Снеговалежите намаляват в световен мащаб, тъй като температурите се покачват поради причинените от човека промени в климата. Това показват нов анализ и карти на климатолозите от National Oceanic and Atmospheric Administration (NOAA), цитирани от CNN.

По-малките количества сняг не са толкова безобидни, колкото изглеждат – те заплашват да ускорят затоплянето и да доведат до проблеми с осигуряването на храна и вода за милиарди хора.

Учените по климата казват, че бъдещето на снеговалежите е пределно ясно: по-топъл свят означава повече валежи от дъжд и по-малко от сняг при всички останали равни условия.

Възможно е в близко бъдеще изменението на климата да доведе до по-екстремни зимни бури и няколко години с увеличен снеговалеж — както показват данните за североизточната част на САЩ, но със затоплянето, в крайна сметка, снегът ще намалеее.

„Законите на термодинамиката означават, че в условията на затопляне снегът ще се превръща в дъжд“, казва Браян Бретшнайдер, климатолог от Националната метеорологична служба в Аляска и мозъкът зад този анализ. „Можем да се измъкнем от тази тенденция за малко, но като цяло термодинамиката ще спечели.“

Снегът няма да намалява линейно или със скорост 1 към 1 с повишаване на температурите, според Джъстин Манкин, учен по климата и доцент по география в Dartmouth College.

Вместо това по-скоро ще има повратна точка, което би означавало, че след като бъде достигнат определен температурен праг, „трябва да очакваме загубите на сняг да се ускорят“.

Вече е регистриран 2.7% спад на годишния глобален снеговалеж от 1973 г. насам, според анализа на Бретшнайдер на данни от Службата на Европейския съюз за изменението на климата Коперник.

Низходящата тенденция е особено забележима в средните географски ширини на Северното полукълбо - средната зона на север от тропиците и на юг от Арктика, където се намира САЩ и голяма част от населението на света.

Слънчевата светлина там пада по-пряко, в сравнение с по-високите географски ширини, особено през пролетта и есента, когато все още вали сняг.

Бялото на снега действа като сенник на кола, отклонявайки слънчевата светлина и топлината й обратно в космоса. Без него повече слънчева светлина се абсорбира от земята, затопляйки атмосферата.

Падането на по-малко сняг означава по-тънка снежна покривка, която пък е от решаващо значение за водоснабдяването, защото действа като естествен резервоар, съхраняващ вода и освобождавайки я при топене, според Джесика Лундквист, професор по екологично инженерство от Университета на Вашингтон.

Заплахата за водоснабдяването от намаляващия сняг е най-изразена в климати, подложени на по-екстремни цикли на бум и спад на валежите, като средиземноморския климат в Калифорния и други части на американския Запад, според Лундквист.

„В Калифорния не вали през лятото и затова снеготопенето е критично важно за всички екосистеми, земеделието и хората,“ посочва Лундквист.

То осигурява вода за повече от 50% от водоснабдяването в сухия Запад, установява проучване от 2017 г. Същото изследване прогнозира, че нивата на снежната покривка на Запад ще продължат да намаляват с повече от една трета до 2100 г. при забързване на глобалното затопляне.

Спадът в снеговалежите през последните 50 години е особено изразен в райони от западната част на САЩ. Тази тенденция е в съответствие с други проучвания, които показват намаляване на снежната покривка в повече от 90% от местата, на които се измерва.

Увеличаването на снеговалежа в североизточната част илюстрира сложния характер на променящите се модели на валежи с изменението на климата, казват учените пред CNN.

„Въпреки че общата тенденция е положителна, дните в годината със снеговалеж са отрицателни“, според Бретшнайдер. Това означава, че е вали повече сняг в по-малко дни, което може да е знак за по-екстремни снеговалежи заедно с изменението на климата.

Управление на водите в реалност с по-малко сняг

Последиците от по-малкото снеговалежи върху глобалното водоснабдяване са много по-сложни, отколкото просто да кажем, че по-малкото сняг означава по-малко вода, казва Манкин. Това зависи до голяма степен от местоположението и редица други динамични фактори.

Най-важният показател е не количеството сняг, а количеството вода в него, според Манкин, което може да варира значително. Лекият пухкав сняг има ниско съдържание на вода, а плътният тежък сняг - високо.

Освен това, същите екстремни валежи, водещи до повече сняг, може да означават и повече дъжд, което „потенциално би могло да компенсира загубата на снеговаляж“, посочва Манкин. Но обхватът на проблема с липсващия сняг все още е огромен.

Проучване от 2015 г. установява, че 2 милиарда души, които разчитат на топенето на снега за вода, са изложени на риск от спад на количествата му до 67%. Това включва части от Южна Азия, които разчитат на хималайското снеготопене; Средиземноморието, включително Испания, Италия и Гърция; както и части от Северна Африка, като Мароко, които разчитат на снеготопенето от планините Атлас.

Но проучването не обхваща хиперлокалното управление на водите, включително потенциални стратегии, които биха могли да смекчат или дори да заменят водата, изгубена от липсващия сняг.

„Загубата на сняг се превръща в огромно предизвикателство“, казва Манкин. „То не е непременно непреодолимо във всички части на света, но е значимо - особено в райони, като американския Запад, които са силно зависими от оттока от топене на снега.“

И Манкин, и Лундквист посочват, че продължават изследванията, за да бъде проучена по-обстойно нюансираната връзка между снега и водоснабдяването, особено в хиперлокален мащаб, което ще помогне на местните власти да планират по-добре бъдещето.