В началото на октомври германският финансов министър Робърт Хабек отбеляза, че икономическите условия в страната са „незадоволителни“.

Изказването му дойде малко след публикуването на актуалните прогнози за годината, ревизирани от растеж от 0.3% на свиване от 0.2%.

Ако те се сбъднат, ще последват миналогодишния  спад на производството с 0.3%, което означава, че Германия е изправена пред първата си двугодишна рецесия от повече от две десетилетия насам. 

Всъщност, най-голямата икономика в Европа почти не е отбелязала напредък след пандемията от COVID-19, изоставайки от останалата част от богатия свят.

Изабел Шнабел от Европейската централна банка отбеляза, че растежът на еврозоната, с изключение на Германия, е „забележително устойчив“ от 2021 г. насам и по-бърз от този на много други големи икономики. 

Но да се говори за икономиката на еврозоната без Германия е като да се обсъжда американската икономика без Калифорния и Тексас - страната, която някога беше двигател на европейския растеж, днес се превръща в спирачка, пише The Economist. 

Защо германската икономика затъва? 

Трудно е да си представим по-лошо стечение на обстоятелствата за зависимата от износа и натоварена с производство германска икономика от тези, пред които е изправена от 2021 г. насам.

Стремително покачващите се цени на енергията последваха инвазията на Русия в Украйна, а индустриалният свръхкапацитет на Китай причинява хаос в чужбина.

Колкото и утешително да е да се обвиняват външните фактори за икономическата слабост обаче, проблемите на Германия са по-дълбоки, като много от тях са изцяло местни. 

А на всичкото отгоре нестабилността в управляващата тройна коалиция възпрепятства политическия отговор на нарастващите предизвикателства, пише още изданието.  

Индустриалното производство в Германия изпитва затруднения през последните години. Енергоемките индустрии, като химическата, металообработващата и производството на хартия, бяха засегнати особено силно.

Тези сектори представляват само 16% от германската индустриална продукция, но консумират почти 80% от промишлената енергия. Много фирми реагираха на по-високите разходи за енергия, като просто спряха или ограничиха своето производство.

Променливите модели на глобалното търсене са още по-голям проблем, включително и икономическите отношения на Германия с Китай. През 2010 г. растежът на двете страни се допълваше - Германия продаваше автомобили, химикали и машини на Китай и на свой ред купуваше потребителски стоки и междинни суровини, като батерии и електронни компоненти. 

Сега Китай е в състояние да произвежда за себе си голяма част от това, което някога е внасял, а на някои пазари дори се е превърнал в сериозен съперник за германския експорт, в това число и при някогашната гордост на германската промишленост - автомобилостроенето. 

Прекален ли е песимизмът за най-голямата европейска икономика?

И все пак мрачното отношение към германската индустрия може да бъде прекалено. Въпреки че промишленото производство е намаляло от 2020 г. насам, неговата брутна добавена стойност остава забележително стабилна.

Производствените фирми в много случаи са успели да се насочат към производство на продукти с по-висока стойност, въпреки че са загубили пазарен дял. И миналата година, когато общата икономика се сви, търговията продължи да допринася за растежа - нещо, което изглежда ще се повтори тази година.

По-високите реални доходи на домакинствата, на фона на намаляващата инфлация, постепенно водят до възстановяване на търсенето, но в крайна сметка - те трябва да се отразят и в потребителските разходи. Най-тежката енергийна криза в индустрията също е в миналото. 

Повечето наблюдатели очакват ускоряване на растежа през следващата година, като правителството е заложило растеж от 1.1% през 2025 г. и 1.6% през 2026 г. въз основа на предположението, че частното потребление ще започне да се възстановява.  

Структурните проблеми остават

Един закъснял подем обаче не означава трайно решение на дълбоките структурни проблеми. В действителност, икономическата слабост на Германия предхожда последните геополитически и икономически сътресения.

Както и Шнабел отбеляза този месец, германският БВП в края на 2021 г. е само с 1% над нивото си отпреди четири години, в сравнение с 5% растеж в еврозоната без Германия и над 10% в САЩ. 

Успехът на Германия през второто десетилетие на 21-ви век отразяваше конкурентното предимство на страната спрямо останалата част от Европа. В началото на века тя се бореше с последиците от обединението. Нивото на цените беше по-високо от това в останалата част от валутния съюз. 

След това реформите, които включваха широка либерализация на пазара на труда, сложиха таван на разходите, като отслабиха силата на наемните работници и профсъюзите в преговорите. В същото време бързият, подхранван от дълг растеж в Южна Европа доведе до по-високо ниво на цените в еврозоната, като цяло.

С течение на времето обаче това конкурентно предимство ерозира. След кризата с държавния дълг от началото на 2010 г., периферните европейски икономики започнаха собствена структурна реформа. От 2015 г., след десетилетие на строги ограничения, разходите за заплати в Германия започнаха да растат с по-бързи темпове. 

До 2019 г. разликата в ценовите нива между Германия и останалата част от еврозоната намаля. Енергийната криза обаче отново разшири пропастта, защото Германия беше по-зависима от руския газ, отколкото нейните съседи.

За първи път от повече от две десетилетия страната няма предимство в цените пред своите партньори от еврозоната. 

Застаряващо население и загуба на конкурентоспособност

Докато Германия се справя със загубата на конкурентоспособност, тя трябва да се бори и с демографските промени. През последните години застаряващото население на страната беше балансирано от високите нива на имиграция.

Но мигрантите вече не пристигат в големи количества, оставяйки компаниите без работници. Като цяло, Международният валутен фонд очаква германското население в трудоспособна възраст да намалява с 0.5% годишно през следващите пет години - най-стръмният спад от всяка друга голяма световна икономика.

Представителите на фонда предупреждават, че ако производителността не се подобри рязко, германският икономически растеж вероятно ще се установи на 0.7% годишно - около половината от нивото си преди пандемията. Увеличаването на държавните разходи би могло да осигури тласък, но министрите са ограничени от самоналожените фискални правила. 

Годишните нетни публични инвестиции са спаднали от около 1% от БВП в началото на 90-те години почти до нула в момента. Въпреки че критиките към така наречената "дългова спирачка", която ограничава федералния структурен дефицит до само 0.35% от БВП годишно, зачестиха, почти никой не очаква някаква промяна преди федералните избори догодина.

Рецесията в Германия е болезнена както за самите германци, така и за еврозоната, като цяло. Икономическото възстановяване през следващата година, предизвикано от спада на инфлацията и разходите за енергия, няма да облекчи структурните проблеми.

Икономиката на Германия показваше признаци на отслабване много преди да бъде ударена от пандемията, преди Русия да нахлуе в Украйна и преди Китай да започне да залива със субсидии своята индустрия.

И е много вероятно тези проблеми да продължат да ѝ тежат в близко бъдеще, се посочва още в анализа на The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !