Хора остават без обезщетения за безработица и болнични, защото се оказва, че са били назначени на граждански, а не на трудов договор. Ето защо, когато постъпваме на работа, е важно да знаем какви са правата ни, според договора, който сключваме с работодателя.

Всяко такова споразумение ни дава определени правомощия, но е свързано и с плащането на определени осигуровки, за да ги ползваме. Размерът им зависи от това на какъв договор сме назначени или най-просто казано - дали сме на трудов или граждански договор.

На практика, понятието „граждански договор“ в българската нормативна уредба не съществува, но то е широко използвано и обединява в себе си няколко типа договори.

Това са договор за изработка, договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и договор с търговски управител, договор с търговски пълномощник и договор с търговски помощник от Търговския закон.

Разлики между трудовия и гражданския договори

Макар да си приличат, трудовият и гражданският договори имат съществени разлики помежду си.

При трудовия договор предмет на договора е самата работна силна, която се предоставя в определен времеви интервал, или просто казано „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд.

Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане – „заплата“. Трудовият договор задължително се сключва писмено, като законът изисква това да стане преди постъпването на човек работа, т.е. преди да започне неговото реално изпълнение.

В Кодекса на труда е посочено какво точно трябва да съдържа един трудов договор: мястото на работа, длъжността и характера на работата, датата на сключването му и срока.

В договора задължително се посочват и размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните такива, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при напускане, основното и допълнителните трудови възнаграждения, както и периодичността на тяхното изплащане и, разбира се, работното време.

Освен тези задължителни атрибути на договора, има и такива, които не са задължителни, но могат да бъдат включени, например обхват и достъп до социални придобивки, размер на командировъчни, различни системи за премиране, определяне на допълнителни възнаграждения, предоставяне на материали и т. н.

Тук идва първата разлика с гражданските договори, при които тези задължителни реквизити липсват. В тях най-често се определя само какво трябва да се извърши, в какъв срок и какво ще е съответното заплащане.

Тъй като гражданските договори се регулират от общото гражданско законодателство, страните по тях имат по-голяма свобода на договаряне и могат сами да избират какво да включат в договора.

При гражданските договори не говорим за заплащане за определено работно време, а за изпълнението на определена задача или постигането на определен резултат.

Тук идва и друга съществена разлика между двата договора. Докато при трудовия служителят е подчинен на работодателя, то при гражданския договор, което е и основно негово предимство, изпълнителят разполага с по-голяма свобода как и кога да изпълни съответните услуги или задачи, които са му възложени по правоотношението.

Недостатъкът на гражданския договор обаче е, че рискът от неизпълнение се поема от изпълнителя, а не от работодателя, както при трудовия. Другият минус е, че разходите за постигане на крайния резултат се поемат от изпълнителя, а не са за сметка на работодателя.

По отношение на срок на договора

Трудовият договор може да бъде безсрочен, но гражданският задължително е обвързан със срок за извършване на определената работа или услуга.

Заплащане на възнаграждение

При трудовия договор има минимална работна заплата, докато при гражданския договор няма ограничение в размера на възнаграждението. Също така трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданския плащането е за извършване на определена работа за определен срок.

Гражданският договор може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден.

Осигурителни права

Най-съществената разлика за работника е по отношение на осигурителните права, които му дават трудовият и гражданският договор. Работещите по трудов договор се осигуряват за всички социални рискове. При тях всяка професия си има точно определен минимален осигурителен праг.

Това е минимумът, върху които лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове.

От трудовия договор за работника възникват редица права, като право на гарантирано трудово възнаграждение, определени суми за прослужено време (т.н. „клас“), почивки, отпуски, обезщетения, социално-битово обслужване, социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, безопасни и здравословни условия на труд и т.н.

При гражданския договор има съществени различия, работещите се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Това означава, че не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.

Тоест те нямат право да ползват определен брой болнични дни и обезщетения при прекратяване на договора, както и обезщетения за безработица. При него изпълнителят не може да се възползва от правото си на различни видове платени отпуски.

Това е положително за възложителя поради факта, че така отпада задължението му да обезпечава финансово почивката на работника си. Важно е да се отбележи, че гражданските договори гарантират само осигурителен стаж, тъй като за трудов стаж се зачита времето, за което работникът е осъществявал трудова дейност по дадено трудово правоотношение.

Данъците

По отношение на дължимите данъци, според Закона за данъците върху доходите на физическите лица, всички доходи по извънтрудови правоотношения се считат за доходи по граждански договор и подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация.

Работещите могат да се трудят едновременно на трудов и на граждански договор, тъй като двата договора не се изключват взаимно. Както е възможно едно лице да работи едновременно и по трудово, и по гражданско правоотношение, така е възможно дори да е при същия работодател.

Все по-често в практиката страни, между които вече съществува трудово правоотношение, сключват и граждански договори помежду си.

Важно за гражданите е да знаят, че прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила, с цел работодателят да пести от осигуровките, които дължи на служителите си.

В тази ситуация се нарушава чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, а потърпевшите могат да подадат сигнал към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, защото са нарушени трудовите им права.