Следобедното слънце в Ларнака рисува светли ивици по пода на театралната школа на Моника Мелеки — място, на което се усещат спомени, труд и мечти. Сградата ухае на боя, дърво, детски смях и онзи особен аромат на театър. 
Тук, в град с малко над 100 000 души, една българка е успяла да изгради име, да влезе в стотици роли, да създаде детска школа, да спечели уважението на кипърците — дотолкова, че да бъде избирана за общински съветник не един, а три мандата.

Но пътят дотук е всичко друго, но не и прав.

театрална школа
театрална школа "Храмът на Мелпомена"

„Аз не исках да напускам България. Носех я в себе си“

Моника Мелеки пристига в Кипър през 1990 г., в годината на огромните промени в България. Не е типичната емигрантка, която търси нещо различно. Не бяга от родината. Тя идва заради семейството и любовта.

Омъжена за кипърец, с когото заедно завършват ВИТИЗ в София, Моника е човек, който носи България със себе си – с онзи тип носталгия, която не отслабва с времето. Но съпругът ѝ получава първата си голяма възможност: покана да режисира в кипърски театър. Следват още предложения. Второ. Трето. Четвърто.

„Какво трябваше да правя? Аз в България, той в Кипър… Семейството е над всичко“, казва Моника Мелеки пред екипа ни. 

И така актрисата от Михайловградския театър, която само преди месеци е играла Шекспир, се оказва на средиземноморски остров, без гръцки език, но с неизчерпаема воля.

Първият абсурд: преводач от руски към гръцки… без да знаеш гръцки

Още във втората пиеса, в която съпругът ѝ работи, пристига руски режисьор. Нужен е преводач.

„Аз. Всичко аз. От руски на гръцки. Без да знам гръцки!“

Смее се, но това е било месец, който определя бъдещето ѝ. Без страх от грешки, без суета, с огромна смелост. Съпругът ѝ шепне непознатите думи на български. Тя ги произнася на гръцки. Един месец, който отключва езика. И я освобождава.

Днес, казват колегите ѝ, говори гръцки по-добре от кипърците.

Сцената в Кипър: от "папагалът", който проговори до драматична актриса

Първата роля на Моника в Кипър е… папагал. Буквално.

Детска постановка, в която гласът на папагала преди е бил записван. Но Моника го прави жив.
Тук използва  обучението ѝ при проф. Атанас Илков и проф. Надежда Сейкова – комбинация от куклено и драматично актьорство, която дава свобода, пластичност и огромна палитра.

"Децата, които идваха, харесваха най-много папагала," си спомня Моника Мелеки. 

След папагала идват малки роли. После по-големи. После театърът става дом.

За 35 години в театъра, тя няма нито една година прекъсване. 

Паралелно работи и като модел — времената са трудни, семейството расте, доходите от театър не стигат, но Моника не пропуска професията, която обича.

„Имаш място тук“ – изречението, което променя всичко

Кипърските актьори я посрещат… по различни начини.

Трима души остават в съзнанието ѝ толкова ярко, че ги цитира и днес:

1. „Никога няма да говориш като нас гръцки. Никога няма да играеш като нас.“

Гръцки актьор, талантлив, но конкурентен и безпощаден.

Моника отговаря кратко:
„Това е твое мнение, не мое.“

2. „Ние нямаме нужда от теб. Ти имаш нужда от нас.“

Колежка, която ѝ казва ясно: "Ти си чужденка, ти трябва да направиш първата крачка".

Груб урок, но полезен.

3. „Има място за теб в кипърския театър, момичето ми.“

Възрастен кипърски актьор, една от легендите.

Точно тези думи Моника носи с години. Те ѝ дават увереност и посока.

Урокът от българска актриса в Гърция: „Ако не ги обикнеш, няма да си щастлива“

Елена Мирчовска, българска актриса от Атина, казва нещо, което Моника приема като житейски принцип:

„Кипърците са хубав народ. Но трябва да ги обикнеш. Ако не ги обикнеш, няма да бъдеш щастлива. И те няма да те приемат.“

Моника го прави. И успява. Толкова, че днес… защитава кипърците от българи, които ги критикуват без да познават манталитета.

"Аз винаги казвах: “В български дом като влезеш е пълно с книги, а тука в един дом като влезеш в Кипър е пълно с украшения. Книги няма да видиш. Но аз ги обикнах и до ден днешен като дойде някой българин да говори против кипърците, който живее тук. Казвам: “Нямаш право да критикуваш. Тази страна ти е дала дом. Трябва ти да ги приемеш, щом искаш те да те приемат", казва тя. 

„Агапиму, слънце мое“… и ножът зад гърба

Тя честно признава: кипърците са топли, мили, внимателни. Но имат и една особеност:

„Ние, българите, казваме каквото мислим. Те — не винаги.“

Това е единственото качество, което Моника трудно приема. Всичко друго — обича. Затова и те я обичат.

"Аз се концентрирам върху всичко добро в тях", казва тя. 

12 години в общинския съвет – едно изключение в страна с над милион души

Моника е не просто актриса. Тя е и обществена личност. Три последователни мандата е кметски съветник в Ларнака. Това е изключително рядко за чужденец в Кипър. Показва уважение, признание и доверие.

„Аз нямам роднини тук. Нямам семейство.Само хората — техният избор ме постави там.“

театрална школа
театрална школа "Храмът на Мелпомена"

Как се прави театър в малка държава? Често – пред петима души

Кипър е държава с малка публика и голяма конкуренция. Преди 30 години е имало е 1 държавен театър, 2–3 получастни, 1 телевизия и минимален филмов сектор. 

Моника и съпругът ѝ работят по градовете в Кипър – Пафос, Лимасол, Ларнака. Понякога играят пред 200 души. Понякога — пред пет.

„Не защото постановката е лоша.А защото пазарът е малък.“

Моника Мелеки ни казва, че Ларнака е един от най-трудните градове за театър. Гостуващи трупи идват само ако предварително има закупени билети — за да покрият разходите. Трудно е на всички театъри извън Никозия. 

Пожарът, ковидът и моментът, в който казваш: „Стига“

Преди години театърът в Ларнака е подпален. Изгарят костюми, сцена, техника. Трупата трябва сама да изплаща щетите. След това идва COVID — последният удар. Заплатите стават символични, невъзможни за семейство с деца студенти.

Моника и съпругът ѝ правят трудното решение - напускат театъра след 25 години.

Новият път: собствен бизнес. Детска театрална школа. „Храмът на Мелпомена“

За пръв път в живота си Моника става предприемач. Създава театрална школа – на гръцки и български.

„Съжалявам само за едно — че не го направих преди 25 години.“

Но именно тя и съпругът ѝ навремето въвеждат концепцията за детски театрални школи в Кипър. Това не е съществувало. Театърът за деца днес е огромен — но корените му са от онези години, когато Моника и Андреас започват първите уроци в Лимасол.

Днес Моника се сблъсква с трудностите на малкия бизнес. 

"Наемите се вдигнаха от една страна от руснаците, които живеят в Кипър, от израелците, които масово купуват имоти и взимат под наем, за да си подсигурят бъдещето. Ливнаците също. Тоест те вдигнаха цените. И в последните 2 години през последните години, това, което промени наемите са украинците, защото в Кипър дойдоха богатите украинци. Не бедните. Те взимат под наем домове. Те вдигнаха. Примерно това място, аз плащам 950 евро и догодина ще станат 1000 евро на месец. 1000 евро - ти в Лондон плащаш такива пари. Това не е възможно. Сина ми живее в Лондон той плаща за апартамента си 1400 лири. А ние тук сме в едно кварталче на Ларнака. Това не са естествени неща", казва тя. 

Остават ток, вода, социални осигуровки, счетоводство... 

За една година 50 деца в Ларнака избират школата на Моника. В началото подбира деца, които са започнали поне първи клас. А отскоро взима групи и от 4-годишни. 

"Надявам, се че един ден децата ще станат 100 и повече", каза тя. 

театрална школа
театрална школа "Храмът на Мелпомена"

„Театърът е себепознание“ – защо децата на Кипър имат нужда от това?

Според Моника в България влизането в школи изисква талант, подбор, ниво. В Кипър — родителите сами решават, децата пробват, учат, търсят себе си.

Театърът дава увереност, работа в екип, умение да говориш, емоционална интелигентност, характер.

„Не е важно дали детето ще стане актьор. Важното е да се научи да говори, да чувства, да изразява. Театърът е себепознание.“

*Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !