В пустинната шир на близо 50 км източно от Кайро, Египет строи нов град.

Вече разполагащо с най-високата кула в Африка и най-голямата катедрала в Близкия изток, населеното място е поредица от грандиозни мегапроекти на президента Абдел Фатах ел-Сиси, чиято цел е да развият икономиката на страната.

Строителството на „новата административна столица“ започна през 2016 г. и върви поетапно. Според Халед Абас, председател на Административния капитал за градско развитие (ACUD) - компанията, която наблюдава проекта, първата фаза е почти завършена, а втората се очаква да започне през последното тримесечие на тази година.

Бавно, но сигурно животът започва да прониква в града. Повече от 1500 семейства са се преместили в него, според Абас, а до края на 2024 г. техният брой се очаква да нарасне до 10 000.

Тъй като държавните министерства се местят в новия град, там вече работят около 48 000 държавни служители, много от които пътуват от източната част на Кайро с електрически влак, влязъл в експлоатация през миналата година.

През този март, когато парламентът започва да ръководи заседанията си от града и няколко банки и фирми преместват централите си там, се очаква населението му да се увеличи. В крайна сметка, „цялата страна ще се управлява от новата столица“, добавя Абас за CNN.

Той казва, че първа фаза струва около 500 милиарда египетски лири (10.6 милиарда долара). Според по-ранни оценки, проектът трябваше да струва общо около 58 милиарда долара, идващи от ACUD и приходите от продажбата на земя, въпреки че днес се предполага, че проектът ще коства на държавата милиарди.

Критиците са загрижени за разходите, тъй като страната преминава през период на икономически спад и повишен натиск от войната в Газа.

Икономиката на Египет се стимулира от международно финансиране, включително от Световната банка, която обяви в понеделник, че ще предостави на страната над 6 милиарда долара за период от три години. 

По-рано този месец Международният валутен фонд посочи, че ще увеличи текущата си кредитна програма за Египет от 3 млрд. на 8 млрд. долара, в зависимост от икономическите реформи, включително „забавяне на разходите за инфраструктура“, за да помогне за намаляване на инфлацията и запазване на устойчивостта на дълга.

От ACUD, която е 51% собственост на военните и 49% на жилищното министерство, посочват пред CNN, че развитието на града няма да бъде засегнато от изискването на МВФ.

През февруари ACUD обяви, че Dar - глобална архитектурна и инженерна компания, участваща в първа фаза на града, е получила договора за създаване на подробен генерален план за втора, трета и четвърта фаза на столицата.

Абас казва, че втората фаза се очаква да струва около 300 милиарда египетски лири (6.4 милиарда долара).

Континентален център

Новата административна столица е съсредоточена около финансов район, в който международни банки и компании ще разположат глобални централи.

Миналата година Afreximbank обяви, че ще придобие земя в града за изграждането на Африкански търговски център, в който ще се помещава нейната глобална централа, конферентен център, хотел и център за иновации.

Консорциум от неназовани компании от Обединените арабски емирства и Южна Африка пък ще формира финансов център в столицата.

Абас вярва, че модерната инфраструктура на града ще привлече бизнеса. Система с изкуствен интелект ще оптимизира използването на електричество, газ и вода, както и управлението на отпадъците.

Инфраструктурата от оптични влакна и внедряването на 5G ще помогнат за свързаността. Ще се предлагат и високотехнологични услуги за сигурност - с хиляди камери за наблюдение, инсталирани в целия град, които също така ще следят трафика и ще предупреждават за задръствания и аварии.

„Всички големи международни компании търсят интелигентни градове и устойчивост“, казва Абас. „Опитваме се да улесним всички видове услуги, за да направим правенето на бизнес тук лесно.“

Той се надява, че дизайнът на интелигентния град на Египет ще се превърне в „модел за подражание за други страни в Африка“, допринасяйки за икономическото развитие на по-широкия регион.

Никълъс Симчик Арес, председател на катедрата по история и теория в Архитектурната асоциация в Лондон, правил задълбочени теренни проучвания в Кайро, казва, че е възможно новият град да привлече бизнес - особено „двустранни партньорства на високо ниво“, както и чужд капитал, което може да стимулира икономиката.

„Въпреки това, основните икономически ползи ще бъдат само за много малък сегмент от населението“, посочва експертът пред CNN.

Той припомня историята на египетски лидери, строящи сателитни градове близо до Кайро като проекти за трансформация, например „6 октомври“ и „Нов Кайро“, създадени съответно през 1979 г. и 2000 г.

Днес тези градове са почти изцяло затворени общности, обслужващи горната средна класа и често с много свободни работни места.

Премахване на натиска от Кайро

Някои критици твърдят, че основна мотивация зад новия град е да се позволи на правителството да запази дистанция от големи протести, като тези, които се случиха през 2011 г. около площад Тахрир в Кайро.

Симчик Арес отбелязва, че градоустройственото планиране на новия град ще направи масовите шествия „практически невъзможни“.

Най-цитираният аргумент зад решението на правителството да построи нова столица е необходимостта да се приюти нарастващото население на Египет и да се облекчат задръстванията и замърсяването в Кайро, който се характеризира с една от най-високите гъстоти на населението в света.

Двадесет и два милиона души живеят в Голям Кайро – до 50 000 на квадратна миля.

Абас посочва, че новият град обещава повече зелени площи. Вече е стартирало озеленяването на парк, наречен „Зелената река“, който ще покрива площ два пъти по-голяма от тази на Сентрал парк в Ню Йорк, въпреки че възникват въпроси как той ще се напоява, като се има предвид сухият пейзаж и оскъдните водни запаси в страната.

Симчик Арес признава, че Кайро е пренаселен, но не е убеден, че решението на този пробем е изграждането на нов град.

„Проблемът с претъпкания Кайро не е свързан само с неконтролируемото нарастване на населението, но и със способността на хората да имат достъп до прилични средства за препитание там, откъдето са“, казва той.

„В Кайро има много съществуващ жилищен фонд, който е идеално работещ и ако правителството похарчи дори малка част от тази инвестиция, за да помогне на съществуващите градове, мисля, че въпросът за пренаселеността ще изчезне много бързо.“

Абас казва, че старата инфраструктура на Кайро е преминала точката на обновяване и макар да не дава директни цифри за достъпните жилища, които ще бъдат налични, той настоява, че новият град ще се погрижи за всички части на обществото.

„Разходите за живот тук са същите като в стария град, но с разликата, че живеете в нов, интелигентен, устойчив и зелен град“, казва той. „Нашата роля е да дадем качество на живот на хората.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !