Ако професията ви налага да работите в неприсъствените 31 декември и 2 януари, е нужно шефът ви да пусне заповед за полагане на извънреден труд. В противен случай, дори да се окажете на работа по график, няма да получите допълнително заплащане.

След решението на Министерския съвет да обяви 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г. за неприсъствени дни, от Главна инспекция по труда (ГИТ) излязоха с важно съобщение относно заплащането на труда през тези дати. Основният акцент е, че с увеличение ще се заплаща единствено положеният извънреден труд.

Заплащане за неприсъствени дни срещу официални празници

От ГИТ напомнят, че има съществена разлика между неприсъствените дни и официалните празници. Според Кодекса на труда, официални празници около Нова година са:

  • 24 декември – Бъдни вечер
  • 25 и 26 декември – Рождество Христово
  • 1 януари – Нова година

Трудът, положен по време на тези официални празници, се заплаща с минимум двойно увеличение за всички работещи. Ако работата е и извънредна, се дължи допълнително 100% увеличение.

За разлика от тях, за работа през неприсъствените 31 декември и 2 януари увеличение се предвижда само ако тя е извънреден труд.

Кога трудът на 31 декември и 2 януари е извънреден?

Правилата за определяне на извънредния труд зависят от формата на отчитане на работното време. За служителите на ненормиран работен ден или при подневно отчитане, работата през почивни и неприсъствени дни винаги се счита за извънреден труд и се заплаща със 75% увеличение.

Ситуацията е различна за работещите при сумирано изчисляване на работното време (по график). За тях работата на 31 декември и 2 януари не представлява извънреден труд, ако е по предварително изготвен график. Следователно, те няма да получат допълнително увеличение на заплащането, освен ако не надвишат договорената месечна норма часове.

Значението на писмената заповед

От Инспекцията по труда подчертават, че извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя. Служителите трябва да бъдат запознати с нея най-малко 24 часа преди началото на работата.

За да защитят в най-пълна степен правата си, работниците и служителите следва да разполагат с писмени доказателства, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на извънреден труд или поименният график. Това ще позволи на контролните органи на Инспекцията по труда да осъществят по-ефективен контрол, включително при подаден сигнал.

Какво гласи Кодексът на труда?

Според информация, цитирана от „Фокус“, Кодексът на труда (КТ) ясно регламентира извънредния труд. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, това е труд, който се полага по разпореждане или със знанието на работодателя извън установеното работно време.

Важно е да се отбележи, че по правило извънредният труд е забранен (чл. 143, ал. 2 от КТ), като изключенията са изрично посочени в чл. 144. Продължителността му също е строго ограничена (чл. 146 от КТ) и не може да надвишава 150 часа годишно (или 300 часа при колективен трудов договор), както и определени месечни, седмични и дневни лимити.
 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !