Изборите за 49-ото Народно събрание вече са в историята, а резултатите показват, че в бъдещия парламент най-вероятно ще има шест партии. 

Засега шансовете за съставяне на стабилно редовно правителство не са особено големи - или поне не по-добри, отколкото бяха в предишното Народно събрание.

Но, въпреки че ясната политическа широка коалиция изглежда невъзможна, парламентът все пак ще има възможност да гласува ключови закони, които да осигурят нормалното функциониране на икономиката, дори и при липса на редовен кабинет. 

Какво е записано в предизборните икономически програми на партиите, които ще имат представители в парламента, и има ли точки, по които биха могли да постигнат консенсус? Ето какво показва справката на Darik Business Review: 

Бюджет 

Безспорно, един от водещите приоритети за бъдещите народни представители ще бъде гласуването, макар и със закъснение, на редовен бюджет за 2023 г.

Това обаче няма да е лесна задача, тъй като възгледите на отделните политически сили за приоритетните пера в държавната хазна се различават значително. 

Има обаче теми, по които дори и в очертаващото се (за пореден път) фрагментирано политическо представителство би могло да се сформира парламентарно мнозинство. 

ГЕРБ и Движението за права и свободи, например, защитават позицията за консервативен подход към държавните разходи и настояват за запазване на бюджетния дефицит под нивото от 3% от брутния вътрешен продукт.  

Коалицията Продължаваме промяната-Демократична България също залагат тази цел в програмата си. Подкрепата за поддържането на фискална дисциплина е записаната и в предизборната програма на Има такъв народ.

Така че, от тази гледна точка, ако се стигне до гласуване на Бюджет 2023 в пленарната зала, разходите едва ли ще надхвърлят границата от 3% от БВП. Единствено от Българската социалистическа партия и от Възраждане не се ангажират с поддържането ѝ. 

Колкото до отделните приоритети в бюджетната политика, разликата във възгледите на отделните партии остава значителна. 

Данъци 

По отношение на данъчната политика, повечето политически сили настояват за "предвидимост", което означава, че не планират драстични промени в модела на данъчно облагане. 

В програмата на БСП обаче изрично е записано, че партията ще работи за въвеждането на необлагаем минимум в размер, близък до прага на бедността, като първа стъпка към въвеждането на прогресивно подоходно облагане.

Партията иска и нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, който би обхванал близо 300 000 млади хора. Социалистите все пак правят уговорката, че всяка промяна в правилата на облагане ще са предмет на задълбочена обществена дискусия и предварителна подготовка. 

И ГЕРБ, и БСП, и ПП-ДБ посочват като приоритет усилията за децентрализация на общинските бюджети. 

Основните предложения са свързани с укрепване на приходния капацитет на общините чрез мерки за финансова децентрализация. ПП-ДБ предвижда и създаване на целеви фонд за регионално развитие на общините с ясни критерии за оценка и подбор на проектите. 

БСП предлага фискална децентрализация чрез преминаване към програмно бюджетиране на местно ниво и прозрачност на местните финанси, както и преразпределение на част от данъка върху доходите на физическите лица в полза на общините.

За и против еврото 

По отношение на потенциалното членство на България в еврозоната, има ясно очертани "лагери" в партиите, които влизат в следващия парламент. 

ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС категорично приемат въвеждането на еврото и присъединяването на страната към еврозоната, което означава, че и по тази точка би могло да се постигне хипотетично парламентарно мнозинство. 

БСП и ИТН изразяват принципна позиция, че присъединяването към еврозоната ще трябва да стане в по-далечно бъдеще, а не точно сега, докато Възраждане са твърдо против това България да става част от валутния съюз. 

Социална политика 

Традиционно, в предизборните програми на всички политически партии социалните политики заемат централно място, тъй като засягат голям брой хора.  

Консенсус в програмите на повечето политически сили, които влизат в 49-ото народно събрание, има по отношение на подкрепата за младите семейства и най-уязвимите групи, включително и за пенсионерите. 

Най-щедрите предложения, традиционно, са в програмата на Българската социалистическа партия, която поставя свиването на неравенството в доходите като свой основен приоритет. 

Сред предложенията на социалистите откриваме увеличаване на еднократната помощ при раждане (за първо дете – 600 лв., за второ дете – 1200 лв., за трето дете – 1700 лв.), както и еднократна помощ в размер на 7000 лв. за всяко второ и трето дете на родители, които са осигурени минимум 24 месеца назад, увеличаване на размера на еднократната помощ за майки-студентки на 7000 лв., безплатни лекарства за всички деца до 14 г. възраст, както и осигуряване на по-високи доходи за пенсионерите чрез преизчисляване на всички пенсии. 

Една от идеите на БСП е и създаване на държавни социални предприятия и финансиране на предприятия за хора с увреждания.  

В програмата на Възраждане подкрепата за младите семейства също е извадена като приоритет и инструмент за справяне с демографската криза. 

По-големи данъчни облекчения за младите семейства с деца и продължаване на тенденцията за ръст на пенсиите присъстват и в програмата на ПП-ДБ. 

От ГЕРБ също предвиждат предприемане на мерки срещу обедняването и намалената покупателна способност на населението, но без да се подлага на риск фискалната стабилност. 

Със сигурност обаче може да се очаква, че  някои от елементите на фискалната политика, биха получили подкрепа от повечето партии в бъдещия парламент. 

Подкрепа за бизнеса 

Подкрепата за малките и средни предприятия присъства като тема в програмите на почти всички политически сили, които преминават 4-процентовата бариера на изборите. 

Приоритет за ГЕРБ е спешното стартиране на всички проекти и схеми за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост. 

 От ПП-ДБ заявяват намерения за подкрепа на микро и малките предприятия чрез увеличение на прага за задължителна регистрация по ЗДДС до допустимия в Европейския съюз таван от 166 хиляди лв., както и намаляване на административната тежест и опростяване на процедурите за данъчна отчетност на микро- и малките предприятия. 

Известна конкретика по отношение на мерките в подкрепа на бизнеса има и в програмата на БСП, където е записано, че малките и средните предприятия ще получават преференциално и достъпно финансиране от Българската банка за развитие, както и че ще се отпускат държавни гаранции за български предприятия за достъп до нови пазари чрез частично или пълно покриване на риска чрез Българската агенция за експортно застраховане.

Като приоритет се посочва и намаляването на административната тежест за бизнеса, привличането на чужди инвеститори и разширяване на държавните инвестиции чрез публично-частни партньорства. 

От Възраждане посочват като приоритет подкрепата за малкия и среден бизнес със средства на българската държава, преференциални инвестиции в стартъп компании, както и програма за завръщане на българите от чужбина, стимулирайки ги да започнат бизнес в България. 

Капиталов пазар 

Две от партиите, които влизат в бъдещия парламент, имат конкретна позиция и за необходимостта от развитие на капиталовия пазар у нас - това са ГЕРБ и БСП. 

Сред предложенията в програмата на ГЕРБ са посочени финансово подпомагане на бизнеса за листване на БФБ, продажба на миноритарни дялове  от публични предприятия чрез борсата, структуриране на IPO фонд и прехвърляне на издаването на държавни облигации изцяло към БФБ и на регистъра им към Централен депозитар АД (ЦД).

Социалистите пък предвиждат разширяване и подобряване на финансовата инфраструктура на Българската фондова борса, свързаност на българския капиталов пазар с европейския и подкрепа за българските компании да привличат акционери от европейските борси. 

Енергетика 

По отношение на енергийната политика и нейните икономически ефекти, между партиите съществуват съществени различия, но по някои теми има възможност и за широк политически консенсус, поне ако се съди от предизборните програми. 

Всички партии, например, заявяват своя ангажимент да поддържат работата на енергийния комплекс „Марица-Изток“ и гарантиране на функционирането на въглищната енергетика, поне в краткосрочен план.

Това означава, че по всяка вероятност те ще трябва да приемат необходимото законодателство, както и да го защитят пред Европейския съюз в рамките на следващия парламент. 

Енергийните компенсации за потребителите и бизнеса, както и диверсификацията на газовите доставки, също се очертават като приоритети, които биха били подкрепени от повечето народни представители в 49-ото НС. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !