В продължение на повече от два века - от 16-и до 19-и век, Япония следва строга политика, която забранява на чужденци (особено на европейци) да влизат в страната. Това ограничение се разширява и пречи и на японските граждани да излизат извън пределите на родината си.

Този строг подход, прилаган по време на периода Едо, има за цел да ограничи разпространението на християнството и да предпази японското общество от "колониалните и религиозни заплахи", идващи от европейските нации.

Властите се страхуват, че подобни влияния могат да дестабилизират могъществото на шогуната и да нарушат мира на архипелага, разказва Amusing Planet.

Репресиите срещу европейските мисионери започват през 1587 г. при Хидейоши Тойотоми - военния диктатор на Япония. Въпреки забраната, около 300 000 християни обитават страната, представлявайки различни обществени слоеве - от влиятелни феодали до потиснати селяни.

Тези западняци, проникващи в различни аспекти на японското общество, са разглеждани като заплаха за политическата и религиозна стабилност на държавата.

След смъртта на Тойотоми през 1598 г. следващите шогуни продължават чистките. Императрица Мейшо се тревожи от испанската и португалската колонизация в Новия свят, смятайки, че подобна съдба може да сполети и Япония.

Между 1633 и 1639 г. шогунът Токугава Йемицу въвежда серия от забрани, известни като сакоку. Тези укази не само забраняват на чужди граждани да влизат в Япония, но също така налагат смъртно наказание на всеки японец, който се опитва да напусне страната.

За да поддържа търговията с европейците, шогунът Иемицу предприема стратегическа стъпка през 1634 г., като поръчва изграждането на изкуствен остров. Известен като Деджима, той е създаден чрез изкопаване на канал през малък полуостров и свързването му със сушата с тесен мост.

Простиращ се на скромните 75 на 200 метра, този ветрилообразен остров се превръща в изключителната точка за кацане на европейците в Япония през следващите два века.

На фона на интензивната конкуренция в търговията, британците се сблъскват с трудности и се оттеглят, неспособни да се справят с ресурсите на своите съперници.

Впоследствие на португалците е забранено да търгуват заради предполагаемото им участие в християнски бунт срещу шогуната през 1637 г., известен като въстанието Шимабара.

Холандците обаче си осигуряват благоволение, предоставяйки решаваща помощ на шогуната при потушаването на бунта. Тяхната подкрепа, която включва доставка на барут и оръдия, им печели изключителни права за търговия с Япония.

Деджима е охраняван сериозно, като холандците са следени изкъсо. Християнството е строго забранено на острова. Всеки пристигащ кораб е подлаган на щателна проверка и от холандските посетители се изисква да предадат своите Библии на японските власти.

Работата е задължителна в неделя и религиозните дейности, включително богослужения и погребални служби, са забранени. На японските цивилни е забранен достъп до Деджима, с изключение на преводачи, готвачи, дърводелци, чиновници и проститутки.

Изолацията и контролът над острова отразяват решимостта на шогуната да регулира чуждестранните взаимодействия и да предотврати всякакви потенциални заплахи за своя авторитет и стабилност.

В първите години на него пристигат до седем кораба на година, въпреки че шогунатът постепенно намалява броя им. От 1715 до 1847 г. е разрешен достъпът на само един или два кораба годишно.

Въпреки строгите разпоредби, холандските търговци успяват да създадат процъфтяващ търговски пост на Деджима. В първите си години островът вероятно прилича повече на отдалечена казарма, отколкото на развиваща се гранична общност.

Холандските моряци и търговци понякога остават на Деджима продължителни периоди от време, понякога до една година.

Ерата на сакоку най-накрая приключва през 1854 г. с подписването на Договора от Канагава със Съединените щати, последван от подобни договори с други западни страни до 1858 г.

Това бележи края на националната изолация на Япония и търговският пост на холандската Източноиндийска компания на острова е затворен.

Джеджима, който служи като единствената връзка на Япония със западния свят по време на периода на изолация, претърпява разширяване чрез рекултивация на земя. В крайна сметка, той е интегриран обратно в полуострова и погълнат от Нагасаки.

Оригиналните структури на Джеджима претърпяват щети по време на атомната бомбардировка над Нагасаки. Въпреки че няколко сгради оцеляват, те са възстановени като част от музей в реален размер, следвайки планове от началото на 1880-те.

Посетителите, влизащи в Деджима, все още преминават през един-единствен каменен мост, въпреки че някогашните гледки към морето са изчезнали.

Историческото значение на острова е запазено в музея, който предлага поглед към тази уникална глава от историята на Япония, когато страната е откъсната от света.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !