Инвеститорите в технологични компании са силно въодушевени относно възможностите, които предлага изкуственият интелект (AI).

Гиганти, като Microsoft и Amazon, инвестираха десетки милиарди долари в стартъп компании, създаващи софтуер, който може да отговаря на човешки въпроси и да създава текст, изображения и аудио сякаш са дело на хора.

Големият въпрос обаче е дали технологията може да осигури трайно подобряване на производителността. Това е въпрос, на който дори любимецът на сектора - вездесъщият чатбот ChatGPT, не може да даде надежден отговор.

Инвестициите в компании, които разработват генеративен изкуствен интелект, надхвърлят 27 млрд. долара от началото на годината до 8 декември, което е четири пъти повече от инвестициите за цялата 2022 г., сочат данни на PitchBook.

По-голямата част от тази сума идва от големите технологични компании, а не от рискови капиталисти, като Sequoia и Andreessen Horowitz. Microsoft е инвестирала 12 млрд. долара в OpenAI и Inflection AI, докато Amazon подкрепя конкурентния стартъп Anthropic.

Най-забележителният пример за генеративен изкуствен интелект е ChatGPT, който може да разговаря убедително за британската монархия или да напише песен в стила на Тейлър Суифт за секунди.

Компаниите започнаха да използват софтуер, който е способен да общува с хора по време на работния процес или да изграждат виртуални помощници.

В рамките на минути така наречените AI “копилоти” могат да обобщават сложни правни документи – задача, която обикновено отнема часове. Microsoft пусна копилот за своя софтуер Teams, който може да води записки по време на видеоконферентни срещи.

Количественото определяне на бизнес възможностите, свързани с AI, остава обект на предположения. Основните въпроси относно приходите и разходите постоянно се менят. Софтуерът може също така да създаде нови бизнеси, които малцина биха могли да си представят.

Въпреки това, разумната начална точка е да се приеме, че всяка индустрия ще насочва процент от годишните си приходи към технологията. Ако това се случи, анализатори от IDC изчисляват, че глобалните разходи за генеративен AI ще надхвърлят 140 млрд. долара през 2027 г., в сравнение с 16 млрд. долара тази година.

Бащите основатели

В основата на генеративния AI се намират модели, които имитират начина, по който мозъчните клетки общуват помежду си. Те са обучени чрез поглъщането на огромни масиви от данни, като новинарски статии и страници от Wikipedia. Изграждането им струва скъпо.

Сам Алтман, който наскоро беше освободен и след това върнат на поста главен изпълнителен директор на OpenAI, е казвал, че изграждането на GPT-4 модела на компанията е струвало над 100 млн. долара.

Въпреки това, възнаграждението за инвеститорите оправдава тези разходи. OpenAI беше оценена на 29 млрд. долара през април и работи по план за продажбата на акции при оценка от около 86 млрд. долара, информира Breakingviews, позовавайки се на запознат източник.

AI компаниите в момента действат като софтуерни компании, таксувайки потребителите, за да използват техните модели. Големи корпорации, като Morgan Stanley, плащат на OpenAI, за да изгражда персонализирани модели, които могат да анализират големи количества вътрешни данни на финансовата група и да перифразират дълги изследвания.

Други клиенти плащат за достъп въз основа на своето потребление. OpenAI таксува близо 1 цент на всяко запитване със 750 думи. Други може да плащат по 20 долара на месец за приоритетен достъп до моделите на OpenAI.

Компанията също така предлага безплатна версия на ChatGPT. Anthropic и Alphabet пък имат сходни инструменти за общуване, които носят имената Claude и Bard, респективно.

Това осигурява постоянен поток от приходи. Приходите на OpenAI се очаква да достигнат 200 млн. долара тази година и да нараснат до 1 млрд. долара до 2024 г., информира Reuters.

Има и други начини, по които компанията печели пари. Миналия месец OpenAI обяви, че ще създаде платформа, подобна на магазина за приложения App Store на Apple, която ще позволява срещу определена такса компании и потребители да персонализират чатботове за собствена употреба или да ги продават.

Скъпият GPT

Въпреки това AI компаниите се сблъскват с много изисквания към своите ресурси. Моделите в тяхната основа изискват графични чипове дело на компании, като Nvidia, които може да струват по 10 000 долара всеки.

Компютърният капацитет за съхраняване на данни и обработка на заявки е друг голям разход. Част от дяловите инвестиции, които Microsoft и Amazon предоставят на OpenAI и Anthropic, е срещу изчислителна мощ в облака.

По тази причина стартъп компаниите харчат бързо средства. OpenAI е изгубила 540 млн. долара през миналата година, според The Information.

Текущите разходи за поддържането на моделите също така означава, че AI компаниите вероятно ще се сблъскат с по-високи режийни разходи, в сравнение с традиционните софтуерни компании, които могат да продават един и също код многократно.

Анализатори на Bank of America смятат, че AI компаниите ще имат брутни маржове от порядъка на 50%-60%, което е под стандартните 60%-80% за софтуерната индустрия.

Конкуренцията също се засилва. Компаниите изграждат AI системи, които могат да се свързват с много различни фундаментални модели, изправяйки Microsoft и OpenAI срещу Google, Amazon и дори Grok на Илон Мъск.

Някои модели, като Llama 2 на Meta Platforms и Mixtral на френския стартъп Mistral AI, са безплатни. Инвеститорите в AI компании може също да стават конкуренти. Потребителите на Microsoft може да сметнат, че е по-лесно да ползват продуктите на OpenAI, в която софтуерният гигант е инвестирал.

На последно място, AI компаниите са изправени пред правни и регулаторни предизвикателства. Регулаторните органи в ЕС и на други места налагат по-строги изисквания за AI. Антимонополните органи следят връзките между големите технологични компании и AI стартъпите.

Междувременно, група автори, предвождани от комика Сара Силвърман, съди OpenAI и Meta въз основа на това, че тези компании са използвали тяхно съдържание без предварителното им съгласие. Universal Music пък съди Anthropic за злоупотреба с текстове към песни.

Копилоти

Когато големи фундаментални модели привличат по-голяма част от вниманието, други стартъпи възприемат по-тесен подход. Рискови капиталисти инвестират сериозно в компании, които изграждат копилоти, персонализирани за конкретни индустрии, като здравеопазването или банковата сфера.

Анализатори от Morgan Stanley смятат, че тези виртуални помощници могат да помагат на хората да се справят с индивидуални въпроси с 14% по-бързо. Международните правни кантори Clifford Chance и Allen & Overy използват технология на подкрепената от Robin AI и Sequoia компания Harvey за изготвянето на правни документи и изследвания.

Тези стартъп компании често искат предварително средства и търсят плащания въз основа на потреблението. Тъй като копилотите се създават върху фундаменталните модели, техните предварителни разходи често са по-ниски.

Въпреки това, плащането на достъп до OpenAI, Meta и Anthropic може да съставлява до 20% от текущите разходи на тези компании, според технологичния инвеститор Prosus.

Тук рентабилността също убягва. Много стартъп компании в ранен етап на развитието си все още търсят решение на специфични за индустрията проблеми. GitHub, която създава AI системи, които помагат на потребители да програмират, таксува по 10 долара на месец.

През първите няколко месеца тази година компанията е губила средно по над 20 долара на потребител на месец, а в някои случаи и по 80 долара на месец, според Wall Street Journal.

Новите технологии често привличат вълна от инвестиции само с неясни обещания за бъдеща възвръщаемост. Объркващата гама от потенциални приложения на AI обяснява защо инвеститорите се тълпят.

В крайна сметка обаче, жизнеспособността им ще зависи от компании, които отчитат подобрение на производителността, което оправдава разходите. Интелигентният отговор на този въпрос все още остава малко далече.