Русия засилва натиска срещу Запада за евентуални отстъпки, но сега и рисковете от ескалация на военните действия също са по-големи. Светът трябва да обърне внимание на това.

Изненадващото излизане на страната от черноморската сделка за износ на зърно повишава риска от голямо събитие от типа „Черен лебед“, което би могло да доведе до сътресения в световната икономика, пише предприемачът в сферата на суровините Сал Гилбърти във Forbes.

Повече специалисти по войната в Черно море говорят за някакво ядрено събитие, било то използването на тактическо оръжие или унищожаването на атомна електроцентрала, като най-вероятно.

Това обаче не е толкова реалистично безпокойство, колкото потенциалното нарушаване на търговския транспорт от Черно море, което би могло да има сериозни негативни последици за цялата световна икономика, смята Гилбърти.

Способността на Украйна да изнася зърно през Черно море е от съществено значение за икономическото ѝ състояние, а нарушаването на износа на зърно би могло да принуди страната или нейните съюзници да предприемат действия, невиждани в конфликта досега.

Всяко пренасяне на военните действия в Черно море, като нападение срещу търговски плавателен съд, пренасящ руска пшеница за износ от Черно море, би се отразило незабавно на наличността на пшеница, петрол, изкуствени торове и други суровини.

Загубата или поне липсата на наличност на тези суровини би довела до скок в цените им, което би могло да разтърси световната икономика из основи.

По-конкретно, Украйна е, или беше, най-големият износител на слънчоглед, петият най-голям износител на пшеница и обикновено четвъртият най-голям износител на царевица (в момента третият най-голям заради сушата, която ограничава износа на Аржентина тази година).

Русия е най-големият износител на пшеница, най-големият износител на изкуствени торове и вторият най-голям износител на петрол, съставлявайки около 30%, 15% и 11%, респективно, от глобалния износ на тези важни суровини.

По-голямата част от тях се изнася с кораби от пристанища в Черно море. Почти половината от целия износ на суров петрол на Русия се осъществява с танкери, които тръгват от Черно море.

Корабите, които напускат черноморските пристанища от Русия, Украйна, Румъния, България, Грузия и Турция, трябва да преминават през Босфора, Мраморно море и Дарданелите, за да достигнат Егейско и Средиземно море.

Мраморно море се намира изцяло на територията на Турция и по този начин достъпът до Черно море се контролира от страната посредством нейния контрол над Босфора и Дарданелите, известни като Турските проливи.

Въпросният контрол официално се упражнява от Турция посредством Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г.

Свободното излизане и влизане на търговски кораби в Черно море е наистина важно за глобалната търговия.

Всяко нарушаване на търговското корабоплаване, било то физическо (евентуална блокада) или икономическо (високо военновременни застрахователни премии и малка наличност на кораби, които желаят да влязат в Черно море, което би довело до скок в цените на транспорта) би могло да доведе до скок в цените на няколко съществено важни суровини.

Последствията със сигурност ще бъдат усетени по света.

Въпросът относно евентуално събитие от типа „Черен лебед“, който сега се задава в кръговете за търговия със суровини е доста остър: “Какво ще се случи, ако този, който взриви газопровода Северен поток, реши да атакува кораб в Черно море, за да наруши напълно способността на Русия да изнася суровини по море?”

Не толкова конспиративни, но напълно разумни въпроси може също да бъдат: “Ами ако заради неспособността си да изнася по-голяма част от селскостопанската си реколта, Украйна реши да отмъси, като минира части от Черно море, за да предотврати износа на руска продукция?” или “Какво би се случило, ако Русия реши да минира украински пристанища за износ?”

На теория, всяко едно или всичките тези неща биха могли да се случат, ако войната се пренесе от сушата във водата. Това не би спрямо корабоплаването към и от Черно море, но би повишило драстично транспортните разходи, а оттам и цените на транспортираните суровини.

Пазарите на пшеница и петрол биха били засегнати незабавно, а други пазари по света също ще страдат от сътресения.

В момента светът е залят от леснодостъпна пшеница, масло, царевица и торове. Можем да се надяваме, че излизането на Русия от зърнената сделка не предвещава промяна в ситуацията в скоро време, ако изобщо това се случи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google