Новата работна среда стана по-човешка и в момента е много по-хуманна, с много повече фокус върху емоционалната интелигентност, върху това хората ни да се чувстват добре и да са щастливи на работното място.

Това заяви Деница Стоянова, ръководител Човешки ресурси за клъстер Балкани в AstraZeneca, по време на дискусията за най-актуалните и бъдещи перспективи пред работната среда, проведена в рамките на форума Investing in our Future, организиран от Darik Business Review.

"Работната среда стана и ще става много по-малко йерархична -  повече под формата на екосистема с много фокус върху кросфункционални екипи и колаборацията. Промените наистина са в посока на една по-хуманна и по-приятна среда за работа."

Изкуственият интелект на работното място

По отношение на използването на изкуствен интелект, Стоянова отбеляза, че макар учителите да се страхуват от технологията, децата са много по-напред, в сравнение с голяма част от служителите в България, защото те вече ползват AI технологии, като ChatGPT, за най-различни ежедневни въпроси.

"Страх има, но заплаха има само за онази категория компании и хора, които игнорират изкуствения интелект, както беше в миналото при навлизането на интернет."

Стоянова оприличи AI по-скоро на един свръхумен личен асистент, с когото всеки от нас разполага.

Ако технологията бъде приемана като инструмент или наш асистент, тогава няма проблем, но пък има една много сериозна отговорност от страна на компаниите, а именно да помогнат на хората с повишаването на уменията и да ги подготвят за новите времена, в които ще работят, допълни тя.

"Професиите, които съществуват в момента, няма да изчезнат, но ще бъдат много различни и ще има много роли, за които хората не са подготвени, а ние, като работодатели, сме длъжни да им помогнем."

Инфлуенсъри в компанията

Добра практика, от която компаниите биха могли да се възползват, е номинирането на „AI шампиони“, ако вече нямат такива, заяви Стоянова.

"Във всяка компания има такива служители, които са посланици на новото нормално и новите технологии. Всеки от нас следва инфлуенсъри. Доказано е, че маркетингът работи много по-добре, когато става въпрос за хора като нас. Това е пример за една нова роля, която възниква благодарение на новите технологии – инфлуенсъри вътре в компанията."

Стоянова също така посочи, че представителите на новото поколение служители имат много повече проактивност и директно заявяване на това, което се очаква от работодателя и това, от което имат нужда.

Различията между отделните поколения на работното място

Никога не сме имали на работно място толкова много поколения, които са толкова различни. Много е интересно да се наблюдават в работна среда, защото, ако имаш среда, която стимулира толерантност, уважение към различни ценности, модели на учене, тогава няма проблем. В повече случаи обаче е много трудно да се сработят тези поколения, защото те са наистина различни и добавят стойност и учат по различен начин, посочи експертът.

Това е предизвикателство и по тази причина е много важно компаниите да мислят как да създадат среда на уважение, за да може служителите да виждат по-скоро позитивите от това колко е различен човекът до тях.

Например, поколението X носи опита, отговорността и силната стратегическа визия, поколенията Y и Z са на „ти“ с технологиите и помагат много в настоящия момент. Всичко е въпрос на една добра симбиоза и разбиране между различните поколения, което не е лесно да се случи.

Стоянова също така смята, че всички обучения трябва да са адаптирани към различните стилове на учене на служителите.

Щастливите служители

По отношение на щастието на работното място, Стоянова заяви, че ако намерим начин да харесваме това, което правим, ще сме щастливи.

В по-корпоративен план тя смята, че е важно да се дава автономия на хората, защото те все по-силно имат нужда от това овластяване - да правят грешки и да се учат от тях, да вземат решения, като в този забързан свят вече изобщо няма възможност за микроменажиране.

"Да имаш свободата да действаш може би е едно от нещата, които водят до щастие на работното място. Друго е възможността за постоянно самоусъвършенстване, да усещаш, че оставяш някаква следа и че правиш нещо, което добавя стойност".

Investing in our future се осъществи с подкрепата на Филип Морис България, Летище София, EY Bulgaria, БКДМП, AstraZeneca, ОББ, ВВТ Инженеринг ЕООД и Асоциация за развитие на човешките ресурси. Медийни партньори на събитието са darik.bg и dir.bg.