Светът се готви за битка за доставки на природен газ тази година.

Тя ще удължи болката от високите сметки за потребителите и заводите в гладната за енергия Европа и ще изложи по-бедни развиващи се икономики от Азия до Южна Америка на риск от това да отпаднат от пазара заради високите цени.

За първи път, откакто енергийната криза беше подсилена значително от войната на Русия в Украйна, Европа е изложена на риск да не успее да постигне целите за съхранение на суровината за следващата зима.

Това ще подготви сцената за една последна битка за газови доставки, преди новият капацитет от втечнен природен газ (LNG) да започне да облекчава ситуацията през следващата година.

Европа разполага с достатъчно газови резерви, за да се справи тази зима, а цените отслабнаха от началото на годината, но студеното време, което обхвана континента този уикенд, намалява запасите.

Опциите по отношение на предлагането са ограничени от началото на 2025 г., след като споразумението за транзит на газ между Русия и Украйна изтече.

“Със сигурност ще има енергиен дефицит в Европа тази година,” казва пред Bloomberg Франциско Бланш, суровинен анализатор в Bank of America Corp.

“Това означава, че целият допълнителен капацитет за LNG, който ще влезе в експлоатация, ще бъде използван за компенсирането на този дефицит от руски газ.”

За да задоволи прогнозираното си търсене, Европа ще трябва да внася по допълнителни 10 млн. тона LNG годишно, което е с около 10% повече, в сравнение с 2024 г., според Саул Кавонич, енергиен анализатор в MST Marquee.

Нови експортни проекти в Северна Америка биха могли да помогнат за облекчаване на напрежението на пазара, но това зависи от това колко бързо съоръженията могат да увеличат производството.

На фона на по-малкото опции за попълване на запасите за следващата зима, Европа ще има нужда от LNG доставки, изтегляйки част от количествата за Азия, където се намират едни от най-големите консуматори на суровината.

В зависимост от това как ще се оформи търсенето, конкуренцията ще повиши цените до по-високи нива, отколкото страни, като Индия, Бангладеш и Египет, могат да си позволят и ще натежи върху икономическото възстановяване на Германия.

Газовите фючърси в Европа, които обикновено засягат и спот цените на LNG в Азия, все още са с около 45% по-високи, в сравнение със същия период на миналата година, а през 2025 г. контрактите се търгуват на около три пъти по-високи цени, в сравнение с предкризисните нива.

Повишенията на цените “ще се влошат, ако запасите в Азиатско-тихоокеанския регион също бъдат изчерпани, което може да доведе до конкуренция за доставки,” казва Джейсън Фиър, ръководител Бизнес проучвания в Poten & Partners Inc.

Намирането на алтернатива на природния газ не е лесно за всички компании за комунални услуги и индустрии. Това е проблем особено за Германия, която разчиташе на Русия за повече от половината от газа, който потребяваше преди Кремъл да нахлуе в Украйна през 2022 г.

Тъй като производственият сектор работи при по-високи разходи, енергийната сигурност се превърна в основен въпрос за страната при предстоящите на 23 февруари предсрочни избори.

Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е на второ място според социологическите проучвания, защото партията иска да възобнови евтините доставки на газ от Москва, за да подкрепи конкурентоспособността на производството.

Губещите от способността на Европа да плаща тези сериозни надценки при газа ще бъдат развиващи се азиатски държави, като някои от доставките вече се отклоняват, за да може продавачите да се възползват от по-високите цени.

Ситуацията е сходна и в Южна Америка. Бразилия изпитва затруднения да замени намаляващото производство на водноелектрическите централи след период на суша, а Аржентина може да бъде въвлечена в конкуренцията за LNG за предстоящия си отоплителен сезон.

Египет също е изложена на опасност в това отношение. Страната изненада пазара през миналата година, когато от износител на LNG се превърна във вносител, повишавайки покупките си до най-високите им нива от 2017 г., сочат данни на Bloomberg. Тя може да има нужда от десетки доставки тази година, за да оцелее при летните жеги.

За продавачите на LNG, които вече се облагодетелстват от по-високите цени, това свиване на предлагането създава възможности. В някои случаи те може да увеличат капацитета, подобно на ръста в износа през кризисната 2022 г., казва Оган Косе, управляващ директор на консултантската компания Accenture.

Перспективите зависят до голяма степен от това колко бързо ще стартират работа новите производствени съоръжения. Миналата година растежът беше пренебрежителен, тъй като Египет спря износа, а най-новият проект на Русия Arctic LNG 2 пострада от санкциите на САЩ, казва Лаура Пейдж от Kpler.

Това насочва вниманието към САЩ. Най-големият доставчик на LNG предлага от години да спаси Европа от газовия глад, а това послание вероятно ща звучи все по-силно, след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ. Той вече заплаши да наложи мита, ако Европа не купува повече американски енергийни продукти.

Тази година щатският износ на LNG се очаква да нарасне с около 15%, според Kpler, тъй като Venture Global LNG Inc. и Cheniere Energy Inc. увеличават добива. Темповете на увеличение обаче са под въпрос. От Cheniere вече предупредиха, че ръстът в производството тази година ще бъде “относително бавен.”

В Русия, която все още е вторият най-голям доставчик на LNG за Европа, фокусът ще бъде върху това дали страната ще може да поддържа износа си, след като в петък САЩ наложи санкции на две по-малки съоръжения.

Санкциите от страна на Запада вече се отразиха на важния проект Arctic LNG 2 и засегнаха доставки на ключово оборудване и услуги, забавяйки пълното му завършване с 2 до 3 години, според Клаудио Щойер, енергиен консултант в IHRDC в Бостън.

Тръмп, който обеща да сложи край на войната в Украйна, може също да промени цялостната пазарна перспектива, особено ако мирната сделка включва енергийни продукти, както се очаква.

Износът на руски газ по тръбопроводи през Украйна може, в крайна сметка, да продължи през 2025 г., според Антън Юен и други анализатори от Citigroup Inc.

Засега Азия може да си позволи да отстъпи част от доставките на LNG за Европа. Вносителите в Китай препродават доставки, които трябва да бъдат осъществени до март и до голяма степен спряха покупките на спот пазара, където цените са завишени.

Вносители на газ в Индия се насочиха към по-евтини алтернативи, а Бангладеш беше принудена да коригира търговете за покупки на суровината, след като предложените цени бяха прекалено високи. Египет се насочи към газьола.

Мекото време в Азия позволи на търсенето да се коригира, но ограниченото предлагане засилва риска от волатилност вследствие на екстремното време или проблеми с предлагането. Проблеми в износните заводи от Австралия до Малайзия през последната година показаха колко уязвима може да бъде производствената страна от пазара.

Облекчението обаче се задава на хоризонта. Забавени проекти се очаква най-накрая да започнат да транспортират горивото от 2026 г. На този етап напрежението на пазара би трябвало да отслабне, според Jefferies Financial Group Inc.

Допълнителни 175 млн. тона ново предлагане ще започнат да пристигат до 2030 г., основно от САЩ и Катар. Това би могло да предизвика низходящ натиск върху цените и да върне клиентите в страни, които биват изтласкани от пазара през тази година.

“Ако настоящите планове за разширяване на предлагането на LNG се запазят, 2026 г. би трябвало да е светлината в края на тунела,” казва Флорънс Шмит, енергиен анализатор в Rabobank.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !