминъка на милиони хора.

Мале е един от най-пренаселените градове в света, но столицата на Малдиви е изправена пред двоен натиск. Освен нарастващото население, градът е застрашен и от покачването на морското равнище. Заради климатичните промени жизненото пространство на островната държава постепенно намалява.

Затова проектът за разширяване на сушата изглеждал логичен — пясък да бъде взет от други части на архипелага и използван за изграждане на нова земя за жителите на Мале.

Какво би могло да се обърка? Все пак това е „само пясък“, нали?

Но нов доклад на ООН предупреждава, че светът добива пясък по-бързо, отколкото природата може да го възстановява, и това вече застрашава екосистеми, цели общности и самата структура на природната среда.

Светът използва 50 млрд. тона пясък годишно

По света урбанизацията и индустрията използват около 50 млрд. тона пясък годишно, а очакванията са това количество да продължи да расте.

Паскал Педуци, директор на глобалната база данни за природни ресурси към Програмата на ООН за околната среда (UNEP), заявява:

„Пясъкът понякога е наричан незабелязаният герой на развитието, но още по-пренебрегвана е неговата роля за поддържането на природните системи, от които зависим.“

По думите му пясъкът е първата защитна линия срещу покачването на морското равнище, бурните приливи и засоляването на крайбрежните подпочвени води — проблеми, които се изострят от климатичните промени.

Най-използваният твърд материал на планетата

Пясъкът е най-добиваният твърд материал на Земята.

Той се използва за:

  • строителство на жилища, пътища и морски диги;
  • производство на бетон;
  • основи и зидария;
  • прозорци;
  • силициеви чипове;
  • соларни панели.

Но пясъкът е също толкова важен и когато остане на мястото си. Той регулира речните течения; предпазва крайбрежните подпочвени води; филтрира водата; поддържа биоразнообразието.

Докладът посочва, че има конкуренция между нуждата от „мъртъв“ пясък — за строителство, и „жив“ пясък — като част от природните екосистеми.

Как един проект унищожи коралови рифове

През 2019 г. правителството на Малдивите възлага на нидерландска компания проект за запълване на лагуната около остров Гулхифалху, близо до Мале.

За разширяването на сушата върху 1920 дектара са били необходими 24.5 млн. куб. метра пясък, добит от северния атол на Мале.

Само шест месеца по-късно екологична оценка заключава, че щетите върху природата ще бъдат необратими.

Но договорите вече били подписани.

Според доклада проектът е унищожил 2000 дектара коралови рифове и лагуни, включително защитени морски територии.

ООН установява, че около половината от компаниите, занимаващи се с драгиране, работят именно в защитени морски зони. Последствията включват унищожаване на местообитания за риби, костенурки, птици, раци и други видове, от които зависят екосистемите, риболовът и туризмът.

„Разширяването на сушата неизбежно води до трайна промяна на морското дъно, унищожаване на флората и фауната и крайбрежна ерозия“, се казва в доклада.

Рибарски общности губят поминъка си

В Филипини добивът на 155 млн. куб. метра пясък за проект за летище върху 1700 хектара унищожава рибарски общности.

След като дъното на залива Манила е било изкопано, рибата просто не се е върнала.

В Южно Сулавеси, Индонезия, драгирането на 22 млн. куб. метра пясък в ключови риболовни райони за друг урбанизационен проект намалява доходите на местните рибари с 80%.

Решението: по-строг контрол и повече прозрачност

Според UNEP решаването на проблема изисква сериозна реформа в управлението на добива на пясък.

Планиращите институции имат нужда от:

  • по-добри данни;
  • картографиране;
  • мониторинг на екологично чувствителните райони;
  • повече прозрачност;
  • по-стриктно спазване на екологичните правила.
  • Малдивите: държава, която може да изчезне

Малдивите са особено уязвими. Над 80% от територията на страната се намира на по-малко от метър над морското равнище, което я прави една от най-застрашените държави от климатичните промени. Без изграждане на нова суша части от страната могат да бъдат погълнати от океана. Но дори ако този сценарий бъде избегнат, бъдещето на жителите на Мале изглежда мрачно.

Според технически анализ на плана за използване на новата земя в Гулхифалху, инфраструктурата и очакваната гъстота на населението превръщат проекта в нищо по-малко от „урбанистична катастрофа“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google