Някои икономисти казват, че когато САЩ кихне, останалата част от света хваща настинка. Какво се случва обаче, когато Китай се разболее?

Втората най-голяма икономика в света, в която живеят над 1.4 млрд. души, е изправена пред редица проблеми – в това число слаб икономически растеж, висока младежка безработица и имотен пазар в безпорядък.

Наскоро председателят на силно задлъжнялата имотна компания Evergrande беше поставен под полицейско наблюдение, а борсовата търговия с книжата на компанията временно спряна.

Тези въпроси създават големи главоболия на Пекин, но колко важно е това за останалата част от света?

Анализатори смятат, че опасенията от предстояща глобална катастрофа са преувеличени. Въпреки това, международни корпорации, техни служители и дори хора без преки връзки с Китай вероятно ще усетят поне някои от ефектите. В крайна сметка, зависи от това кой кой е.

Победители и губещи

"Ако китайците започнат да обядват по-малко навън, например, това засяга ли глобалната икономика?".

"Отговорът е не толкова прост, колкото си представяте, но определено засяга компании, които разчитат на местното потребление", казва Дебора Елмс, изпълнителен директор на Азиатския търговски център в Сингапур.

Стотици глобални компании, като Apple, Volkswagen и Burberry, генерират голяма част от своите приходи от огромния потребителски пазар в Китай и ще бъдат засегнати, ако домакинствата харчат по-малко средства.

Страничните ефекти след това ще бъдат усетени от хилядите доставчици и работници по света, които разчитат на тези компании. Когато вземете предвид, че Китай допринася с над трета от икономическия растеж в света, всеки вид забавяне ще бъде усетен извън границите на страната.

Миналия месец щатската кредитна агенция Fitch обяви, че забавянето в Китай "хвърля сянка върху перспективите пред глобалния икономически растеж" и занижи прогнозата си за целия свят за 2024 г.

Според някои икономисти обаче, твърдението, че Китай е двигателят на глобалния просперитет е преувеличено.

"От математическа гледна точка, да, Китай допринася с около 40% към ръста на световната икономика," казва Джордж Магнус, икономист в Китайския център към Оксфордския университет.

"Кого обаче облагодетелства този растеж? Китай има огромен търговски излишък. Страната изнася толкова много повече, отколкото внася, че това с колко расте или не расте икономиката ѝ, всъщност, засяга повече самата страна, отколкото останалата част на света."

Въпреки всичко, по-малкото разходи в Китай за стоки и услуги или за строителство на жилища означава по-малко търсене на суровини и стоки.

Вносът на страната през август е с близо 9% по-малък, в сравнение със същия месец през предходната година, когато все още бяха в сила ограниченията за нулев COVID.

"Големи износители, като Австралия, Бразилия и няколко африкански държави, ще бъдат засегнати най-сериозно от това," казва Роланд Раджа, директор на Индо-тихоокеанския център за развитие към Института Лоуи в Сидни.

Защо падащите цени в Китай пораждат опасения?

Слабото търсене в Китай също така означава, че цените ще останат ниски. От гледна точка на потребителите на Запад, това би било добре дошло за ограничаване на нарастващите цени и не включва по-нататъшно повишение на лихвите.

"Това е добра новина за хората и компаниите, които изпитват затруднения с високата инфлация," казва Раджа. Така в краткосрочен план обикновените потребители може да се облагодетелстват от забавянето в Китай. Има обаче въпроси в дългосрочен план за хората в развиващите се страни.

През последните 10 години Китай е инвестирала над 1 трлн. долара в големи инфраструктурни проекти, известни като инициативата „Един пояс, един път“.

Над 150 държави са получили пари и технологии от Китай за строителството на пътища, летища, пристанища и мостове. Ангажиментът на страната към тези проекти може да започне да страда, ако икономическите проблеми у дома продължават.

"Сега китайските компании и банки няма да разполагат със същата финансова щедрост, за да пръскат пари в чужбина," допълва той.

Китай в света

Има възможност китайските инвестиции в чужбина да бъдат ограничени, но засега не е ясно как икономическата ситуация в страната ще се отрази на външната ѝ политика.

Някои наблюдатели твърдят, че по-уязвим Китай може да потърси възстановяване на влошените отношения със САЩ. Американските търговски ограничения допринасят отчасти за 25-процентния спад на китайския износ за САЩ през първото полугодие на 2023 г.

Американският министър на търговията Джина Раймондо наскоро определи страната като "невъзможна за инвестиции" за някои американски компании.

Няма обаче доказателства, които да предполагат, че подходът на Китай се смекчава. Пекин продължава да отмъщава със собствени ограничения, като често критикува "манталитета от Студената война" на западните държави и изглежда поддържа добри отношения с авторитарни лидери на санкционирани режими, като Владимир Путин и Башар Асад.

В същото време, официални лица от САЩ и Европа продължават да пътуват до Китай всеки месец, за да поддържат преговорите относно двустранната търговия. Истината е, че малцина знаят какво стои наистина между китайската реторика и политиката на Китай.

Един от по-екстремните прочити на тази несигурност идва от наблюдатели във Вашингтон, който казват, че спад в китайската икономика би могъл да засегне отношенията на страната с Тайван - самоуправляващия се остров, който Китай счита за собствена територия.

По-рано този месец конгресменът от републиканската партия Майк Галахър заяви, че проблемите у дома правят китайския лидер Си Дзинпин "по-малко предвидим" и биха могли да го накарат "да направи нещо много глупаво" по отношение на Тайван.

Идеята е, че ако, както твърди Раджа, стане очевидно, че китайското "икономическото чудо" е приключило, тогава реакцията на Комунистическата партия "може да се окаже много последователна наистина".

Има обаче много хора, които отхвърлят тази идея, в това число и президентът на САЩ Джо Байдън. На въпрос относно подобна вероятност той заяви, че Си Дзинпин в момента е зает с икономическите проблеми на страната.

"Не смятам, че това ще накара Китай да нахлуе в Тайван, даже точно обратното. Китай вероятно не разполага със същия капацитет, както преди," заяви Байдън.

Очаквайте неочакваното

Ако обаче има един урок, който може да се научи от историята, той е да се очаква неочакваното. Преди 2008 г. малцина очакваха, че високорисковите ипотеки в Лас Вегас ще предизвикат сътресения в световната икономика, посочва Елмс.

Спомените за 2008 г. карат някои анализатори да се притесняват от т. нар. "финансова зараза". Това включва кошмарен сценарий, при който кризата в имотния сектор в Китай може да доведе до колапс на китайската икономика, което пък да предизвика финансов срив в световен мащаб.

Паралелите с кризата с високорисковите ипотеки, при която фалира гигантът от Уолстрийт и се стигна до глобална рецесия, определено са изкушаващи. Според Магнус обаче, те не са напълно точни.

"Няма да има сътресения от типа на това с Lehman," казва той. "Малко вероятно е Китай да позволи на своите големи банки да фалират, а те имат по-добри счетоводни баланси от хилядите регионални банки в САЩ, които фалираха."

Елмс споделя това мнение, като казва, че имотният пазар в Китай не е свързан с финансовата инфраструктура по същия начин, по който са били свързани щатските високорискови ипотеки.

Освен това финансовата система на Китай не е толкова доминираща, че да има пряко световен ефект, като този от САЩ през 2008 г.

"Ние сме глобално взаимосвързани," казва тя. "Когато един от най-големите двигатели на растеж не функционира добре, това се отразява на всички останали и често ни засяга по начини, които не са били очаквани."

"Това не означава, че смятам, че вървим към повторение на 2008 г., но идеята е, че това, което понякога изглеждат като местни проблеми, могат да окажат ефект върху всички нас. Дори по начини, които не сме си представяли."