Част от заплатата на всеки работещ отива за осигурителни вноски. Каква сума за осигуряване плащаме и дали част от нея покрива работодателят зависи от това какви са трудовите ни правоотношения или по-просто казано - на какъв договор сме назначени.

Българската осигурителна система е социална, което означава, че осигурителните вноски се събират от едни хора, а се разходват, при настъпване на осигурителен случай, за други. Това означава, че осигуровките ни не са особен вид личен спестовен влог или сума, която се трупа при нужда.

Те са ежемесечно плащане, наложено от държавата със закон, срещу което имаме право на определени привилегии – например пенсия, болничен, обезщетение за безработица и т. н.

Основните видове осигуровки у нас са два – социални осигуровки, които включват пенсионни, за безработица и за временна неработоспособност и майчинство, както и здравни осигуровки.

Важно е хората да знаят, че осигуровките не са данъци или облагаем доход. Размерът на осигурителните вноски се определя като процент от осигурителния доход на човек, а конкретните стойности са определени в действащото законодателство.

Важно е гражданите да знаят, че ако работодателят не е внесъл дължимите вноски, то това не се отразява на осигурителните им права. Нещо повече, осигурителят ще подлежи на санкция поради неизпълнение на задълженията си, включително и на наказателно преследване.

Работниците имат следните осигурителни права:

Парични обезщетения за:

  •     временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест;
  •     трудоустрояване;
  •     бременности и раждане;
  •     отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  •     осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  •     отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
  •     безработица.

Парични помощи за:

  •     инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;
  •     профилактика и рехабилитация;
  •     помощно-технически средства, свързани с увреждането;
  •     при смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

Пенсии за:

  •     осигурителен стаж и възраст;
  •     инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
  •     инвалидност поради общо заболяване.

Осигуровки при трудов договор

Най-много осигурителни права имат хората, работещи на трудов договор. Те обаче заплащат и най-много – пет вида осигуровки. За Фонд „Пенсии“ осигуровката се поделя между работника и работодателя, като размерът зависи от това кога сте роден.

За родените след 1960 г. вноската за работещите най-масовата трета категория труд за държавна пенсия е 14.8% – като 6.58% от брутния доход са за сметка на работника, а 8.22% за сметка на работодателя.

Родените преди тази година дължат 19.8% от заплатата, като за сметка на работника са 8.78%, а за работодателя – 11.02%. Ставките са по-високи за работещите в 1 и 2 категория труд. На тях им удържат съответно 13.92% за сметка на работодателя и 8.38% за работника.

Вторият вид осигуровка е за така наречената втора пенсия или задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Тя се дължи от всички родени след 1960 г. и е в размер на 5% от брутния доход, като 2.20% от нея е за сметка на работника, а 2.8% за сметка на работодателя. Работещите 1 и 2 категория труд плащат отново по-високи осигуровки за Професионален пенсионен фонд – съответно 12% и 7%.

Третата е вноската за фонд „Здравно осигуряване“. Тя е 8%, като работникът плаща 3.2%, а работодателят – 4.8% от нея. Вноската за фонд „Безработица“ – е 1%, като 0.4% са за сметка на работника, а 0.6% - на работодателя.

Във фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската е 3.5% от заплатата, като 1.4% са за сметка на работника, а 2.1% за сметка на работодателя. Самоосигуряващите се лица не са задължени да я плащат, но могат да го правят по избор.

Има и една допълнителна осигуровка, която обаче се плаща само от работодателя – 1.1% за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

Така общият размер на осигуровките за работещите на заплата при условията на трета категория труд общо са в размер на 32.3%, като 13.78 на сто са за сметка на работника.

Ето един пример - работник, роден след 1960 г., полагащ трета категория труд, получава минималната работна заплата, която от 1 януари е 933 лева. За негова сметка от осигурителния му доход ще му бъдат удържани 78.19 лева за пенсии, общо заболяване и безработица.

Още 20.53 лева ще отидат за вноска в универсален пенсионен фонд за втора пенсия, а 29.86 лева – за здравно осигуряване. Или общата сума на осигурителните вноски за сметка на работника е 128.58 лева. След като добавим и данъците, нетната заплата, която един работник на минимална заплата получава, е 723.98 лева.

От своя страна, работодателят дължи 101.88 лева за осигуровки за пенсия, безработица и общо заболяване, 26.12 лева за втора пенсия, 44.78 лева за здравно осигуряване и 3.73 лева трудова злополука, или общо 176.51 лева.

Осигуровки при граждански договор

Хората, работещи на граждански договор, не са осигурени за всички рискове, те са задължително осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Иначе казано, тези лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии“ на ДОО. Това обаче не се отнася за пенсионерите, които работят по граждански договори – те се осигуряват социално само по желание.

Във фонд „Пенсии“ родените преди 1 януари 1960 г. внасят общо 19.8%, от които 11.02% са за сметка на за осигурителя или работодателя, а 8.78 % за собствена сметка. Ако човекът е роден след 1960 г., то общата вноска за фонд „Пенсии“ е 14.8%, от които 8.22% за сметка на осигурителя и 6.58% за сметка на осигурения.

Хората, родени след 1960 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ). Размерът на вноската е 5%, като 2.8% се поемат от работодателя, а 2.2% от осигурения.

Хората на граждански договор плащат задължително и здравна вноска. Такава плащат задължително и пенсионерите, които продължават да работят на такъв договор. Размерът на здравната осигуровка е 8% от осигурителния доход, като работодателят поема 4.8%, а работникът - 3.2%.

Осигуровки на самонаети

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са регистрираните като упражняващи свободни професии, занаятчии, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Самонаети са и земеделските стопани, и тютюнопроизводителите.

Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващите се, родени след 1959 г., са:

  •     фондовете на ДОО – 14.80%. Ако човек е избрал да се осигурява за всички осигурителни рискове, включително и фонд „Общо заболяване и майчинство“, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство, то размерът на осигуровките за фондовете на ДОО е 18.30%;
  •     фонд "Допълнитeлно задължително пенсионно осигуряване" в Универсален пенсионен фонд – 5%;
  •     фонд "Здравно осигуряване" – 8%.

Окончателният размер на осигурителния доход за 2023 г., например, ще се установи въз основа на данните, декларирани до 30.04.2024 г. в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г. 

При деклариран по-висок осигурителен доход от авансовия, върху който са внасяни авансово през годината осигурителните вноски, лицето дължи довнасяне на вноски върху разликата за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и във фонд "Общо заболяване и майчинство“, ако е избрало да се осигурява в този фонд.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, където се събират парите им за втора пенсия, имат право да изберат да променят осигуряването си от частния фонд във фонд "Пенсии" на НОИ, като това става с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди да навършат възрастта за пенсия по общия ред и ако не им е отпусната такава за стаж и възраст.

Какви са сроковете за това ще разкажем в следващ материал.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !