За голфърите да останат извън водата е разликата между победа и загуба. На голф игрище в Австралия обаче това е разликата между живота и смъртта.

Защото Carbrook в Куинсланд се гордее с членове, различни от тези на всички други голф клубове на планетата: шест местни акули-бикове.

От мистериозното им пристигане до опустошителното им изчезване 17 години по-късно, това е историята на едно от най-опасните голф игрища в света.

Пристигане

Езеро на голф игрище без излаз на море на около 14 километра от Тихия океан може да ви звучи като невъзможно плуване за всяка риба, но акулата-бик има репутацията на оцеляваща в редица местообитания, посочва CNN.

Въпреки че обитават топли и тропически води по целия свят, акулите бикове имат органи, специално адаптирани да задържат сол, което им позволява да се впускат дълбоко в сладководни среди, което би се оказало фатално за други техни събратя поради загубата на натрий.

Ето защо присъствието на акулите с тъпи носове в река Логан – която се врязва навътре от морето по средата между Бризбейн и Голд Коуст, преди да излъкатуши около голф клуб Carbrook, не е изненада за местните през 90-те години на миналия век.

Свързан със субтропичния климат на региона, клубът е гореща точка за наводнения от самото си създаване през 1978 г., като многократно се оказва под вода, включително през 1991, 1995 и 1996 г.

Пороите са толкова интензивни, че в последните три случая приблизително 100-метровият сухопътен мост, разделящ реката от пясъчната част, превърнала се в езеро до 14-та дупка на игрището, е напълно потопен. Отворен е нов коридор, от който се възползват шест акули бик.

Когато водата се отдръпва, тя затваря с трясък вратата към океана. Положението е такова цели 17 години - до 2013 г. и следващото тежко наводнение.

Неси на Carbrook

Към края на века започват да се носят странни слухове за езерото в голф игрището.

Говори се за силни пръски, големи тъмни форми, движещи се под повърхността му, дори се появяват твърдения за висока гръбна перка, пронизваща водата. „Акулата Carbrook“ се превръща в нещо като народна легенда.

„Легендата за чудовището от Лох Нес е доста подобна на това, което се говореше“, казва генералният мениджър на Carbrook Скот Уагстаф пред CNN. „Изглеждаше възможно, но в този момент нямаше достатъчно доказателства.“

До началото на 2000-те години, когато базираният в Бризбейн Courier Mail превръща фолклора във факт, като публикува снимка на една от акулите, спомня си Уагстаф. Но въпреки че играе голф в клуба от години, той никога не ги е виждал със собствените си очи.

Решен да задоволи любопитството си, Уагстаф се осмелява да слезе до езерото, въоръжен с фотоапарат и малко месо. Веднага след като стръвта се появява на повърхността, една акула прави същото.

Зашеметеният Уагстаф я снима, преди да направи кратко видео с телефона си, за да го публикува онлайн. Кадрите са – по собственото му признание – „ужасни“, но интернет ги подема: видеоклипът в YouTube натрупва повече от 2.3 милиона гледания до момента....

Медийният интерес расте и клубът се радва на популярността на зъбатите си наематели.

Акула-бик е добавена към логото му, неговата младежка програма е наречена Junior Shark Academy, а животните се хранят по време на турнири и корпоративни събития – включително на една специална сватба през 2009 г., където всичките шест акули се появяват наведнъж, спомня си Уагстаф.

Въпреки привързаността си към акулите, той не е склонен да ги нарече домашни любимци, въпреки че кръщава една от тях „Кръпката“ заради  отличителната й маркировка на гърба.

В сравнение с крокодилите и змиите, осеяли други голф игрища в страната, акулите на Carbrook изискват изключително малко грижа. Поставени са  предупредителни табели около езерото и се отклоняват всякакви гмуркачи, които вадят топки от водата, за да ги продадат.

„Просто не си струва няколкото хиляди на година, които спестяваме от изваждането на топките, за да излагаме нечий живот на риск“, казва Уагстаф.

Безпрецедентно

Новината за акулите се разпространява далеч отвъд австралийските граници, събуждайки интереса на техен любител - учен и изследовател от Рурския университет в германския град Бохум.

Д-р Питър Гаусман публикува изследването си за акулите Carbrook, озаглавено „Коя е най-голямата риба в езерото?“ в списание Marine and Fishery Sciences през август 2023 г. Продължителното им пребиваване, твърди той, хвърля нова светлина върху това колко адаптивни са акулите бикове.

Дори и без служителите, които ги хранят, гладът не е причина за безпокойство в езеро с дължина 700 метра, ширина 380 метра и дълбочина 15 метра, гъмжащо от риба.

Гаусман изчислява, че акулите ще трябва да консумират половин тон риба на година – или 0.44% от телесното си тегло на ден, за да задоволят енергийните си нужди.

Тъй като са млади при пристигането си, наблюденията потвърждават, че те израстват до здравословен диапазон между 1.8 и 3 метра до 2013 г. Според Гаусман, само два пъти преди това акули-бикове са оцелявали в изолирани водни басейни, но никога толкова дълго.

Група от тези животни прекарва най-малко четири години в сладководното езеро Баяно в Панама през 80-те години на миналия век, докато друга оцелява десетилетие в езерото Сейнт Лусия в Южна Африка, след като попада в капан в него през 2002 г.

Престой от най-малко 17 години във води с ниска соленост - повече от половината от живота на акулата, обаче е безпрецедентен. „Това необичайно явление показва за първи път колко дълго акулите са в състояние да оцелеят в тези среди с ниска соленост“, казва Гаусман пред CNN.

„Проучването доказва, че акулите-бикове вероятно нямат ограничения за периода си на пребиваване в сладководни среди, като езера и реки, и вероятно – поне теоретично – могат да прекарат целия си живот в тези местообитания,“ допълва той.

Изчезване

За съжаление на Гаусман и Carbrook, максималната продължителност на оцеляване на акулите в този хабитат остава неизвестна. За последно те са забелязани в езерото преди осем години. Тяхното изчезване е мистерия дори за Гаусман.

Честотата на наблюденията намалява след наводненията през 2013 г., което води до опасения, че някои акули може да са се върнали в реката или да са загинали в резултат на бурята. Две от тях са открити мъртви.

Гаусман вярва, че е малко вероятно останалите акули да са умрели по „естествен начин“ поради загуба на натрий или друга „анатомична“ причина, като се има предвид тяхната адаптивност. Според него, незаконен риболов е „най-вероятното“ обяснение за тяхното изчезване.

Каквато и да е причината, отсъствието им се усеща силно от клуба. „Членовете ви харесваха факта, че тяхното голф игрище е уникално място. Бихме се радвали да видим отново акулите,“ посочва Уагстаф.

Миналата година игрището е потопено от най-голямото наводнение, регистрирано някога в района, допълва мъжът. Макар и опустошително във финансово изражение – клубът е затворен в продължение на два месеца, се ражда надеждата, че нови акули може да са преминали от реката, за да се заселят в езерото.

Само времето ще покаже дали това е така, но Carbrook вече планира бъдеще без своя талисман.

Съществуват планове за запълване на езерото и изграждане на ново през следващото десетилетие, като целият морски живот – включително потенциални обитатели акули, ще бъдат преместени на друго място.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !