Българският бизнес и законодателната рамка у нас са готови за присъединяването към еврозоната. Голямата въпросителна е дали има политическа воля за подобна стъпка. 

Около тази теза се обединиха адвокат Жулиета Мандажиева, професионален член на AIBEST, съдружник в KDBMLaw (Act Legal) и член на Българската асоциация на управляващите дружества, и Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българска стопанска камара, които взеха участие във форума "Еврото, българите и бизнеса", организиран от Darik Business Review. 

Готова ли е България за еврозоната? 

Мандаджиева коментира:

"Връзката между нормативната и административната готовност на администрацията и готовността на потребителите и бизнеса за влизането в еврозоната донякъде е нарушена, защото на обществото не беше обяснено достатъчно добре каква ще е нетната полза от въвеждането на еврото". 

По думите ѝ, подготовката на правната рамка не е толкова сложна, колкото изглежда на пръв поглед, защото в българската икономика, така или иначе, голяма част от операциите се извършват в евро, същото важи и за много от депозитите. Всъщност, българският лев представлява нещо като "локализирано евро", като се има предвид, че курсът му е обвързан с единната валута. 

Адвокатът посочи още:

"Правно и технически нещата с влизането в еврозоната са елементарни, но основният проблем е това, което ще се случи в парламента, тоест дали има политическа воля за въвеждането на еврото. Защото тази стъпка обвързва България много по-силно с бизнеса и паричната система на Европейския съюз, като в същото време е мощен инструмент за "осветляване" на икономиката".  

Какви са очакванията на бизнеса? 

Според Станислав Попдончев:

"В Българската стопанска камара изследваме готовността на бизнеса за присъединяването към еврозоната вече над четири години в нашата годишна анкета, като непрекъснато се покачва броят на фирмите, които заявяват, че са готови. Бизнесът е наясно с ползите от приемането на еврото и е готов да предприеме необходимите действия, за да приведе дейността си в съответствие с новата валута, но политическото говорене е много важно в този процес". 

Той е на мнение, че в публичното пространство се коментират най-различни "митове и легенди" за присъединяването към еврозоната, повечето от които не отговарят на реалността. Но в същото време липсва достатъчно активна информационна кампания от страна на официалните институции, която да развенчава тези митове. 

Той заяви, че за бизнеса ще е важно да знае от коя дата ще се прилага превалутирането в евро и е необходим един период от 5-6 месеца, в който да се приведат в съответствие счетоводният и оперативният софтуер, фискалните устройства и т.н.  

Попдончев каза още, че България ще успее да привлече и повече чуждестранни инвестиции след влизането в еврозоната заради подобряването на бизнес средата, повишаването на кредитния рейтинг и т.н.

На каква защита ще могат да разчитат потребителите? 

Според адвокат Мандаджиева, потребителите не би трябвало да имат притеснения относно защитата на техните интереси, защото от тази гледна точка институционалната рамка у нас търпи подобрение. 

"Предвидени са механизми, които да предпазят потребителите от различни спекулации във връзка с приемането на еврото. Те са свързани с упоменаването на цените и в двете валути за определен период от време. Но у нас това ще е по-лесно, защото у нас еврото се използва от години за различни неща". 

Според Станислав Попдончев, у нас в сферата на търговията работят много мултинационални компании, които не биха рискували репутацията си, за да спечелят няколко процента, спекулирайки с промяната на цените в евро. 

"Защитата, която дава Законът за въвеждането на еврото, е задължението цените да се обявяват и в лева, и в евро един месец след взимането на решението за присъединяването към еврозоната и 12 месеца след въвеждането на единната валута. Това означава най-малко 18 месеца задължително двойно обозначаване на цените на всички стоки и услуги". 

Може ли влизането в еврозоната да е катализатор за развитието на капиталовия пазар у нас? 

"Двойните листвания (на БФБ и на други европейски борси) са един много добър вариант за българските компании, които искат да се възползват от положителния репутационен ефект от приемането на еврото. Дълги години те нямаха импулс да се финансират на фондовата борса заради ниските лихви. Но репутационният ефект би бил огромен", коментира адвокат Жулиета Мандаджиева. 

Според Станислав Попдончев,, Българска фондова борса е постигнала голям напредък през последните години. Той даде пример с beam пазара, който дава много възможности на по-малките предприятия. 

"Ако влезем в еврозоната, ако се повиши институционалното доверие, ако се подобри ефективността на регулаторите и ако предприятията виждат в капиталовия пазар реална възможност за финансиране, той може да се развива с много бързи темпове. Членството в еврозоната определено може да допринесе за това, особено когато става въпрос за привличането на чуждестранни инвеститори". 

"Еврото, българите и бизнеса" се проведе с подкрепата на ARCO REAL ESTATE България, Булстрад Виена Иншурънс груп, TBI Bank, Belayer, Карол Капитал Мениджмънт, Trusty, Мати-Ди и Хел Енерджи България.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !