Консумацията на ултрапреработени храни повишава риска от разболяване или смърт от десетки болести. Това сочат изводите от ново изследване, базирано върху прегледа на 45 метаанализа на почти 10 милиона души.

„Открихме доказателства, свързващи по-високия прием на ултрапреработени храни с над 70% от 45-те различни здравни резултата, които оценихме“, казва старши авторът на проучването и старши научен сътрудник в Центъра за храна и настроение към университета Дикин в австралийския Джилонг Волфганг Маркс.

За по-висок прием се счита една порция или около 10% повече ултрапреработени храни на ден, казва ученият от Отдела за хранене и метаболизъм на Международната агенция за изследване на рака на Световната здравна организация Хайнц Фрайслинг.

„Тази пропорция може да се разглежда като „базова линия“ и за хора, които консумират повече от нея рискът може да се увеличи“, допълва Фрайслинг.

Всички проучвания, разгледани в изследването, са публикувани през последните три години и нито едно не е финансирано от компании, участващи в производството на ултрапреработени храни, посочват авторите за CNN.

„Убедителни доказателства показват, че по-високият прием на ултрапреработени храни е свързан с приблизително 50% по-висок риск от смърт, свързана със сърдечно-съдови заболявания и често срещани психични разстройства“, казва водещият автор д-р Мелиса Лейн.

Сърдечно-съдовите заболявания включват инфаркт, инсулт, запушени артерии и заболяване на периферните артерии.

Има убедителни доказателства, че високият спрямо ниския прием на ултрапреработени храни може да увеличи риска от безпокойство с до 53%, а риска от ранна смърт поради каквато и да е причина с 20%, според проучване, публикувано в списание The BMJ.

„Не е изненадващо, че има много проучвания, които сочат връзка между консумацията на ултрапреработена храна и риска от различни заболяване“, казва доцентът и председател на отдела по епидемиология на храненето и наука за данни в университета Тъфтс в Бостън Фанг Фанг Джан.

„Ултрапреработените храни са с високо съдържание на калории, добавена захар, натрий и ниско съдържание на фибри“, допълва тя. „Вече е известно, че допринасят за наддаване на тегло, затлъстяване, диабет тип 2 и хипертония.“

Експертът обаче поставя под съмнение констатациите от проучвания на тревожност и депресия, които обикновено се правят само върху тези, които вече са диагностицирани с тези състояния.

„Хората, които имат симптоми на депресия или тревожност, могат да търсят ултрапреработени храни по различни причини, като например самоуспокоение“, казва тя. „Не може да се каже, че консумацията им ви излага на висок риск от депресия.“

Смесено въздействие върху някои здравословни състояния

Изследователите са открили убедителни доказателства, че приемът на повече ултрапреработени храни повишава риска от затлъстяване с 55%, нарушения на съня с 41%, развитие на диабет тип 2 с 40% и риска от депресия с 20%.

Доказателствата обаче са ограничени за връзка между консумацията на ултрапреработена храна и астма, стомашно-чревно здраве и кардиометаболични рискови фактори, като повишени мазнини в кръвта и ниски нива на „добър“ холестерол, според анализа.

В допълнение, проучването открива само предполагаеми или никакви доказателства за връзка между ултрапреработените храни и рака. А това е изненадващо, според Джан.

„Затлъстяването е рисков фактор за 13 вида рак. Ултрапреработените храни увеличават наддаването на тегло, а затлъстяването увеличава вероятността от рак“, казва тя.

В проучване от август 2022 г., на което тя е съавтор, Джан открива, че мъжете, които консумират най-много ултрапреработени храни от всякакъв вид, имат 29% по-висок риск от развитие на колоректален рак.

Една от причините за неочакваното откритие е, че изследванията върху ултрапреработените храни са все още в начален стадий, казва съавторът на проучването Матилд Тувие, директор във Френския национален институт по здравеопазване и медицински изследвания.

„Определено се нуждаем от повече проучвания, за да можем да подобрим тежестта на доказателствата за рак, например“, допълва Тувие.

Какво представляват ултрапреработените храни?

Свръхобработените храни са много повече от просто „модифицирани“ храни, казва изследователят по хранене д-р Карлос Монтейро, ръководител на Центъра за епидемиологични изследвания но здравеопазването и храненето в университета в Сао Пауло в Бразилия.

„Те често съдържат химически манипулирани евтини съставки, като модифицирани нишестета, захари, масла, мазнини и протеинови изолати, с малко или никаква добавена цяла храна“, казва Монтейро.

Той измисля термина ултрапреработена храна през 2009 г., когато разработва NOVA - система за класифициране на храни в четири категории. Първата група включва непреработени или минимално преработени храни, като плодове, зеленчуци, яйца и мляко.

Втората група включва кулинарни съставки, като сол, билки, масла и други подобни. Група три са преработени храни, които съчетават групи едно и две - например консерви и замразени зеленчуци.

Четвъртата група са ултрапреработени храни, които, според Монтейро, са направени примамливи чрез използване на комбинации от изкуствени аромати, оцветители, сгъстители и други добавки, които са „свързани от експериментални и епидемиологични доказателства с дисбаланси в чревната микробиота и системното възпаление на организма“.

„Няма причина да вярваме, че хората могат напълно да се адаптират към тези продукти“, пише Монтейро. „Тялото може да реагира на тях като на безполезни или вредни, така че неговите системи да се увредят, в зависимост от тяхната уязвимост и количеството консумирана ултрапреработена храна.“

Откакто се появява дефиницията на Монтейро за ултрапреработена храна, диетолозите, изследователите и служителите в общественото здравеопазване са загрижени за нарастващото разпространение на такива храни в САЩ, Австралия, Великобритания, Канада и много развиващи се страни.

„Две трети от калориите, които децата приемат в САЩ, са ултрапреработени, докато около 60% от диетите на възрастните се състоят от тях“, казва Джан.

„Малко като изобретяването на колите е“, добавя тя. „Да, те ни носят удобство, но ако използваме кола за всичко и не спортуваме, имаме проблем. Имаме нужда от нови стратегии, за да намалим консумацията на ултрапреработена храна до по-здравословно ниво".

Как да намалим употребата на ултрапреработени храни?

Има лесно решение - купете истински продукти и ги пригответе у дома. Но в днешния забързан свят е трудно да се откажеш от удобството на готовите за консумация храни.

Освен това е почти невъзможно да се избегне изкушението, тъй като над 70% от хранителните доставки в САЩ се състоят от ултрапреработена храна.

Монтейро казва, че трябва да се обмисли въвеждането на регулации, както и поставянето на предупредителни етикети на опаковките; ограничаване на рекламата, особено за деца; и забрана за продажба на ултрапреработени храни в или близо до училища и болници, като същевременно минимално преработените храни се направят по-достъпни.

Междувременно, Маркс и Лейн дават още съвети:

  1. Прочетете и сравнете етикетите на продуктите и се опитайте да изберете по-малко преработени алтернативи. Например, сменете ароматизираното кисело мляко с обикновено кисело мляко с добавени плодове.
  2. Това, което включвате в диетата си, е също толкова важно, колкото и това, което изключвате. Съсредоточете се върху това, което можете да добавите към храненето си, като пресни, замразени или консервирани плодове, зеленчуци и бобови растения.
  3. Внимавайте с напитките. Подсладените със захар напитки нямат хранителна стойност. Сменете ги с вода.
  4. Когато се храните навън, посещавайте местни ресторанти и кафенета, а не вериги за бързо хранене. Местните заведения е по-малко вероятно да сервират ултрапреработени храни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !