Говеждото и агнешкото месо получават 580 пъти повече субсидии от ЕС от бобовите растения, въпреки че учени призовават хората да си набавят повече протеини от не толкова вредни източници, установява нов доклад.

Анализ на благотворителната организация Foodrise установява, че Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС предоставя „несправедливи“ нива на подкрепа за хранителни режими с високо съдържание на месо, които лекарите считат за нездравословни, а климатолозите – за екологично разрушителни.

Според доклада, през 2020 г. говеждото и агнешкото месо са били субсидирани 580 пъти повече от бобовите растения, докато свинското месо е било субсидирано близо 240 пъти повече. Междувременно, млечните продукти са получили 554 пъти повече субсидии от ядките и семената.

ЕС изразходва почти една трета от бюджета си за подкрепа на земеделските производители, като по-голямата част от средствата по ОСП се разпределят въз основа на размера на фермите, а не на стратегически съображения.

Месото и млечните продукти – които използват земя за отглеждане на култури за хранене на животни – заемат по-голям дял от растенията, особено след като се отчетат субсидиите за фуражи.

Мартин Боуман, активист във Foodrise и автор на доклада, казва, че анализът показва, че отглеждането на животни получава непропорционална подкрепа, дори преди да се отчетат скритите обществени разходи, като например замърсяването.

„Скандално е, че милиарди евро от парите на данъкоплатците в ЕС се използват за подкрепа на индустрия с такива емисии в момент, когато учените ни казват, че трябва – по здравни и екологични причини – да преминем към начин на хранене с по-малко месо“.

Данните идват от академично проучване, достъпно като предпечат, което проследява субсидиите на ЕС за различни храни през 2020 г., използвайки същите методи като проучване, публикувано в Nature Food през 2024 г.

Някои експерти изразиха предпазливост относно мащаба на несъответствието, установено от първото проучване, но не оспориха съществуването му.

Аниек Кортлеве, изследовател в университета в Лайден и водещ автор на академичното проучване, заяви, че то показва, че реформите трябва да вземат предвид цялата верига от субсидии, преминаващи през фуражите за добитъка, а не само директните плащания към животновъдните ферми.

„Нашият анализ показва, че подкрепата от ОСП е силно концентрирана в храни от животински произход спрямо калориите, които те осигуряват, докато растителните протеини, като бобовите растения, получават много малка подкрепа“.

Това се случва, „въпреки че стратегиите на ЕС все по-често призовават за по-богати на растения диети за здраве и устойчивост“.

Докладът установява, че месото и млечните продукти са получили субсидии в размер на 39 милиарда евро през 2020 г., плодовете и зеленчуците – 3.6 милиарда евро, а зърнените култури – 2.4 милиарда евро.

Кравите и овцете, които изискват повече земя за отглеждане от животни като свине или пилета, обикновено се възползват от субсидии, насочени към изпитващи затруднения региони и сектори, в допълнение към плащанията на база хектар.

Редица „зелени“ условия са обвързани с плащанията по ОСП от 2023 г. насам, но експертите не очакват общият състав на фермите в ЕС да се е променил значително.

През 2024 г. „стратегически диалог“ между фермери, супермаркети, учени и зелени групи – сформиран от Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, за да потуши яростните протести на фермерите – доведе до признание, че европейците консумират повече животински протеини, отколкото препоръчват учените, и призив за подкрепа за преминаване към растителни диети.

Донал Мърфи-Бокерн, учен в сферата на селското стопанство, който е работил за министерствата на храните и земеделието във Великобритания и Германия и не е участвал в проучването, заяви, че европейската протеинова икономика „не функционира в рамките на устойчивите граници“.

Той казва, че включване на общественото здраве в политиките би поставило под въпрос настоящите нива на животновъдство.

„Сега се нуждаем от обща политика в областта на хранително-вкусовата промишленост, която изрично интегрира целите за опазване на околната среда и общественото здраве в начина, по който се подкрепят фермерите в ЕС.“

Големи земеделски лобита и някои политици се противопоставиха на подобренията при алтернативните протеини и зараждащата се потребителска насоченост към намаляване на консумацията на месо.

През ноември Европейският парламент гласува за забрана в растителните храни да се използват термини като „пържола“, „бургер“ и „наденица“, освен ако не съдържат животинска плът.

Гласуването беше осмяно от зелени формации и раздели и консерваторите, като някои смятаха, че нарушава идеалите на свободния пазар.

Боуман казва, че политиците са силно ангажирани с влиянието върху производството и потреблението на храни.

„Не вярвайте на месопреработвателните и млечни компании, които казват, че политиците, насърчаващи здравословни и устойчиви диети, казват на хората какво да ядат. Това е много цинична позиция.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !