Градският живот привлича изненадващо разнообразие от животни, които се възползват от изхвърляната от хората храна – от ибиси до хиени. Ето как процъфтяват те в различни градове по света.

По пътя към резерват Кейп Пойнт, в покрайнините на южноафриканския град Кейптаун, всеки ден хората трябва да се справят с посегателствата на банда, която има навика да краде от колите.

Виновниците са ясни. Те са известни колкото с кражбите от коли, толкова и с лошия си дъх и всъщност са маймуни бабуини. Те демонстрират изненадващ стремеж да заживеят сред хората.

По-навътре в града, мародерстващи банди от приматите са се научили да претърсват контейнери и дори да нахлуват в домове, в търсене на лесна храна. Техните набези са толкова чести, че в града вече има 24-часова телефонна линия, на която жителите могат да се оплакват за нападения.

Разбира се, бабуините не са единствените диви животни, привлечени от разрастването на градовете на човечеството. По света първоначалните обитатели на райони, на които сега има градове, отстояват своите позиции и се учат да процъфтяват редом с милиони хора. Ето някои от изключителните трансформации, които се случват, подбрани от BBC. 

Лисици

Всяка вечер, когато здрачът се спусне различни над градове в Европа, червени лисици излизат от скривалищата си и започват да обикалят улиците в търсене на храна. Понякога те се разхождат уверено, смесвайки се с хората.

Понякога е възможно да зърнете помахването на пухкава опашка, когато някоя от тях скача в контейнер за боклук. Тези адаптиращите се всеядни търсят диви храни, като горски плодове и насекоми, допълвайки ги с прясно уловени гълъби и остатъци от откритото в боклука.

Лисиците живеят сред хората от хилядолетия. Днес те процъфтяват в градските райони, като само в Лондон от тях има по 18 на кв. км. Те също така се срещат в градове в САЩ, най-вече в северните и източните части на страната

Койоти

Койотите са често срещана гледка в американските градове в последните десетилетия. Те се хранят с каквото има - в това число мишки, жаби, зайци, гущери и хранителни отпадъци, извадени от кофите за боклук на хората. Проучване от 2022 г. на койотите в град Ню Йорк установява, че те се хранят с големи бозайници, като елени и миещи мечки, както и с човешки храни, като пилешко, свинско и говеждо месо.

Техният гъвкав начин на хранене ги прави силно приспособими към градския живот. Учени обаче предупреждават, че тяхната консумация на вредни храни може да представлява риск за хората, тъй като градските койоти пренасят повече паразити и имат по-нездравословни микрибиоми, което пък се свързва с агресивното поведение.

Морски чайки

На много хора им се с случвало разходката им в крайбрежен град да бъде развалена от чайка, която отнема храната от ръката им. На много места може да има усещане, че тези птици са безмилостни опортюнисти, които нахлуват в крайбрежните градове, за да крадат от богатия набор от храна от пикници, барбекюта и дори улични закуски, които хората привидно държат здраво.

Всъщност обаче, ние сме тези, които нахлуваме в местообитанията на птиците. Смята се, че намаляващите рибни запаси и загубата на естествени местообитания допринасят за това градските чайки да търсят храна на други места, в това число градове и сметища.

Следващият път, когато храната ви бъде грабната от ненаситна чайка, може би трябва да се замислите дали ние първо не сме грабнали нейната риба.

Глигани

Макар по природа да търсят уединението, дивите свине също са привлечени от градския живот. Сега те обичат да ровят из боклука от хълмовете на Хонконг до плажовете на Марбея.

В Берлин те подремват в детски басейни, а в Испания попзвездата Шакира беше нападната в парк от глигани, които отмъкнаха чантата ѝ. Където и да се намират те, често скоро след това следват сблъсъци с местните власти или с екипи за умъртвяването им.

В САЩ те също са считани за инвазивен вредител. Популацията им надхвърля 6 милиона, като присъстват най-малко в 35 щата. Резултатите са поражения на реколтата на стойност 2.5 млрд. долара годишно при култури, като фъстъци и царевица.

Само защото са инвазивни обаче, това не означава, че тяхното въздействие е изцяло лошо. Нови проучвания изследват начините, по които техните риещи носове и копита, може всъщност да са от полза за местните екосистеми – неутрализирайки хватката на доминиращи растения и наподобявайки ефектите от древната мегафауна.

Хиени

Хиените са пословичните злодеи на животинското царство. Последиците от тях обаче не са единствено лоши. Хиените носят значителни здравни и икономически ползи за африканските градове, в които върлуват, според проучване от 2021 г. на Мичиганския университет.

Хиените премахват общо 207 тона животински трупове годишно в Мекеле, Северна Етиопия, предотвратявайки инфекции на антракс и туберкулоза по говедата сред хората и инфекции при говедата, овцете и козите.

Общностите в покрайнините на градовете в Етиопия ценят хиените, тъй като "са наясно със санитарните услуги, които те осигуряват," казва пред BBC Чинмей Сонауане, биолог от Станфордския университет в Калифорния.

Слонове

Бързо растящият индийски град Котдвар в щата Утракханд с население от 45 000 души се намира в покрайнините на горски местообитания, в които обикновено има слонове.

Приближаването на градското население към горите предоставя на слоновете нови и изненадващи източници на храна. Изследване на слонска тор в и около горите на Утракханд установява признаци, че животните са ровили в сметищата за храна.  

За съжаление, всички проби са съдържали остатъци от пластмасови опаковки, чанти, кутии за храна и дори прибори за еднократна употреба, които те са погълнали, докато са търсели остатъци от храна, според учените от университвта Джавахарлал Неру в Ню Делхи. Това е навик, който се наблюдава и при азиатските слонове в Шри Ланка, където сметищата са източник за лесно намиране на храна за животните.

Има обаче и опасения, че с разрастването на градското население в райони, в които обикновено се срещат диви слонове, рискът от опасни срещи между двата вида ще се увеличи. Конфликтите между слонове и хора често може да имат фатален изход и за двете страни.

Лешояди

Още от древни времена се смята, че лешоядите носят лош късмет и са предвестници на смъртта. Тези птици, които се хранят ексклузивно с мърша, обаче играят важна роля за предотвратяването на разпространението на патогени сред хората, дивите животни и просмукването на замърсители в околната среда. В днешно време лешоядите изчезват с притеснителни темпове в Южна Азия и Африка.

Мечки

В САЩ има по-голяма вероятност човек да бъде убит от пчела, отколкото от мечка, но случаите, в които мечките навлизат в обитавани от хора райони, зачестяват. Или пък обратното? Мечките гризли са населявали по-голяма част от западните райони на САЩ, докато черните мечки са били често срещани в гористите райони в страната.

Днес 2 000 мечки гризли обитават едва 6% от ареала си в исторически план, докато 300 000 черни мечки живеят в 50% от своя. Това са високо интелигенти и любопитни същества, а тяхното силно обоняние и ненаситен апетит означават, че те полагат огромни усилия за намирането на храна.

Повечето сблъсъци с мечки стават при наличието на лесно достъпна човешка храна, като отпадъци, кучешка храна или плодни дръвчета. Мечки са заснемани с камери как влизат в домове, за да крадат храна, като 225 килограмова мечка дори се сдоби с прякора "Танкът Ханк ".

Въпреки че ловът на мечки все още е разрешен в някои щати, държавните агенции по дивата природа обучават хората как да съжителстват мирно с мечките.

Ибис

С пухкавото си бяло тяло и дълги шия и крака австралийският бял ибис понякога е описван като грациозен и елегантен, поне когато е в естественото си местообитание. В австралийските градове обаче положението е различно.

Там тези птици могат да бъдат видени често да се шляят около пречиствателни станции или да кълват боклуци. Въпреки че на градските общности на тази птица се гледа повече като на напаст, отколкото като на национално съкровище, проучвания предполагат, че те може да осигурят жизненоважен резервоар на генетично разнообразие, който да помогне за попълването на дивите им популации на други места. 

Оси

Осите имат репутацията на жилещи насекоми, които идват, за да развалят пикника и да похапнат от сандвичите със сладко, плодовата салата и другите лакомства. Тяхното влечение към сладкото обаче може би е преувеличено. В дивата природа те се хранят с мърша също толкова щастливо, колкото и с гнили плодове.

Има доказателства, че осите се приспособяват към градския живот и на генетично ниво. С нарастването на температурите поради климатичните промени, проведено наскоро проучване установява, че по-горещите градски райони с по-малко растителност са дом на по-малки оси.

Това може да им осигури еволюционно предимство, тъй като по-леките им тела имат нужда от по-малко енергия, за да се задържат във въздуха.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !