Както се и очакваше, централната банка на САЩ понижи основната си лихва на своето последно заседание за годината, но председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл заяви, че по-нататъшните понижения ще зависят от напредъка в намаляването на упоритата инфлация.

Неговото изказване беше индикация, че във Фед започват да се съобразяват с перспективите за мащабни икономически промени при администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Изричните и многократни препратки на Пауъл към необходимостта от предпазливост оттук нататък се отразиха на Уолстрийт, което доведе до поевтиняване на акциите, повишение на доходността по щатските държавни облигации и накара инвеститори да ограничат очакванията си за това доколко ще паднат лихвените проценти през следващата година.

"Мисля, че сме в добра позиция, но оттук нататък започва нова фаза и ще бъдем много внимателни относно бъдещи понижения на лихвите," заяви Пауъл, след като Фед понижи основната си лихва с четвърт процентен пункт в края на двудневното си заседание.

Пауъл обясни надълго и нашироко начините, по които състоянието с инфлацията се е подобрило, откакто достигна своя връх през 2022 г., както и за разочароващото ѝ движение "настрани" в последните месеци, като положението при жилищните разходи се подобрява по-слабо, отколкото са очаквали от институцията.

Пауъл заяви, че продължава да е уверен, че ценовият натиск ще продължи да отслабва, но призна, че в централната банка започват поне предварително да мислят за това как обещанията на Тръмп за по-високи мита, намаляване на данъците и по-строги мерки спрямо имиграцията ще променят перспективите.

При разработването на нови прогнози "някои хора наистина предприеха много предварителна стъпка и започнаха да включват силно условни оценки за икономическите ефекти от различни политики," каза Пауъл за прогнозата, при която от централната банка очакват по-висока инфлация и по-малко понижения на лихвите през следващата година.

Индексът на централната банка относно риска около техните прогнози също се повиши рязко по отношение на инфлацията, като отделен измерител на несигурността също нараства, което представлява рязка промяна, в сравнение с обявената през септември прогноза, преди президентските избори в САЩ на 5 ноември.

Пауъл заяви, че тези промени до голяма степен са базирани на данни, но анализатори видяха начало на съобразяването с политиките на Тръмп, които, според мнозина, ще увеличат инфлационния натиск.

Според новите прогнози, от централната банка очакват индексът на потребителските цени, с изключение на разходите за храна и енергия, да остане на ниво от 2.5% през 2025 г., което е по-добре, в сравнение с отчетените тази година 2.8%, но е значително над целевото ниво от 2% на Фед.

Един несъгласен

Фед, който вдигаше агресивно лихвите през 2022 и 2023 г., за да се бори с повишаващата се инфлация, започна цикъл на облекчаване на паричната политика през септември с понижение на лихвите от половин процентен пункт, последвано от понижение с четвърт процентен пункт през миналия месец.

В началото на тази седмица очакванията относно пониженията на лихвите през следващата година бяха по-големи, но в края на пресконференцията на Пауъл едва едно понижение на лихвите от 25 базисни пункта беше отразено в пазарното ценообразуване.

Променената перспектива подчертава някои от пречките, с които Тръмп може да се сблъска при изпълнението на свои предизборни обещания, като по-затегната парична политика на Фед вероятно ще остави важни за потребителите лихвени проценти, като тези по ипотечните кредити, на високи нива и ще бъде постигнат по-малък напредък по отношение на инфлацията, което ще подкопае обещанието му за по-ниски цени.

Пауъл дори каза, че решението за понижаване на лихвата до нивото 4.25%-4.50% този път е било "не толкова сигурно", колкото показваха пазарите преди началото на заседанието.

Решението е предизвикало несъгласието на подразделението на Фед в Кливланд Бет Хамак, която се присъедини към централната банка по-рано през годината и даде индикации, че предпочита лихвите да останат без промяна на заседанието от тази седмица.

Пауъл също така подчерта ясно, че основният сценарий е икономиката да продължи да се представя добре с продължаващ икономически растеж, ниска безработица и инфлация, която се очаква бавно да се понижава.

Лихвените проценти ще паднат отново, след като имаме напредък при инфлацията, като "степента и времето на допълнителните корекции към целевите лихвени нива" зависят от "постъпващите данни, развиващите се прогнози и балансирането на рисковете," заявиха от Фед, което предполага вероятна пауза в понижението на лихвите, която ще започне със заседанието на 28-29 януари.

От централната банка на САЩ вече очакват, че ще направят само две понижения от по четвърт процентен пункт до края на 2025 г.

Това е с половин процентен пункт по-малко облекчаване на паричната политика през следващата година, отколкото прогнозираха от банката през септември.

Очакванията на Фед за инфлацията през първата година от мандата на Тръмп скочиха от 2.1% в предишната прогноза до 2.5% в настоящата.

По-бавният напредък по отношение на инфлацията, която не се очаква да се върне до целевото ниво от 2% до 2027 г., означава по-бавен темп на понижение на лихвите и малко по-висока крайна точка за лихвите при 3.1%, която също ще бъде достигната през 2027 г. През септември очакванията бяха, че това ниво ще е 2.9%.

Несигурността около Тръмп

Новият лихвен процент в момента е с един процентен пункт по-нисък, в сравнение с пика, достигнат през септември, когато от централната банка заключиха, че инфлацията вероятно е на път към целевото ниво от 2% и че запазването на паричната политика прекалено затегната крие рискове за пазара на труда.

Ключови индикатори за инфлацията почти не се промениха оттогава, а продължаващите ниска безработица и по-голям от очаквания икономически растеж предизвикаха дебат сред ръководителите на Фед дали паричната политика е толкова затегната, колкото се смяташе.

Тръмп ще встъпи в длъжност чак на 20 януари, но Пауъл заяви, че служителите на Фед вече проиграват различни сценарии за идната година, която може да се окаже непредсказуема.

"Много преждевременно е да се опитваме да правим някакви заключения. Не знаем на кои стоки ще бъдат наложени митата, на кои държави, за колко време и в какъв размер. Не знаем дали ще има мита като ответни мерки," каза Пауъл.

"Това, което правим в момента, е да обсъждаме пътища и да разбираме начини, по които митата могат да се отразят на инфлацията."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !