Духът на глобалната ядрена индустрия беше повдигнат сериозно по време на климатичната конференция на ООН COP28 в Дубай, след като над 20 държави поеха ангажимент за утрояване на капацитета до 2050 г.

Достигането на тази цел обаче ще изисква индустрията да преодолее регулаторни пречки, затруднения с горивото и опасения относно обществената безопасност, които допринесоха за дългия списък със забавени проекти и десетилетията стагнация.

За повишаването на капацитета на глобалната ядрена енергетика до настоящите 370 гигавата бяха необходими 70 години, а сега индустрията трябва да подбира нови технологии, да набира финансиране и да разработва нови правила, за да изгради нови 740 гигавата капацитет за половината от това време.

"Съдейки по представянето на ядрената индустрия през последните две десетилетия, това е невъзможно," казва пред Reuters Майкъл Шнайдер, основен автор на Доклада за състоянието на световната ядрена индустрия.

С декларацията, подписана от САЩ, Франция, Великобритания, Южна Корея и други държави, те се ангажират да мобилизират инвестиции и да насърчат финансови институции, като Световната банка, да подкрепят ядрената енергия.

Документът също така обещава усилия за удължаване на живота на съществуващи атомни централи, като около 200 от 420 реактора по света трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2050  г., както и за оказване на подкрепа за нови технологии, като малки модулни реактори.

Присъстващите на COP28 ръководители от сектора одобриха декларацията, но също така признаха проблемите на индустрията.

"Ядрената енергия е най-безопасният източник на електроенергия," заяви Патрик Фрагман, главен изпълнителен директор на Westinghouse. "Разбира се, при първите по рода си реактори имаше проблеми и преразходи. Ние знаем това и си носим белезите."

Признак за предстоящите проблеми е, че някои природозащитни организации разкритикуваха декларацията, изтъквайки като причина опасенията относно обществената безопасност, докато от академичните среди поставиха под въпрос това дали централите ще заработят навреме, за да помогнат за избягване на климатична катастрофа.

"Защо някой би похарчил и долар за технология, която, ако бъде планирана днес, дори няма да може да помогне до 2035-2045 г.?" пита Марк Джейкъбсън, специалист по енергетика от Станфордския университет.

В момента по света се строят 60 ядрени реактора в 17 държави, като само в Китай те са 25, сочат данни на Световната ядрена асоциация.

Страната е една от малкото държави, които през годините остават непоколебими в ангажимента си към развитие на ядрената енергетика, но целта ѝ по отношение на капацитета през 2020 г. беше една от малкото, които тя пропусна.

Междувременно, в по-голяма част от Запада капацитетът на ядрената енергетика е в застой, като огромните разходи за строене на реактори, проблеми с разрешителните и общественото противопоставяне след инцидента с атомната електроцентрала във Фукушима през 2011 г. блокират новото строителство.

По време на COP28 ядрени компании обсъждаха възможности на малките модулни реактори (SMR), като по-добър залог. Техните поддръжници казват, че времето за тяхното построяване е по-малко, в сравнение с традиционните ядрени атомни централи, и на теория могат да заработят по-скоро.

Korea Hydro and Nuclear Power (KHNP) представи симулатор на своя iSMR реактор, проектиран за включване към съществуващи електрически мрежи и използван за захранване на заводи за обезсоляване на вода или за предоставяне на градско отопление.

KHNP ще може да построи централа в рамките на две години, след като всички разрешителни са налице, заяви главният изпълнителен директор Джоо Уанг. За сравнение, при големите реактори този период е 10 - 20 години.

"В исторически план е вярно, че ядрените електроцентрали подлежат на одобрение от страна на правителството и не смятам, че това ще се промени," заяви Уанг. "Ако обаче SMR направи добър демонстрационен проект, по цял свят ще има експоненциален ръст в търсенето."

Реакторът iSMR на KHNP е един от 80-те подобни модела, които се разработват, но повечето от тях е малко вероятно да заработят преди 2030 г.,казват експерти.

Рафаел Гроси, изпълнителен директор на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), заяви пред Reuters, че органът в момента работи по хармонизирането на правилата за одобрение в световен мащаб, за да може страните по-лесно да споделят технологии.

"IAEA стартира процес, така че регулаторните органи по света да могат да действат по-бързо, като винаги прилагат строги правила за безопасност," допълни той.

„Настоящата система може да не работи на един глобализиран пазар, на който малки модулни реактори се произвеждат в САЩ и се продават в Африка“.

Доставки на гориво

Преминаването към SMR може да породи нов проблем – много от тях биха работили със съвременни горива, като на този пазар доминира Русия.

В момента тя е единственият значим производител на висококачествен, нискообогатен уран (HALEU), който ще бъде от съществено значение за новите реакторни технологии.

Американската компания Centrus е започнала производство на HALEU. ЕС също работи по въпроса, според IAEA.

Според Фрагман от Westinghouse, доставките на уран са "напълно управляеми", а основният проблем е увеличаването на обогатяването и възстановяването на капацитета за преобразуване на Запад, като, според него, този процес "тече".

Джонатан Коб от Световната ядрена асоциация признава, че утрояването на капацитета до 2050 г. няма да е лесно.

"Точно по тази причина беше необходима декларацията," казва той. "Правителствата разглеждат ролята, която трябва да играят, за постигането на това. То няма да се случи, ако бизнесът върви, както обикновено."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !