Преди четири десетилетия завод за преработка на редкоземни елементи на френското крайбрежие на Атлантическия океан беше един от най-големите в света, предоставяйки материали, използвани за производството на цветни телевизори, дъгови лампи и лещи за фотоапарати.

Настоящият му собственик Solvay си е поставил за цел да върне славата на завода в Ла Рошел след години на намаляващо производство, тъй като Европа се стреми да увеличи производството на минерали, които са в основата на прехода към зелена енергия.

76-годишната история на завода е микрокосмос на предизвикателствата, пред които са изправени Европа и САЩ, които се стремят да обърнат процеса по масовата миграция на преработката на редкоземни елементи към Китай, който се случи преди около 25 г.

Китай се превърна в доминиращия играч на пазара на редкоземни елементи -  група от 17 минерала, като ги произвежда при по-ниски разходи, в сравнение със Запада, подпомогнат от подкрепата на правителството и често пренебрегвайки опасенията относно околната среда в сектор, който може да създава токсични отпадъци.

В последните години Китай засили устойчивостта и затвори някои замърсяващи заводи.

През 80-те и 90-те години производството на завода в Ла Рошел задаваше еталона за глобалните цени на редкоземните елементи. В момента той произвежда 4 000 метрични тона на година отделени редкоземни оксиди, докато Китай бълва 298 000 тона годишно.

Нещо повече, скромното производство на Solvay е фокусирано върху преработването на редкоземни елементи, използвани за автомобилни катализатори и електроника, а не за постоянни магнити, употребявани в електромобилите и добива на вятърна енергия. От Solvay казват, че ще започнат производство и на тези елементи до следващата година.

"Ние в Solvay искаме да поставим отново на картата в Европа редкоземните елементи за постоянни магнити," казва Ан Нютенс, президент на подразделението на Solvay, което произвежда редкоземни продукти.

"Това не е лесно и ще се действа стъпка по стъпка, тъй като веригата от добива до производството на магнити трябва да бъде изградена."

В крайна сметка, 160-годишната химическа компания си е поставила за цел да задоволява 20 - 30% от търсенето на отделени редкоземни елементи за производството на магнити в Европа, но според Нютенс, постигането на тази цел може да не е възможно преди 2030 г., без да се ангажира с дата.

Съгласно нов закон в ЕС, който влезе в сила през май, блокът се е поставил амбициозни цели за 2030 г. за местното производство на критично важни минерали, необходими за зеления му преход – добив на 10% от годишните нужди, рециклиране на 25% и преработка на 40% на местно ниво до края на десетилетието.

ЕС се е състредоточил върху редкоземните елементи като едни от най-съществено важните минерали заради тяхната употреба в постоянните магнити, които задвижват електромотирите на електромобилите и вятърните турбини. Търсенето в ЕС се очаква да скочи шесткратно до края на това десетилетие и седемкратно до 2050 г.

ЕС обаче ще има затруднения с постигането на по-голяма част от целите си по отношение на редкоземните елементи, според производствените прогнози, събрани от Reuters и разговорите с над 10 ръководители от индустрията, консултанти, представители на ЕС, промишлени организации и инвеститори.

Неизпълнението на целите, заложени в Закона за критичните суровини (CRMA), може да се отрази на целите на ЕС по отношение на нулевите емисии, докато в същото време се разкрива перспективата за по-нататъшна зависимост от Китай - на фона на засиленото геополитическо напрежение със Запада, казват анализатори. Китай допринася с 98% от вноса на ЕС на постоянни магнити с редкоземни елементи.

Говорителят на ЕК Йохана Бернсел заяви, че от комисията не могат да потвърдят констатациите на Reuters, но че блокът ще направи всичко по силите си, за да насърчава проекти, които ще помогнат за постигането на целите от CRMA.

"Проектите в Европа ще се облагодетелстват от рационализиран процес по издаване на разрешителни, както и от координираната подкрепа за достъп до инструменти за финансиране, които намалят риска и намирането на партньори надолу по веригата".

Бързо затварящ се прозорец

Има три основни стъпки във веригата на доставки на редкоземни елементи, преди да може да се произвеждат магнити – добив, отделяне на елементите и производство на метали/сплави.

Според анализа на Reuters, ЕС ще има малък добив от мини за редкоземни елементи до 2030 г. Изглежда също така, че в сектора на металите и сплавите има само един проект, който е с нисък марж.

Блокът обаче вероятно ще постигне една цел в сферата, в която е най-напред – отделянето, като ще произвежда 45% от необходимите материали до 2030 г.

Последният етап от веригата на доставките  - производството на магнити от металите, не се покрива от целите в новия закон, тъй като те са за завършен продукт, но производството на ЕС се очаква да задоволява едва 22% от прогнозираното търсене до 2030 г., според анализа на Reuters.

Пречките пред увеличаването на производството на редкоземни елементи в ЕС включва общественото противопоставяне на нови мини, предпазливата подкрепа от страна на европейската индустрия, която се облагодетелства от евтиния китайски внос, ограниченото финансиране, несигурността около търсенето на фона на намаляващия ръст в продажбите на електромобили и ниските цени на металите.

"Прозорецът между сега и 2030 г. ще се затвори много бързо в контекста на това колко време ще е необходимо, за да заработят някои от тези проекти и преработващи съоръжения," казва Райън Кастилу от консултантската компания Adamas Intelligence.

Невключването на магнитите в целите по CRMA е "сляпа точка" и създава предпоставки за генерирането на "фалшиво положителни" резултати, допълва той.

Миннодобивна дейност в застой

Европа разполага с богати залежи на редкоземни елементи, но в момента те не се добиват. Това е малко вероятно да се промени в близко бъдеще, тъй като някои проекти са в застой заради общественото противопоставяне.

Единственият вероятен добив в ЕС до 2030 г. е повторната преработка на отпадъци от мините за желязна руда на шведската компания LKAB, която може да покрие около 1% за търсенето в ЕС на оксиди, необходими за производството на магнити, според анализа Reuters.

Проектът Norra Karr в Южна Швеция, който може да задоволява голяма част от търсенето на континента, е блокиран в продължение на 10 години заради процеса по отпускане на разрешителни, като в същото време има и противопоставяне от страна на от еколози, които твърдят, че може да замърси питейната вода.

Ръководител в компанията собственик на проекта Leading Edge Materials е заявил, че е в ход нов процес по кандидатстване за добив с променен проект, без обаче да се ангажира с дата за начало на производството.

Компанията планира да кандидатства за това проектът да бъде определен като стратегически по CRMA, което на теория би направило възможно бързото издаване на разрешителни в рамките на 27 месеца.

Друг проект за добив на редкоземни елементи - Sokli във Финландия, също си е поставил за цел да бъде обявен за стратегически проект, но преди това трябва да премине през оценка на въздействието върху околната среда и одобрение.

"Не е реалистично да бъде пуснат в експлоатация преди 2030 г.," казва Мати Хиетанен, главен изпълнителен директор на Finnish Minerals Group, която стои зад проекта.

Норвегия, която не е член на ЕС, може да допринесе с 10% към търсенето на блока до 2031 г., според частната компания Rare Earths Norway, която миналия месец обяви, че разполага с най-голямото находище в Европа на редкоземни елементи.

Понижението в цените на редкоземните елементи също намалява шансовете за нови миннодобивни проекти.

"При настоящите ценови нива повечето мини просто не са рентабилни, затова трябва да има подкрепа от правителствата и автопроизводителите," казва Даан де Йонге от консултантската компания Benchmark Mineral Intelligence в Лондон.

Компании от ЕС също така се готвят да се възползват от огромния потенциал на рециклирането за осигуряване на редкоземни елементи, но ще е необходимо време, преди да има достатъчно предлагане на стари електромобили и вятърни турбини, които да бъдат преработвани.

Интегриране на веригата на доставки

Други ръководители от индустрията споделят несигурността на Solvay относно увеличаването на производството до 2030 г., като някои от тях споделят пред Reuters, че не могат да се ангажират със стартиране или увеличаване на производството дотогава.

Част от предпазливостта се дължи на „охлаждането“ на продажбите на електромобили в последните месеци след драстичния ръст в продължение на няколко години, тъй като потребителите изчакват по-достъпни модели. Продажбите на електромобили в Европа падат с 9% през май.

Друго предизвикателство е, че Европа се конкурира с по-евтиния внос от Китай, която разполага със силно интегрирана верига на доставките на редкоземни елементи, в това число държавни компании от добива до завършените магнити.

Някои от ключовите европейски компании за редкоземни елементи отдавна развиват дейност в Китай или имат смесени предприятия с компании там и просто използват тази експертиза, за да подпомагат новите си начинания в ЕС.

Една от тези компании е Neo Performance Materials. Тя притежава завод за отделяне на редкоземни елементи в Естония и развива дейност и в други държави, сред които и Китай.

Тя също така строи завод за постоянни магнити в Естония, който се очаква да започне производство следващата година и да увеличи годишния си капацитет до 2 000 тона в следващите 2-3 години, което са достатъчно магнити за задвижването на около 1.5 милиона електромобила.

Ръстът ще зависи от това дали клиентите ще подкрепят целите в CRMA.

"Ако ще купуват 40% от техните преработени материали тук, ние абсолютно ще подкрепим това търсене с производствени възможности в Европа," казва главният изпълнителен директор Рахим Сюлейман.

Конкуренцията с Китай е трудна, но от Neo изчисляват, че могат да произвеждат магнити, които струват с 50 долара повече на автомобил, в сравнение с внасяните магнити от Китай. Постоянните магнити в хибридите и електромобилите струват по над 300 долара на автомобил - или до половината от цента на електромотора, казват анализатори.

GKN Powder Metallurgy стартира производство в малки мащаби на постоянни магнити в завод в Германия и се готви да построи и по-голямо съоръжение, в зависимост от търсенето.

Magneti Ljubljana в Словения, която е основана през 1951 г., се стреми да увеличи производството, но това зависи от това дали клиентите ще се съгласят да купуват продукти, които са по-скъпи от китайския внос, за да диверсифицират тяхното предлагане и в някои случаи да увеличат устойчивостта.

"Работя в този завод от 1986 г. и в този период 27 завода в Европа спряха производството заради цената на магнитите," казва управляващият директор Алберт Ерман.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !