Докато вниманието на Европа е насочено към продължаващата война между Русия и Украйна, мирът и стабилността далеч не са гарантирани в друга конфликтна зона на континента, твърди водещ дипломат от ЕС.

Отношенията между Сърбия и Косово, които са повод за притеснения след бруталния конфликт между двете държави през 90-те години, остават деликатни година след предварителното споразумение за нов път към нормализирането им.

“Стабилността е крехка. Не можем да считаме мира и стабилността за даденост”, казва пред CNBC Мирослав Лайчак, специален представител на ЕС по диалога Белград-Прищина и Западните Балкани.

Диалогът Белград-Прищина е поредица от разговори, подпомогнати от ЕС, които имат за цел да облекчат враждебните действия между двете съседни държави.

През февруари 2023 г. Сърбия и Косово договориха път за нормализиране на отношенията, което бе сериозна стъпка напред за отдавнашните противници, чийто конфликт е съсредоточен основно върху териториални спорове и етническо разделение.

Този напредък впоследствие бе помрачен от възобновяването на насилието в Северно Косово, в това число и смъртоносната престрелка между тежко въоръжени етнически сърби и полицията на Косово в село Банска.

Без път назад

В Северно Косово има общини със сръбско мнозинство, а от Белград настояват, че това е южна провинция на Сърбия. В Косово като цяло 93% от населението са етнически албанци, а Прищина обяви независимост през 2008 г.

На фона на продължаващия с години конфликт, Европа е силно разделена относно бъдещите стъпки, като няколко страни членки на ЕС, в това число Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция, както и други съседи извън ЕС, оспорват независимостта на Косово.

Лайчак обаче твърди, че споразумението за нормализиране на отношенията е придвижило напред ситуацията “както никога досега” и отбелязва, че фокусът сега е върху прилагането му. Мерките за нормализация включват развитието на “нормални, добри междусъседски отношения” и въздържането от “заплахи за използване на сила” при бъдещи спорове.

“Няма път назад”, казва той.

И ЕС и САЩ имат сериозно участие е нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово, въпреки че се борят и с другите бързо развиващи се международни конфликти между Израел и Хамас и Русия и Украйна.

Часовникът обаче тиктака. На фона на предстоящите избори за Европейски парламент това лято и президентските избори по-късно през годината в САЩ, напредъкът в преговорите за нормализиране на отношенията ще бъде от решаващо значение, преди въпросът да мине на заден план.

“Това, което започне преди ЕС и САЩ да влязат в изборна обстановка, ще продължи и през целия изборен процес”, казва Лайчак. “Съмнявам се обаче, че ако нещо не е започнало преди изборите, ще започне след това”, допълва той.

По-вероятно е съпротивата да дойде от лидерите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Албин Курти, респективно, които трябва да успокояват своите националистически бази.

Залогът е висок и за двете страни. Предвид стремежите на Сърбия и Косово за влизане в ЕС, Лайчак казва, че това би могло да предостави на съюза морков за стимулиране на мира между двете държави.

Сърбия в момента води преговори за присъединяване, след като през 2012 г. получи статут страна-кандидатка за членство в ЕС, докато Косово потенциално може да стане страна-кандидатка, но и двете държави ще трябва да осъществят сериозни реформи, за да бъдат приети в съюза.

“Успехът на процеса по нормализация също така ще зависи от това колко директно и тясно свързан е с европейския път на Косово и Сърбия,” казва Лайчак. “Това е най-силният лост за влияние, с който разполагаме.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !