Вносителите на кафе в Европейския съюз започват да ограничават покупките си от малки селскостопански производители в Африка и на други места, подготвяйки се за нов еврозакон.

Той ще забрани продажбата на стоки, свързани с унищожението на горите, което е една от причините за климатичните промени.

Източници от индустрията заявяват пред Reuters, че разходите и трудността при спазването на Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR), който ще влезе в сила в края на 2024 г., означава, че той вече оказва нежелано въздействие, което би могло с времето да промени глобалните пазари на стоки.

Четири от източниците на изданието разказват за пресъхване на поръчките на кафе от Етиопия, където 5 милиона семейства разчитат на суровината.

Те предупреждават, че стратегиите за снабдяване, предприети от компаниите преди влизането в сила на закона, рискуват да увеличат бедността сред малките селскостопански производители и да повишат цените за потребителите в ЕС, докато в същото време подкопават ефекта от EUDR върху опазването на горите.

"Не виждам начин за закупуването на значителни количества кафе от Етиопия в бъдеще," казва Йоханес Денглер, мениджър в германската компания Dallmayr, коят купува около 1% от изнасяното по света кафе.

Тъй като кафето на зърна, което той поръчва сега, може да се окаже в продуктите, които се продават в блока през 2025 г., то трябва да бъде съвместимо с EUDR, казва той, въпреки че актовете за прилагането на закона все още не са финализирани.

Съгласно EUDR, вносителите на суровини, като кафе, какао, соя, палмово масло, добитък, дървен материал и каучук, както и продуктите, за чиято направа се използват те, трябва да могат да докажат, че стоките им не идват от обезлесена земя или ще трябва да платят сериозни глоби.

От гиганта JDE Peets обявиха, че може да бъдат принудени да изключат някои по-малки страни производителки от своята верига за доставки още през март, ако "не са намерили и приложили решение спрямо тях" дотогава.

Обезлесяването е втората основна причина за климатичните изменения след изгарянето на изкопаеми горива.

Европейската комисия има няколко инициативи, с които да подпомогне страните производителки и малките селскостопански производители да спазват новия закон.

Сред тях е и инициатива, чието начало беше поставено по време на климатичната конференция COP28, където ЕС и страните членки поеха ангажимент да осигурят 70 млн. евро за тези цели.

Новият закон изисква компаниите да картографират дигитално своите вериги на доставки до самия парцел, откъдето се отглеждат суровините, което може да включва последяването на милиони малки ферми в отдалечени региони.

Нещо повече, тъй като компаниите често не контактуват директно със селскостопанските производители, те може да разчитат отчасти на данни, предоставени от множество посредници, с някои от които също нямат директен допир или на които нямат доверие.

В някои развиващи се страни слабият интернет прави картографирането трудно, а трейдъри и експерти от индустрията казват, че спорове около собствеността на земята, слабото правоприлагане и конфликтите между различни кланове биха могли да направят опасно дори търсенето на данни за собствеността.

Кафето генерира 30-35% от общите приходи от износ на Етиопия, като близо една четвърт от него се продава в ЕС.

"Пекарните за кафе се насочват към големи и заможни бразилски селскостопански производители. Шокиращо е," казва трейдър на кафе. "В рисковите страни има малки производители и посредници, които са неграмотни, а ние идваме при тях със закон, който дори европейците не разбират."

Изолирането на малки селскостопански производители или цели държави обаче няма да е осъществимо, ако те са големи производители на суровини.

Кот д‘Ивоар и Гана, например, произвеждат близо 70% от какаото в света, докато 60% от кафето идва от Бразилия и Виетнам. Индонезия и Малайзия произвеждат близо 90% от палмовото масло в света, което се използва почти във всичко - от пици и червила до биогорива.

При това положение някои големи компании казват, че ще пренасочват суровините, чийто произход не могат да проследят, към държави извън ЕС, докато в същото време изпращат отговарящи на изискванията на закона стоки в ЕС.

Междувременно, разходите за покриване на изискванията на новия закон по цялата верига на доставките се очаква да повишат цените на храните в съюза.

Двама от най-големите търговци на кафе в света - Sucafina и Louis Dreyfus Company, вече имат контрактни за фючърсни продажби, в които е включена EUDR премия.

От ЕК казват, че не се очаква EUDR да повиши инфлацията при храните. От комисията отбелеязват, че макар проследимостта да изисква разходи, те вероятно ще бъдат компенсирани, тъй като законът би трябвало да намали броя на посредниците на пазара.

EUDR представлява особено сериозно предизвикателство за големите страни производителки на какао.

Половината от реколтата в Кот д‘Ивоар, например, се продава от местни посредници и е трудна за проследяване. Тъй като се отглежда основно за консумация в ЕС, тя не може да бъде пренасочена изцяло към Азия, тъй като шоколадът не е толкова популярен там.

Намаляването на посредниците обаче също няма да е лесно, казват трейдъри, не на последно място, защото местните власти ги принуждават да купуват 20% от какаовите зърна от тази местна верига на доставки.

"Тук се намесват властите. Те трябва да гарантират това предлагане, но не го правят," казва ръководител в голяма търговска къща за селскостопански суровини.

Проблемът за Кот д‘Ивоар е, че 20-30% от нейното какао се отглежда в защитени гори от близо 1 милион души. Лишаването им от техния поминък може да доведе до социално недоволство, докато в същото време преместването им не е неосъществимо без сериозно финансиране и подкрепа.

В резултат на това град Абиджан обмисля да класифицира защитените си гори наново, което предизвика призив от страна на ЕС да се откаже от тези намерения.