Ако бъде пуснато в експлоатация, дигиталното евро ще бъде „печелившо“ за доставчиците на платежни услуги, увери евродепутатите в четвъртък Пиеро Чиполоне, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Нямаме впечатлението, че този проект ще бъде губещ. Мисля, че това е предположение, което трябва да бъде доказано“, каза Чиполоне пред членовете на комисията по икономически въпроси на Европейския парламент в Брюксел.

„Доколкото знаем, приемането на дигиталното евро няма да бъде толкова мащабно, че да застраши финансовата стабилност, но ще бъде достатъчно, за да даде сигнал на централната банка да плати за инфраструктурата и да компенсира основния играч за инвестицията“.

Оценки на Комисията

Според оценки на Комисията, внедряването на дигиталното евро в системата на еврозоната би струвало между 2.8 и 5.4 млрд. евро.

„Виждали сме цифри, които са шест до десет пъти по-високи от това. Достоверността на това число може да бъде поставена под въпрос, меко казано“, предупреди Чиполоне.

Като публични пари, дигиталното евро ще бъде безплатно за използване и ще се приема навсякъде, но за да си струва банките и другите доставчици да го разпространяват, Евросистемата предлага и модел на компенсация, предназначен да покрива техните разходи и да поддържа справедливи стимули.

ЕЦБ в момента финализира фазата на подготовка за потенциалното пускане на дребно на дигитална валута на централната банка (CBDC), предназначена да допълни паричните средства.

Преди обаче да решат дали да емитират дигитална валута, държавите членки и Европейският парламент трябва да се споразумеят за нейната законодателна рамка.

Засега проектът е в застой в Европейския парламент. Посещението на Чиполоне беше петото от 14-те планирани разговора с икономическата комисия, откакто Комисията внесе предложението си през юни 2023 г.

На 9 февруари 2024 г. тогавашният докладчик Щефан Бергер (Германия/Европейска народна партия) представи своя проектодоклад. Оттогава няма проведено гласуване, а през декември 2024 г. Бергер се оттегли като водещ евродепутат по документа.

Неговият наследник беше испанският евродепутат от ЕНП Фернандо Наварете, който наскоро публикува документ от 27 страници, озаглавен „Наистина ли се нуждаем от дигиталното евро: решение на кой точно проблем?“.

В статията си Наварете, който е държавен икономист, твърди, че дигиталното евро не е отговорът на проблеми, като зависимостта на блока от неевропейски доставчици на плащания, като Visa и Mastercard.

„Липсата на напълно функциониращи дигитални валути на централните банки в други водещи икономики не отразява липса на технически възможности. По-скоро това е доказателство за колективна предпазливост, основана на трезва оценка на системните последици“, пише той, посочвайки рисковете за финансовата стабилност, ниското потребителско търсене и несигурните резултати от разходите и ползите като причини, поради които други юрисдикции са изоставили, отложили или избегнали подобни проекти.

Вместо това, испанският евродепутат призовава за фокусиране върху CBDC на едро, твърдейки, че обстоятелствата са се променили, откакто проектът за търговия на дребно е бил предложен за първи път.

Той също така твърди, че ролята на ЕЦБ трябва „да еволюира към такава на неутрален фактор“.

ЕЦБ: Паричните средства се нуждаят от дигитално резервно копие

ЕЦБ предупреждава, че Европа трябва да премине по-бързо към дигиталното евро, тъй като хората все повече се отказват от парите в брой.

„Днес парите в брой са единственият ни истински резервен вариант, но тъй като обществото все повече се отдалечава от тях, трябва да ги допълним с дигитална версия“, заяви членът на борда на ЕЦБ Пиеро Чиполоне пред евродепутатите в четвъртък.

Плащанията в брой в еврозоната са спаднали рязко само за пет години - от 68% на 40% от всички транзакции и от 40% на едва 24% от тяхната стойност.

Чиполоне твърди, че дигиталното евро може да действа като предпазна мрежа по време на кризи, предоставяйки на гражданите надеждна публична алтернатива, ако частните системи се сринат.

В свят на нарастващо геополитическо напрежение и сложни кибератаки, казва той, допълнителният вариант е от решаващо значение.

„Когато критични услуги бъдат прекъснати, градовете очакват публичните власти да осигурят непрекъснатост. Платежните услуги не са лукс – те са толкова важни, колкото електричеството или чистата вода за ежедневието на нашите граждани.“

Разговорите между финансовите министри на ЕС също набират скорост, като датското председателство се стреми към обща позиция до края на 2025 г. Но пътят напред е труден.

Няколко правителства казват, че е необходима повече техническа работа, преди да се даде зелена светлина.

„Трябва да намерим справедлив модел на компенсация и добри условия за разпределение на средствата за банките и, разбира се, трябва да предложим на гражданите високо ниво на защита на личните данни от първия ден“, заяви през юли германският министър Ларс Клингбайл.

Поверителността, банковите възнаграждения и разпространението не са единствените проблемни точки.

Министрите са разделени и по отношение на въздействието върху страните извън еврозоната, ограниченията за това колко дигитални евро могат да притежават граждани на еврозоната и дори кой трябва да има последната дума дали проектът изобщо ще стартира.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !