Европейският съюз в момента изглежда като последния останал бастион на свободната търговия, което може би изглежда странно за повечето икономисти.

Освен няколко доставчици на луксозни чанти и лекарства за отслабване, повечето европейски компании на могат да се конкурират успешно с конкурентите си от САЩ и Китай. 

Договарянето на търговско споразумение с ЕС означава, че държавите трябва да приемат, че шампанското може да идва само от северния регион на Франция, а сиренето фета - от Гърция.

В самата Европа пък дори и най-малкият намек за сделка за свободна търговия кара фермерите от целия континент да се стоварват в Брюксел и да замерят институциите с яйца и тор.

Въпреки всичко това, ЕС към днешна дата минава за поддръжник на свободната търговия, пише The Economist. 

Европейският модел

Съединените щати, които изградиха глобалната система за свободна търговия заедно с Европа през десетилетията след Втората световна война, сега се управляват от президент, който обожава митата почти толкова, колкото и кичозните небостъргачи. 

В Китай настроенията са подобни. Въпреки че забогатя отчасти благодарение на експортната си мощ, той продължава да облагодетелства компаниите си със субсидии против духа на правилата за свободна търговия. По-рано тази седмица Пекин наложи ответни мита върху американските стоки. 

Много по-малки икономики - от Коста Рика до Япония, все още остават ангажирани с ограниченията на Световната търговска организация.

Но от трите големи икономически блока в света ЕС е единственият, който може да се скрие зад търговските барикади, оставяйки фирмите си да обслужват пазар от над 400 милиона предимно богати потребители, но, поне засега, е решил да не го прави.  

Присъствието в този клуб на поддръжниците на отворената икономика обаче лази по нервите на някои политици. Наивен ли е ЕС да следва глобалните правила, които други са изоставили отдавна? Може ли Европа да си позволи да остане последният свободен търговец в света?

Краткият отговор е, че може би тя няма друг избор. Агресивният подход на Доналд Тръмп относно търговията е тревожен за Европа, именно защото международната търговия е толкова важна за нея. Въпреки трайния пристъп на икономическа анемия, ЕС остава мащабен вносител и износител. 

Неговите 27 държави продават повече стоки на чужденци, отколкото който и да е друг, с изключение на Китай, и изостават само от САЩ, когато става въпрос за закупуването им.

Въпреки по-малката си икономика, ЕС изпреварва Америка по някои параметри. Тя изпраща и получава стоки извън блока на стойност 29% от БВП, в сравнение с 19% за САЩ. 

Търговският излишък отвъд границите на клуба е жизненоважен за европейската икономика - не на последно място като се има предвид, че нейните собствени потребители и правителства са затруднени. 

Две перспективи са особено тревожни за Европейския съюз. Първата е неизбежен търговски спор с Тръмп, който нарича поведението на ЕС по отношение на търговията „зверство“ и обещава обеща да наложи любимите си мита, както направи през първия си мандат. 

Ако тази заплаха бъде изпълнена, това ще намали износа на Европа към най-големия ѝ пазар, точно когато икономиката ѝ е в депресия.

Вторият страх е как Китай ще реагира, когато се окаже на острия край на американския протекционизъм. Тъй като собственият му най-голям външен пазар е все по-ограничен, Китай може да пренасочи стоки към все още отворения ЕС, за да поддържа фабриките си в движение.

Въпреки че потребителите ще се възползват от евтините стоки, европейските фирми, произвеждащи автомобили, съдомиялни машини и други продукти, ще пострадат. 

Политиците едва ли ще толерират това. Нарастването на китайските електрически превозни средства, насочени към ЕС миналата година, накара блока да наложи мита от около 35% с аргумента, че трябва да компенсира предимството, което китайските фирми получават от държавни субсидии. 

Новите реалности

Такова безпокойство от спада на износа и растящия внос идва на върха на нарастващия скептицизъм в някои кръгове на ЕС относно ползите от свободната търговия.

Днес не само европейските фермери се оплакват от вноса. Преди търговията беше свързана само с икономиката, а сега става дума и за геополитика. 

Обхващащите целия свят вериги за доставки някога се смятаха за полезен бизнес. Сега политиците се тревожат повече за икономическата сигурност и за пристрастяването към неща, произведени от потенциални врагове (като руския газ).

Франция, отдавна скептично настроена към прекалено отворената търговия, прокара идеята за „стратегическа автономия“, което означава намаляване на зависимостта от чужденци. 

Германия се интересуваше от търговията с Китай, когато това означаваше доставка на много коли там. Сега, когато китайските съперници създават електромобили и ги изнасят в Европа, ентусиазмът на германските компании рязхо "охладня". 

Самият ЕС също нанася удар върху международната търговия, като настоява партньорите му да възприемат еврорегулциите на въглеродните емисии като условие за търговия - страните, изнасящи стомана, произведена от затоплящи планетата въглища, например, скоро ще трябва да плащат за „механизъм за коригиране на въглеродните граници“. 

За щастие на свободните търговци, влиянието на Франция в Европа е атрофирало, тъй като нейната политика е потънала в хаос. И все още има много фенове на отворената търговия в Европа, особено сред по-малките страни - от Дания до Чехия и Ирландия.

Фирмите им отдавна процъфтяват, гледайки отвъд слабите вътрешни пазари. 

Без друг избор, освен да продължи да търгува, какви са опциите на Европа? 

Едно от решенията е да се намери баланс между Китай и Америка. Някои икономисти предлагат блокът да помогне на Америка да овладее „предизвикателството“ на китайския износ или да търси начини за разширяване на търговията си с Китай, който също е засегнат от митническата политика на Вашингтон.   

Междувременно, блокът подписа или инициира редица двустранни търговски споразумения с по-малки партньори през последните месеци, включително Мексико, Малайзия и южноамериканския блок Меркосур, който включва Бразилия и Аржентина.

Защото, ако двата гиганта на световната икономика в лицето на САЩ и Китай се оттеглят от свободната търговия, Европа ще има нужда от нови партньори.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !