Въпреки че криптопазарът премина през трудна 2025 г. със значителни колебания в стойността на активите, дългосрочната тенденция в Европа е ясна – притежанието на криптовалути продължава да нараства. Според доклада „Web3 индустрията във Франция и Европа“ на Adan, над 90% от пълнолетните граждани в големите европейски икономики вече са запознати с дигиталните активи.

Колко европейци притежават крипто?

Данни от проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2024 г. показват, че 9% от пълнолетните в еврозоната притежават криптоактиви. Делът обаче варира в отделните държави, макар и с умерени разлики.

Лидер в класацията е Словения, където 15% от населението притежава криптовалути. След нея се нареждат: Гърция Ирландия, Хърватия, Кипър, Литва и Австрия.

На другия полюс са държави като Нидерландия и Германия, където делът е едва 6%.

Причини за разликите между държавите

Според експерти, тези различия не са случайни. Джеймс Съливан, директор „Риск и съответствие“ в BCB Group, обяснява:

Разликите между страните по отношение на дела на притежание обикновено се дължат на комбинация от дигитална зрялост, склонност към риск и структурата на местния пазар. Държави с висока степен на финансови иновации и по-млада, обикновено доминирана от мъже инвеститорска база, са сред лидерите.

Той добавя, че регулаторната среда и икономическите фактори също са от ключово значение. В пазари с ограничени традиционни инвестиционни възможности, криптовалутите често се възприемат като спекулативен инструмент. Същевременно, силните информационни кампании, каквито е имало в Италия, могат значително да ускорят навлизането им.

Въпреки че е извън еврозоната, Великобритания остава важен играч, нареждайки се на трето място в света по обем на транзакциите през 2024 г. след САЩ и Индия.

Удвояване на собствеността за две години

Ръстът в притежанието на криптоактиви е видим в почти всички страни от еврозоната. Между 2022 г. и 2024 г. делът на притежателите се е увеличил повече от два пъти – от 4% на 9%. Единственото изключение е Нидерландия, където нивото остава непроменено.

Най-голям скок отбелязват Гърция и Литва (с по 10 процентни пункта), следвани от Кипър, Белгия, Ирландия, Австрия, Словакия, Словения, Португалия и Италия, където ръстът е със 7 или повече пункта.

Според Джеймс Съливан, този ръст показва, че „криптозимата“ е вече далечен спомен за инвеститорите на дребно в Европа.

Това нарастващо доверие се дължи на цикличното завръщане на глобалния пазарен импулс, но най-вече на защитата на потребителите, осигурена от регулацията MiCA (Markets in Crypto-Assets).

Регламентът MiCA въвежда единни правила за криптопазара в целия Европейски съюз, създавайки сигурност и предвидимост. „MiCA показва, че ЕС признава сектора като част от основния финансов пазар, което създава доверие и привлича нови инвеститори, които досега са били предпазливи“, коментира Съливан.

Криптовалутите – предимно инвестиция, а не разплащане

Основната причина европейците да купуват криптовалути е инвестицията. Проучването на ЕЦБ сочи, че 64% от притежателите ги използват с тази цел. Едва 16% ги ползват за извършване на плащания, а 19% – и за двете.

Делът на хората, които гледат на криптоактивите като инвестиция, е най-висок в Нидерландия (90%) и Германия (82%). В същото време Франция се отличава с най-висок дял на използване за плащания (25%).

Макар криптовалутите, особено стейбълкойните, да предлагат реални предимства при разплащанията, използването им като ежедневни пари все още е сравнително ограничено и значително изостава от традиционните методи като картите и кеша. Дългосрочният преход към реална практическа употреба ще зависи в голяма степен от успеха на MiCA в регулирането на стейбълкойните, деноминирани в евро, и от интегрирането им в съществуващите платежни инфраструктури.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google