Тихоокеанските острови са разпръснати на огромна площ и разполагат с едни от най-чистите води в света, девствени плажове и дъждовни гори.

Те са магнит за туризма, жизненоважен за много от икономиките на страните в региона. Туристическата индустрия в региона и онези, които разчитат на нея, обаче се страхуват все повече от ефекта на продължаващите климатични промени.

“Лидери в региона обявиха климатичните изменения за най-голямата заплаха за поминъка, сигурността и благосъстоянието на тихоокеанските общности,” казва пред BBC Кристофър Кокър, главен изпълнителен директор на Pacific Tourism Organisation.

“Без непосредствени и иновативни действия, бъдещето на туризма в региона остава много несигурно.”

Всички острови в Тихия океан са уязвими на ефекта от климатичните промени. Въпреки това, ниско разположени островни държави, като Тувалу, Кирибати, Маршаловите острови и Федеративните щати Микронезия, са по-уязвими.

Тези острови не само са застрашени от наводнения поради покачващото се морско равнище, особено по време на приливи, но достъпът до чиста и безопасна питейна вода също е предизвикателство, на фона на продължителните суши и непредстазуеми модели на валежите. Има опасност и от непостоянни и потенциално опустошителни тропически бури.

Според Меторологичсната служба на Австралия, климатичните модели на Тихия океан предполагат, че “може да има промяна в бъдеще към по-малко, но по-интензивни циклони”. В Тонга обаче местните казват, че вече има по-силни бури, които удрят острова по-често.

Номука е малък триъгълен остров, който е част от архипелага Ха’апай в Тонга, на около 3 500 км северозападно от Сидни. Заобиколено от вода, местното население от около 400 души смята, че е оставено на милостта на капризите и яростта на природата.

“Живеем с циклони почти всяка година. Израснах там и обикновено имаше един или два, които удрят директно острова,” казва Сион Тауфа, асоцииран декан на бизнес училището към Окландския универстет и член на Бизнес съвета Нова Зеландия - Тонга.

“В днешно време обаче има повече циклони от категория четири или пет, които идват много по-редовно.”

Опасността, пред която са изправени тихоокеанските островни държави, наскоро беше очертана и от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

Миналия месец той присъства на среща на лидерите на тихоокеански островни държави в Тонга и призова най-замърсяващите държави в света да ограничат емисиите си от парникови газове.

“Малките тихоокеански остров не допринасят за климатичните промени, но всичко, което се случва заради климатичните промени, се умножава тук,” заяви той.

На два часа със самолет от Тонга се намират островите Фиджи, бивша британска колония. Миналата година Фиджи е приела 929 740 туристи, най-вече от Австралия, Нова Зеландия, Северна Америка и Китай. Там също се притесняват от променящия се климат.

Марика Вакакола е част от обществената организация Mamanuca Environment Society, базирана в Нади, до главното международно летище на Фиджи.

Организацията подкрепя устойчивия туризъм и опазването на околната среда, като възстановява мангрови гори и засажда дръвчета. Вакакола обаче казва, че част от Вити Леву – най-големия от групата острови Фиджи, вече живее с последиците от повишаващите се температури.

Сондажната вода се замърсява от солеността на настъпващото море и през влажния сезон трябва да се събира все повече дъждовна вода. “Сигурността на водата е голям риск по отношение на климатичните промени,” обяснява Вакакола.

"В повечето от сладководните източници, които някога са били достатъчно добри за консумация, сега е нахлула солена вода. Плажовете ерозират от покачващото се морско равнище, а вече има и случаи на избелване на коралите заради променящата се температура на морската вода.”

Сюзън Бекен, преподавател по устойчив туризъм в университета Грифит в Австралия, предвижда евентуално напрежение относно оскъдните запаси на вода в тихоокеанските острови.

“Наличието на питейната вода се превръща във все по-голям проблем на някои места. Може да има конфликт в общността, защото туристите на практика използват водата, от която имат нужда местните хора.”

Бекен наскоро е провела проучване на островите Фиджи и островите Кук. То установява някои неочаквани нагласи спрямо климатичните промени и заплахите, които те носят на островните нации.

“Има известно отричане, като хората казват, че островите не могат да направят много по въпроса и че това е глобален проблем. Бях малко изненадана, че хората се чувства малко безпомощни. Нагласите са почти като ‘нека не говорим за това’. Може би хората са заети с връщането на ръста на туристическия пазар. Това не е част от дискусията и е наистина коварна тема.”

На островите Кук, които са част от Полинезия и са популярно място за посещение сред австралийци и новозеландци, обаче се говори за тежките истини.

Брад Кърнър е директор, отговарящ за развитието в Cook Islands Tourism Corporation. Той признава, че дискусиите относно глобалното затопляне може да бъдат тежки.

“Ако се изправим лице в лице с реалността, ще са необходими някои много сериозни адаптивни мерки. Това е труден разговор. Труден е и разговорът, че туризмът допринася значително за глобалното затопляне и трябва да се изправим лице в лице с този факт. Как ще намерим решения? Ние сме много малък процент от световното население и по тази причина имаме много малък въглероден отпечатък, но сме предната линия по отношение на изменението на климата”.

Може да има усещане на отчаяние, но то не трябва да се бърка с признание за поражение. Напротив. Упоритостта е дълбоко вкоренена в едни най-изолираните нации в света.

Социалните системи варират на различните острови, където влиянието на родствените групи, общностните мрежи и диаспората в Австралия и Нова Зеландия и отвъд тях е от първостепенно значение.

“Очевидно, те ще оценят помощта, която се оказва, особено след природно бедствие, но да бъдат третирани като с манталитет на жертви не помага особено,” казва Сион Тауфа от Окландския университет.

“Ако дойде някаква помощ, ще бъдем благодарни за нея, а ако това не се случи, ще направим всичко по силите си, за да оцелеем. Разчитате на съседите си за помощ при нужда. Най-важното е, че това система, изградена на доверие.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !