Ледниците в Хималаите се топят бързо, но нов доклад показва, че удивително явление в най-високата планинска верига в света може да помогне за забавяне на ефектите от глобалната климатична криза.

Когато по-високите температури засегнат определени ледени маси на голяма надморска височина, това предизвиква изненадваща реакция, изпращаща силни студени ветрове надолу по склоновете, според проучването, публикувано на 4 декември в списание Nature Geoscience.

Затоплящият се климат създава по-голяма температурна разлика между въздуха над хималайските ледници и този, който влиза в пряк контакт с повърхността им, обяснява Франческа Пеличиоти, професор по глациология в Института за наука и технологии в Австрия и водещ автор на изследването.

„Това води до увеличаване на турбулентния топлообмен на повърхността на ледника и по-силно охлаждане на въздушната маса над него“, посочва още експертът.

Повърхностният въздух става по-хладен и по-плътен и се спуска по склоновете в долините, предизвиквайки охлаждащ ефект в долните части на ледниците и съседните екосистеми.

Тъй като ледът и снегът от планинската верига се вливат в 12 реки, които осигуряват прясна вода на близо 2 милиарда души в 16 държави, е важно да разберем дали хималайските ледници могат да поддържат този охлаждащ ефект, тъй като регионът е изправен пред вероятен ръст в температурите през следващите няколко десетилетия.

Топене на ледниците

Доклад от юни показва, че ледниците в Хималаите са се топили с 65% по-бързо през 2010 г,. в сравнение с предходното десетилетие, което предполага, че повишаващите се температури вече оказват влияние върху района.

„Основното въздействие, което оказва ръстът в температурите върху ледниците, е повишение в загубата на лед заради по-бързото темпо на топене“,  посочва Фани Брун, изследовател в Institut des Géosciences de l’Environnement в Гренобъл, Франция.

„Удължаването и интензифицирането на сезона на топене водят до изтъняване и отдръпване на ледниците, което пък създава деглациирани пейзажи, допълнително повишаващи температурата на въздуха поради по-голямо поглъщане на енергия от повърхността на земята“, казва Брун.

Това поглъщане на енергия се определя от ефекта на албедо. Светлите, или „бели“ повърхности, като чист сняг и лед, отразяват повече слънчева светлина (високо албедо), в сравнение с „тъмните“ повърхности, като пръстта, почвата и океаните (ниско албедо).

В подножието на връх Еверест обаче измерванията на общата средна температура изглеждат странно стабилни, вместо да се повишават. Внимателният анализ на данните разкрива какво наистина се случва.

„Докато минималните температури непрекъснато се покачват, максимумите на температурата на повърхността на земята през лятото спадат“, според Франко Салерно, съавтор на доклада и изследовател от Националния съвет за научни изследвания на Италия, или CNR.

Но дори наличието на тези охлаждащи ветрове не е достатъчно, за да противодейства напълно на повишаващите се температури и топенето на ледниците. Томас Шоу, който е част от изследователската група на Института за наука и технологии, казва, че причината ледниците, въпреки това, да се топят бързо е сложна.

„Охлаждането е локално и може би все още не е достатъчно, за да преодолее по-голямото въздействие на климатичното затопляне и да запази напълно ледниците“, казва Шоу.

Новото проучване е силен мотив за събиране на повече дългосрочни данни от висока надморска височина, които са необходими, за да се докажат новите констатации и тяхното по-широко въздействие, според учените.

Съкровищница от данни

Разположена на надморска височина от 5050 метра, климатичната станция на Pyramid International Laboratory/Observatory се намира по южните склонове на връх Еверест. Обсерваторията записва подробни метеорологични данни в продължение на почти 30 години.

Тези наблюдения са използвали Пеличиоти, Салерно и екип от изследователи, за да заключат, че повишението на температурите предизвиква така наречените катабатични ветрове.

Студените ветрове, създадени от въздуха, слизащ надолу, обикновено се появяват в планинските райони, включително Хималаите.

„Катабатичните ветрове са често срещана характеристика на хималайските ледници и техните долини и вероятно винаги са съществували“, казва Пеличиоти.

„Това, което наблюдаваме обаче, е значително увеличение на интензивността и продължителността им, което се дължи на факта, че температурите на околния въздух са се повишили,“ допълва ученият.

Друго нещо, което екипът наблюдава, са по-високите концентрации на приземен озон във връзка с по-ниските температури. Това показва, че катабатичните ветрове работят като помпа, която е в състояние да транспортира студен въздух от по-високата надморска височина към атмосферните слоеве на долината, обяснява Пеличиоти.

„Според сегашното ниво на познания, хималайските ледници се справят малко по-добре от средностатистическите ледници по отношение на масовите загуби на лед“, според Брун.

Загуба на лед в Азия срещу Европа

Ученият обяснява, че в централните части на Хималаите ледниците средно са изтънели с около 9 метра през последните две десетилетия.

„Това е много по-малко от същия процес в Европа, където те са изтънели с около 20 метра за същия период от време, и е повече от други региони в Азия (например Каракорум) или в Арктическия регион“, казва Брун.

Проучването на въпроса колко дълго ледниците са способни да противодействат на местно ниво на глобалното затопляне може да бъде от решаващо значение за справяне с променящия се свят.

„Вярваме, че катабатичните ветрове са реакцията на ледниците на покачващите се глобални температури. Това явление може да помогне за запазването на района на вечната замръзналост и околната растителност“, казва съавторът на изследването Николас Гуенон, изследовател в Националния изследователски съвет на Италия.

Необходим е обаче допълнителен анализ. Изследователският екип има за цел да идентифицира ледниковите характеристики, които благоприятстват охлаждащия ефект. Наземни станции за тестване на тази хипотеза и в други райони по света обаче практически липсват.

„Дори ако ледниците не могат да се запазят завинаги, те могат да съхранят околната среда около тях за известно време“, казва Пеличиоти. „Ние призоваваме за повече усилия за обяснение на ефектите от глобалното затопляне.“

Друг доклад от 2019 г. установява, че дори в най-оптимистичния случай, при който средното глобално затопляне е ограничено до само 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните температури, регионът на Хималаите ще загуби поне една трета от своите ледници.