Модел на изкуствен интелект се е научил да разпознава думи като „креватче“ и „топка“, като е изучавал записи от камера, поставена на главата на бебе. 

Резултатите от експеримента, цитирани от списание Nature, предполагат, че AI може да ни помогне да разберем как хората учат в първите етапи от живота си, казва Уай Кийн Вонг, който е съавтор на изследването и изследовател в Нюйоркския университет. 

Това досега не е било ясно, тъй като други модели за изучаване на езици като ChatGPT се учат на базата на милиарди точки от данни, което не е сравнимо с преживяванията на бебето в реалния свят, казва Вонг. 

"Не ни дават интернет, когато се раждаме“, коментира той.

Авторите се надяват, че изследването ще хвърли повече светлина върху дългогодишните дебати за това как децата учат език. AI се учи само чрез изграждане на асоциации между изображенията и думите, които вижда заедно и не е програмиран с други предварителни познания за езика. Това оспорва някои теории на когнитивната наука, според които, за да придадат значение на думите, бебетата се нуждаят от вродени знания за това как работи езикът, казва Вонг.

Бебешката гледна точка 

Вонг и колегите му използвали 61 часа записи от камера, която била монтирана върху каска, поставена на главата на момченце на име Сам. Целта била да съберат опит от гледна точка на бебето. Сам, който живее близо до Аделаида в Австралия, носел камерата за около един час два пъти седмично, или приблизително 1% от будните си часове в продължение на около година и половина - от шестмесечна възраст до навършването на две години.

Изследователите обучили своята невронна мрежа върху кадри от видеото и думите, казани на Сам. Моделът бил изложен на 250 000 думи и съответните изображения, заснети по време на дейности като игра, четене и хранене. Алгоритъмът използва техника, наречена контрастно обучение, за да научи кои изображения и текст са склонни да вървят заедно и кои - не. След това той изгражда информация, която може да се използва за предсказване на изображенията, които се отнасят определени думи, като "топка", "купичка", "креватче" и т.н. 

За да тестват AI, изследователите помолили модела да съпостави дума с едно от четири предложени изображения - тест, който също се използва за оценка на езиковите способности на децата. Той успешно класифицирал обекта в 62% от случаите, или много по-добре от 25%, очаквани случайно. Резултатите са сравними с тези на подобен AI модел, който е обучен на 400 милиона двойки изображение – текст извън този набор от данни.

За някои думи, като „ябълка“ и „куче“, моделът успял да идентифицира правилно невиждани досега примери – нещо, което хората обикновено намират за сравнително лесно. Средно той го направил успешно в 35% от случаите. Оказва се, че AI е по-добър в идентифицирането на обекти извън контекста, когато те се появяват често в данните за обучение. Освен това се справя по-успешно с идентифицирането на обекти, които се различават малко по външния си вид, казва Вонг. 

Думите, които могат да се отнасят до различни видове предмети, например "играчка", били по-трудни за научаване.

Уроци за ученe

Базирането на проучването на данни от едно дете може да повдигне въпроси относно възможността за обобщаване на констатациите, тъй като опитът и средата на децата се различават значително. Но упражнението разкрива, че в най-ранните дни на бебето може да се научи много само чрез формиране на асоциации между различни сензорни източници.

Констатациите оспорват теориите на някои учени, като американския лингвист Ноам Чомски, които твърдят, че езикът е твърде сложен и въвеждането на информация е твърде рядко, за да може усвояването на езика да се случи чрез общи процеси на обучение.  

Изучаването на езици в реалния свят е много по-богато и по-разнообразно от опита на AI. Изследователите казват, че тъй като алгоритъмът е ограничен до обучение върху неподвижни изображения и писмен текст, той не може да преживее всички взаимодействия, които са присъщи на живота на реалното бебе. 

"AI има затруднения с научаването на думата „ръка“, например, която обикновено се научава сравнително рано в живота на бебето. Бебетата имат собствени ръце, те имат много опит с тях. Това определено е липсващ компонент на нашия модел", казва Вонг.