На 18 февруари 1898 г. над италианското градче Модена пада обилен снеговалеж. Времето е толкова лошо, че Алфредо Ферари е принуден да чака два дни, за да регистрира раждането на втория си син Енцо. 

Това е и причината, поради която в официалния акт за раждане на Енцо Ферари е записана датата 20 февруари, макар самият той винаги да е празнувал рожденния си ден два дни по-рано. 

Семейството на Алфредо Ферари в края на 19-и век живее в работилницата, в която днес се помещава музеят на великия автомобилен конструктор. 

Първи стъпки в автомобилната индустрия

Още от детството си Енцо Ферари е запален по автомобилите. През 1908 г. той наблюдава състезанията на пистата Болоня с баща си и брат си, които не успяват да преживеят Първата световна война. 

След епидемията от т. нар. "испански грип" Енцо се уволнява от фронта в края на войната и заминава за Торино. Той мечтае да работи за местния автомобилен гигант FIAT, но кандидатурата му е отхвърлена, затова започва работа като изпитател в малката италианска фирма Torpedo. 

Кариерата му като тестов пилот продължава в Милано с Costruzioni Meccaniche Nazionali, а през 1919 г. деботюра и като автомобилен състезател в планинската надпревара от Парма до Поджо ди Берчето.

На следващата година започва неговото 12-годишно сътрудничество с Alfa Romeo - първо като официален пилот, а след това и като директор на състезателния отдел.

Историята на черното конче

През 1923 г., след своята победа на пистата Савио, Енцо Ферари се запознава с граф и графиня Барака - родители на летеца и герой от Първата световна война Франческо Барака, който загива във въздушно сражение през 1918 г. 

Графовете Барака дават разрешение на Ферари да използва герба на техния син върху автомобилите си - прочутия черен кон, изправен на задните си крака. През 1929 г. Енцо Ферари получава рицарско за своите спортни заслуги и му е дадена титлата командир.

Той основава автомобилния спортен Scuderia Ferrari, който за кратко е част от компанията Alfa Romeo. Символ на отбора става черното конче, което краси емблемата на марката до ден днешен. 

През 1932 г. Ферари, който току-що е станал баща, се отказва от кариерата си на състезателен пилот, а няколко години по-късно приключва и връзката му с Alfa Romeo. Той основава собствената си компания Auto Avio Costruzioni в Модена през 1939 г.

През 1943 г., по време на Втората световна война, седалището ѝ се мести в Маранело, където за известен период от време произвежда машини за нуждите на италианската армия. 

След неизбежните трудности, причинени от войната, автомобилите на Ферари дебютират в състезанията, включително и в сериите на Формула 1. Компанията постига впечатляващи успехи, а колите ѝ стават синоним на иновацията и луксозната ръчна изработка. 

Спортният триумф и личните трагедии

В този период обаче, на фона на спортните успехи, Ферари претърпява и огромни лични сътресения. Най-големият удар е смъртта на сина му Дино от мускулна дистрофия през 1956 г. Шестима от пилотите на компанията пък загиват в катастрофи между 1955 и 1965 г. 

Енцо Ферари дори е обвинен в непредумишлено убийство (за което впоследствие е оправдан), след като една от колите му връхлита върху публиката на състезанието Mille Miglia през 1957 г. и убива 9 зрители.

Ferrari губи услугите на няколко от своите най-добри инженери и ръководители през 1961 г., като, според слуховете, това става заради техен конфликт със съпругата на Ферари - Лаура. Част от тези механици след това се присъединяват към конкуретната автомобилна компания на Феручо Ламборгини. 

Две години по-късно Енцо Ферари започва преговори за сливане с Ford Motor Company, от които се оттегля в последния момент поради опасения от загуба на контрол върху компанията.

В крайна сметка, той все пак отстъпва част от своите акции през 1969 г., когато финансовите проблеми го принуждават да продаде 50% от дела си във Ferrari на FIAT.

През 1963 г. Енцо Ферари основава гимназията „Дино Ферари” в Маранело, кръстена на покойния му син, която обучава млади хора в сферата на автомобилната индустрия. Училището работи до ден днешен. 

Енцо Ферари умира на 90-годишна възраст на 14 август 1988 г. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !