Митническите тарифи отдавна се използват в световната търговия, като първите подобни данъци върху вноса и износа са налагани още в атничните градове-държави.

Първоначалната идея за митата е да осигуряват приходи в държавния бюджет, да подкрепят местните индустрии, като насърчават гражданите да купуват стоки, произведени в собствената им страна.

След Втората световна война обаче митата до голяма степен изпадат "в немилост" в развитите икономики, тъй като често водят до спад в търговията, по-високи цени за потребителите и ответни мерки от чуждестранните партньори.

В първия си мандат (2017 - 2020) американският президент Доналд Тръмп прекъсна тази тенденция и наложи мита върху вносни стоки на стойност стотици милиарди долари от Китай и други страни, за да се опита да се пребори с предполагаемите нелоялни търговски практики, да намали търговския дефицит на САЩ и да стимулира местното производство в името на националната сигурност и икономическата конкурентоспособност. 

Джо Байдън, до голяма степен, остави тези мита в сила и дори наложи свои собствени, помагайки за възраждането и утвърждаването на този икономически инструмент.

Вторият президентски мандат на Тръмп започва със същата заявка - американският президент вече наложи нови мита за Мексико, Канада и Китай. 

Какво обаче представляват митата и как работят? 

Митническите тарифи обикновено се начисляват като процент от цената, която купувачът плаща на чуждестранния продавач на определена стока. В Съединените щати тарифите се събират от митнически и гранични агенти на 328 входни пристанища в цялата страна.

Тарифите могат да бъдат по-ниски за страни, с които Съединените щати имат търговски споразумения. Например, повечето стоки могат да се движат между САЩ, Мексико и Канада без мита поради търговското споразумение, подписано именно от Тръмп по време на първия му мандат.  

Повечето икономисти обикновено са скептични по отношение на ефектите от митата, считайки ги за неефективен държавен инструмент за събиране на приходи.   

Президентът Доналд Тръмп обаче е привърженик на митата и настоява, че те се плащат от чуждите държави. Всъщност, те се плащат от вносителите, които са американски компании, а парите отиват в хазната на САЩ.

Тези компании, от своя страна, обикновено прехвърлят по-високите си разходи върху своите клиенти под формата на по-високи цени. Ето защо икономистите са на мнение, че потребителите, в крайна сметка, обикновено плащат сметката за тарифите.

Но все пак митата могат да навредят и на другите държави, като направят продуктите им по-скъпи и по-трудни за продажба в чужбина.

Чуждестранните компании може да бъдат принудени да намалят цените и да пожертват част от печалбите си, за да компенсират митата и да се опитат да запазят пазарния си дял в Съединените щати. 

Според някои проучвания, митата, наложени от Тръмп върху китайските стоки, са нанесли три пъти повече щети на китайската икономика, отколкото на американската.  

Защита на местната индустрия

Митата са предназначени главно за защита на местната индустрия. Като повишават цената на вноса, те могат да защитят местните производители и да служат като "наказание" за нелоялните търговски практики от страна на другите държави, като субсидирането на техните износители или ценовия дъмпинг.

Митата могат да се използват и за оказване на натиск върху други държави по въпроси, които не винати са свързани с търговията. През 2019 г., например, Тръмп използва заплахата от мита като лост, за да убеди Мексико да овладее вълните от мигранти от Централна Америка, пресичащи границата със Съединените щати. 

Тръмп дори вижда митата като начин за предотвратяване на войни.  

Защо икономистите са скептични? 

Икономистите обикновено смятат митата за саморазрушителни, тъй като повишават разходите за компаниите и потребителите, които разчитат на вноса. Освен това има вероятност да провокират "отмъщение" от страна на търговските партньори от чужбина.

Европейският съюз, например, отвърна на митата на Тръмп върху стоманата и алуминия, като обложи с данък много американски продукти - от бърбън до мотоциклети. По същия начин Китай отговори на търговската война на Тръмп, като наложи мита върху соята и свинското месо.

Проучване на икономисти от Масачузетския технологичен институт, Цюрихския университет, Харвард и Световната банка стига до заключението, че митата на Тръмп не са успели да възстановят работните места в сърцето на Америка.  

Въпреки данъците на Тръмп за 2018 г. върху вносната стомана, например, броят на работните места в стоманодобивните заводи в САЩ почти не се е променил - те са около 140 000. За сравнение, само Walmart дава работа на 1.6 милиона души в Съединените щати.

Още по-лошо, ответните данъци, наложени от Китай и други нации върху американските стоки, са оказали отрицателно въздействие върху заетостта, особено за фермерите.

Тези ответни тарифи са били само частично компенсирани от милиардите долари държавна помощ, която Тръмп отпусна на земеделците. В същото време, по-високите тарифи нанасят щети на компаниите, разчитащи на целеви внос.

Но въпреки че търговската война на Тръмп се провали като икономически мярка, поне в първия му мандат, тя успя да постигне успех като политическо послание.

Проучването установява, че подкрепата за Тръмп и републиканските кандидати за Конгреса се е повишила в районите, които са най-изложени на вносните мита - индустриалния Среден запад и тежко производствените южни щати, като Северна Каролина и Тенеси.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !