В практиката си на психолог Ализа Пресман изучава в продължение на близо 20 г. как се полагат грижи и се отглеждат добри човешки същества. Вътрешната ефективност е пренебрегваното умение, на което тя винаги съветва новите родители да учат децата си.

Вътрешната ефективност е вярата на човека в това, че разполага със способностите да прави каквото е необходимо, за да постига целите си.

Самочувствието може да казва “Аз съм невероятен!”, но вътрешната ефективност казва: “Разполагам с това, което е необходимо, за да се справя и да постигна каквото съм решил.”

Децата със силно усещане за вътрешна ефективност е по-вероятно да се предизвикват и да полагат повече усилия. Вместо да обвиняват външни обстоятелства или някаква неизменна липса на талант за своите неуспехи, те се фокусират върху фактори, които могат да контролират.

Изследвания показват, че децата придобиват вътрешна ефективност от четири източника:

1. Опитът от това да се справят с нещата

За да се случи това, децата трябва да бъдат предизвиквани на подходящото ниво. Тласкането им към образователни преживяавания, за които не са готови, може да бъде контрапродуктивно.

Когато детето се притеснява за това, че не може да направи нещо, може да насърчите начин на мислене, насочен към израстване, като кажете: “Все още не си готов.”

2. Гледането как други вършат нещо правилно

Важно е децата да виждат как други, които считат за себеподобни, поне в някои отношения (като възраст, раса или етнос, пол, интереси) постигат сходни цели.

Моделирането на поведението по подобен начин не е необходимо да идва от хора, които са точно като нашето уникално дете, но гледането как много по-голямо дете, което е различна от раса или пол, постига нещо, може да няма същия ефект.

3. Напомняне, че има случаи, в които детето се е справяло добре

Историите, които разказване на себе си за миналото, създават нашето усещане за компетентност в бъдещето.

Проучвания показват, че хората, които са оптимисти, имат начин на мислене, насочен към израстване и вярват в себе си, често нямат много по-различни преживявания в миналото от песимистично настроените. Те просто си спомнят успехите по-ярко от неуспехите.

4. Усещане за спокойствие

Ако децата изпитват стрес, неразположение или тревожност, когато се изправят пред предизвикателства, за тях може да е трудно да се представят добре1 без преди това се погрижат първо за тази психологическа реакция.

Научаването на нашите деца на практики за самоуспокоение, като осъзнато дишане, ще им помогне значително във всичко, върху което се фокусират.

Как да помагаме на децата да изграждат своята вътрешна ефективност?

1. Насърчавайте ги да опитват неща, в които не са добри веднага

Вместо да казвате “Опитът прави майстора,” защото знаем, че не винаги е така и всъщност не търсим съвършенство, напомняйте на детето си, че “Полагането на усилия води до развитие.”

2. Изяснявайте, за да коригирате

Не трябва просто да очертавате грешките с червен химикал и да казвате: “Отново е грешно, приятел.” Вместо това опитвайте да преформулирате, перифразирате, променяте въпроса, изяснявате посоките и преговаряте научени преди това умения.

Дори и при малки деца, които посочват червена ябълка и казват “синя,” можете да кажете, “Да, боровинките са сини, а това е червена ябълка,” вместо просто да ги поправяте или да казвате “Това не е синьо, глупчо.”

3. Хвалете конкретно, когато е заслужено

Когато казваме “Добра работа!” то трябва да е искрено и конкретно. Казвайте на децата, когато разпознаете техните истински усилия, постоянство, креативност, независимост и компетентност.

Не е необходимо да изтривате напълно “добра работа” от речника си. Просто добавете малко повече подробности, като “Добра работа при прилагането на това начало на шах партия, което току-що научи.”

4. Изтъквайте стратегиите

Помагайте на децата да правят разлика между действието и постижението. Ако детето ви се справи добре с написването на съчинение, за което си е подготвило насоки, можете да кажете: “Забелязах, че си подготвил насоки. Обзалагам се, че това е една от причините да се справиш толкова добре.”

Или пък можете да кажете: “Забелязах че не си подготвил насоки. Писането на съчинение може да бъде наистина трудно, ако нямаш насоки. Да опитаме заедно да напишем такива.”

Когато децата разберат, че неуспехите им не се дължат на постоянни ограничения, това отваря възможности за бъдещи постижения.