Централните банкери все още избягват да празнуват победата си над инфлацията. Те знаят много добре, че потребителите и бизнесът все още изпитват ефектите от главоломното поскъпване на стоките и услугите през последните години.  

Но, въпреки това, има и поводи за радост. Най-рязкото покачване на лихвените равнища за последните няколко десетилетия, наречено от Международния валутен фонд "голямото затягане“, изглежда проработи по-добре от очакванията.

Глобалната инфлация се върна към средните си дългосрочни нива, и то без рязко нарастване на безработицата или рецесия.

Но, докато инфлацията продължава да се охлажда, възникват нови дилеми, които са доста различни от двете страни на Атлантическия океан, пише The Economist.  

Европа и САЩ - от двете страни на Океана и на инфлацията

Европейските политици сега се притесняват, че се връщат към по-стар и по-познат проблем - инфлация, която е твърде ниска, тъй като икономическият растеж на континента изглежда все по-слаб.

В същото време, американските централни банкери откриват, че въпреки че са постигнали голям напредък, инфлацията все още е по-висока, отколкото желаят. Икономиката на страната обаче е в подем.

Доскоро инфлацията в двата региона се движеше с идентични темпове, но "под повърхността" имаше различия. В САЩ първоначално поскъпването беше движено от същия вид шокове, както и навсякъде другаде по света, но от края на 2021 г. силният пазар на труда допринасяше в най-голяма степен за него. 

Изследванията на МВФ показват, че липсата на "охлаждане" на пазара на труда в Америка е добавяло 2-3 процентни пункта към годишните нива на инфлация. В Европа, която беше по-изложена на поскъпването на енергията след нахлуването на Русия в Украйна, пазарът на труда не беше толкова "горещ".

Резултатът и в САЩ, и в Европа беше ръст на инфлацията, но двата региона стигнаха до там по различни пътища.  

Сега, когато веригите за доставка почти се нормализираха, тези разлики стават все по-очевидни и могат да бъдат наблюдавани в средносрочните инфлационни очаквания на финансовите пазари.

Така нареченото инфлационно очакване „за пет години напред“ е предпочитана мярка на централните банкери, опитващи се да преценят инфлационната "температура".  

То представлява средния процент на инфлация, очакван от инвеститорите за петте години, започващи след пет години. В средата на миналата година европейските и американските стойности на този показател се сближиха.

На фона на високата инфлация, участниците на пазара очакваха средносрочните годишни покачвания на цените да се установят след време на около 2.5% и от двете страни на Атлантическия океан. 

През изминалата година обаче движението на този индикатор отново се разминават рязко, като американската средносрочна инфлация сега се очаква да бъде значително по-висока от европейската.

Ръстът на потребителските цени в САЩ падна до 2.4% през септември, надминавайки прогнозите за спад до 2.3%. На 14 октомври Кристофър Уолър, влиятелен член на комитета за определяне на лихвените проценти на Федералния резерв, описа данните като „разочароващи“. 

За разлика от това, ръководството на Европейската централна банка е по-разтревожено от липсата на инфлация, отколкото от нейната устойчивост. На 17 октомври ЕЦБ намали лихвите за трети път тази година, а сега пазарите очакват още три намаления до края на март.

На предишната им среща в протокола беше отбелязано, че „рискът от надхвърляне на целта от 2% става пренебрежимо малък“. А, според последните актуални данни, годишната инфлация в еврозоната е едва 1.7%. 

Какво очакват икономистите?

Твърде ниската, а не прекалено високата инфлация е проблем, с който ЕЦБ, за съжаление, е запозната. Инфлацията беше под 2% през по-голямата част от десетилетието преди глобалното покачване на цените, което започна през 2021 г.

С отслабването на европейския растеж и рецесията в Германия, ценовият натиск изглежда отсъстващ, според икономистите от германския Институт за макроикономическа политика. 

Те дори изказват хипотезата, че ЕЦБ погрешно е приела глобалния инфлационен скок за фундаментална промяна в динамиката на цените в Европа и в резултат на това е повишила лихвените проценти твърде много.  

Оттук идва и разминаването. В САЩ все още "нагорещеният" пазар на труда затруднява намаляването на инфлацията, тъй като заплатите на американците продължават да растат. А в Европа познатата картина на бавен растеж и слаб ценови натиск отново се утвърждава. 

От тази гледна точка, Атлантическият океан е широк 5000 километра и 0.7 процентни пункта, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !