На днешната дата 1 октомври през 1888 година е създадено първото висше училище в България, което по-късно става Софийски университет "Св. Климент Охридски". 

Историята на университета е изпълнена с академични успехи и постижения в науката и образованието, но също и с много сътресения - точно както и тази на българската държава в края на 19-и и началото на 20-и век. 

Ето някои от най-любопитните моменти от развитието на една от най-важните образователни институции у нас. 

Наследството на Евлоги и Христо Георгиеви

Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 квадратни метра и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на висше училище в София. 

Централната част на сградата на Софийския университет е построена именно с това дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада. 

Как е построена сградата на Софийския университет?

Сградата на Ректората получава настоящия си облик около половин век, след като е създаден самият Софийски университет. Преди това на нейно място се намирал Молловият хан, а районът е бил в края на града.

Първата сграда на Софийския университет е била на днешната ул. Московска в сградата на Първа мъжка гимназия, където в момента се помещава Факултетът по журналистика и масова комуникация. 

Поради съдебни неуредици, свързани със завещанието на Евлоги Георгиев, както и заради политическите трусове около Балканските войни и Първата световна война, основният камък на Ректората е положен едва през 1924 г. 

Десет години след това - през 1934 г., на тържественото му откриване са представени статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви, дело  на варненския скулптор Кирил Шиваров. 

Своя завършен вид централната университетска сграда придобива с построяването на двете странични крила – Северното и Южното. През 1949 г. обектът е завършен в груб вид, а официално влиза в експлоатация през 1952 г.

Кои са университетските "Свети седмочисленици"? 

Първите седем преподаватели на университета шеговито били наричани „Свети седмочисленици“ – като Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици. Всички те били европейски възпитаници на престижни университети от Лайпциг, Женева, Виена и Париж. 

Задачата им в първите десетилетия след Освобождението изглеждала непосилна, особено като се има предвид, че само 15% от българите били грамотни. 

На този фон, постиженията на първия ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан и неговите колеги Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев изглеждат още по-внушителни.  

Университетът внася редица европейски идеи, като равнопоставеността, намерила израз в обръщението „колега“ и към професорите, и към студентите.

Жените сядали в аудиторията редом с мъжете далеч преди тази практика да е въведена в някои престижни европейски университети.

СУ е затворен заради едно освиркване на княз Фердинанд

На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. Още на следващия ден Министерският съвет издава указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняване на всички професори, доценти и лектори. 

Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и нови кадри, повечето от които до този момент са гимназиални учители. 

Събитията получават остър обществен отзвук, при новите преподаватели се записват едва 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 г., само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.

Библиотеката „Св. Климент Охридски” е първата университетска и научна библиотека в България

Първото ѝ помещение е една стая в софийската Първа мъжка гимназия, където е настанено и самото висше училище.

Настоящата сграда на библиотеката в двора на Ректората, проектирана от архитектите Д. Цолов и И. Васильов, е построена през 1933 г. със средства от дарението на братята Христо и Евлоги Георгиеви. 

От декември 1934 г. Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ се помещава в тази сграда, обявена за паметник на културата.

Първоначално фондовете на Университетската библиотека възлизат на не повече от 2577 заглавия. През 1912 г. те вече са 80 000, а през 1925 г., с приемането на Закона за депозита, тя става третата библиотека в страната, която получава безплатен екземпляр от всяко издание.

Днес Университетската библиотека притежава богат фонд, който наброява около 2 100 000 библиотечни единици – научна и учебна литература, редки и ценни издания, периодика, електронни носители на информация и др. 

Университетът-майка 

В периода между 1947 и 1952 г. се приемат поредица от закони, с които се отделят няколко факултета и институти от структурата на Софийския университет.

Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища, като Висшия икономически институт, Медицинска академия, Ветеринаро-медицинския институт, Селскостопанската академия, а други преминават в системата на Българската академия на науките. 

Как 8 декември се превръща в празник на студентите? 

Празникът възниква през 1902 г. като патронен празник на Софийския университет. Първоначално той се чества на 25 ноември – деня на свети Климент Охридски, който е патрон на висшето училище и традиционно се счита за покровител на българското образование. 

На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Григорианския календар, но Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар до 1968 г.

По тази причина датата на празника се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Тази практика е запазена до ден днешен. 

Историята на емблематичния ресторант Яйцето 

Според повечето източници, запознати с историята на Софийския университет, първоначалната идея за предназначението на приземното помещение била то да се превърне в параклис. Тя обаче така и не се осъществила. 

Вместо това, през 60-те и 70-те години на миналия век залата е използвана за физкултурен салон, като дори имала и прилежаща баня. Яйцето поддържало здравето на академичната общност до края на 70-те години, след което за кратко изпълнявало функциите на склад. 

През 1984 г. помещението се превръща в ресторант, който е познат и на настоящите студенти и преподаватели. Именно там се провеждат едни от първите срещи на неформалните демократични сдружения непосредствено преди падането на комунистическия режим през 1989 г. 

В сградата на Софийския университет има и музей

Малко известен факт е, че в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се помещава Музеят по палеонтология и исторична геология. Той съхранява в своите колекции повече от 200 хил. фосилни екземпляра, скални образци и карти от България и съседните ѝ територии. 

Създаден е през 1965 г., а всички находки в музея са събирани с труда на много учени и преподаватели, свързани със Софийския университет.

Шестима академични представители на Софийския университет са заемали министър-председателския пост в България

Общо шестима са действащите преподаватели от Софийския университет, които са заемали премиерския пост в правителствата на България.

В началото на века това са проф. Стоян Данев, проф. Александър Цанков и проф. Богдан Филов, а в по-ново време - проф. Георги Близнашки и проф. Огнян Герджиков като служебни премиери, както и настоящият министър-председател на страната акад. Николай Денков.