Финансовите пазари стартираха 2023 г. с подчертан оптимизъм, като се има предвид плачевното представяне на акциите и облигациите в предходната година.

Повечето пазарни участници са на мнение, че инфлацията, която беше най-големият проблем на световната икономика през 2022 г., ще отшуми без особени сътресения.

Мнозина смятат, че централните банки ще започват да намаляват лихвените проценти още към края на 2023 г., което ще помогне на големите световни икономики, и най-вече на САЩ, да избегнат рецесията.

В очакване на този обрат на събитията, широкият американски борсов индекс S&P 500 се повиши с близо 8% от началото на годината. Компаниите в него се оценяват на около 18 пъти техните бъдещи печалби – ниско съотношение, според стандартите след пандемията, но в горния край на диапазона, който преобладаваше в периода между 2002 г. и 2019 г. 

А през 2024 г. тези печалби се очаква да нараснат с почти 10%.

Европейските акции се повишиха още повече, благодарение на топлата зима, която ограничи разходите за енергия. Капиталите започнаха да се връщат в развиващите се икономики, а Китай изостави политиката си за "нулев COVID-19" и се готви за сериозен растеж. 

Това е една ярко розова картина, която обаче вероятно е погрешна, пише The Economist. Световната битка с инфлацията далеч не е приключила, а това означава, че пазарите може да се изправят пред неприятна корекция.

Оправдан ли е оптимизмът на инвеститорите? 

Поводи за оптимизъм все пак не липсват. Последните данни за потребителските цени в САЩ показаха спад на инфлацията през трите месеца до януари. Много от факторите, които предизвикаха покачването на потребителските цени, вече не са валидни.

Глобалните вериги за доставки вече не са затрупани от нарастващото търсене на стоки, нито са нарушени от пандемията. Тъй като търсенето на градински мебели и конзоли за игри постепенно се "охлади", цените на стоките падат и има пренасищане с микрочипове. 

Цената на петрола днес е по-ниска, отколкото беше преди Русия да нахлуе в Украйна преди година. Картината на намаляващата инфлация се повтаря по целия свят, като основните ѝ темпове намаляват в 25 от 36-те предимно богати страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 

Проблемът е, че колебанията в общата инфлация често прикриват основната тенденция. Едно по-внимателно вглеждане в детайлите показва, че проблемът с инфлацията съвсем не е решен.

Основният инфлационен индекс в САЩ, който изключва нестабилните цени на храните и енергията, нараства с годишен темп от 4.6% през последните три месеца и дори започна леко да се ускорява през януари. 

Основният източник на инфлация сега е секторът на услугите, който е силно зависим от разходите за труд. В САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия ръстът на заплатите все още е много по-висок, отколкото целевото ниво за инфлацията от 2%, заложено от централните банки.

Заплатите растат по-бавно в еврозоната като цяло, но в отделни икономики, като Испания например, темповете също са значително по-високи от инфлацията.

Пазарът на труда - основен двигател на инфлацията 

Това не е изненада, като се има предвид колко затегнат е пазарът на труда. Шест държави от групата на Г7 се радват на рекордно ниска безработица.

Трудно е да си представим как основната инфлация може да се разсее, докато пазарите на труда остават толкова стегнати. Това може да се окаже сериозен проблем за централните банкери и да наруши оптимистичната визия на инвеститорите за икономиката и пазарите. 

Каквото и да се случи, пазарната турбуленция изглежда доста вероятна, пише още The Economist. През последните седмици инвеститорите на облигационния пазар започнаха да се ориентират към прогнозата, че централните банки няма скоро да започнат да намаляват лихвените проценти, а вместо това ще ги държат високи.

Възможно е лихвите да останат високи, без да навредят сериозно на икономиката, докато инфлацията продължава да пада. Ако това се случи, пазарите ще бъдат подкрепени от стабилен икономически растеж.

Но, въпреки това, високите лихви биха причинили загуби на инвеститорите в облигации, а продължаващата повишена безрискова възвръщаемост би затруднила оправдаването на високите цени на акциите.

Много по-вероятно е високите ставки да навредят на икономиката. В съвременната епоха централните банки не се справят добре с „меките приземявания“, при които завършват цикъл на повишаване на лихвените проценти без последваща рецесия.

Историята е пълна с примери за инвеститори, които погрешно предвиждат силен растеж към края на период на затягане на паричната политика, като вместо него настъпва сериозен спад. Това е било вярно дори в условия, които са били по-малко инфлационни от днешните. 

Ще променят ли политиката си централните банки?

Съществува и възможността централните банки, изправени пред упорит проблем с инфлацията, да нямат достатъчно кураж да вкарат своите икономики в дълбока рецесия. Вместо това, те биха могли да позволят инфлацията да надхвърли предварително заложените цели.

В краткосрочен план това би довело до икономически възход, но в крайна сметка, лихвените проценти ще се установят на дългосрочно по-високи нива поради силната инфлация.

Една подобна стратегия ще даде на централните банки и повече монетарни "амуниции" по време на една евентуална следваща рецесия. По тази причина много икономисти смятат, че идеалната цел за инфлацията вече е над 2%.

И все пак, управлението на такава смяна на режима, която да не доведе до финансов хаос, би било огромна задача за централните банкери. Те прекараха последната година, подчертавайки ангажимента си към настоящите инфлационни цели.

Отхвърлянето на един режим и установяването на друг би било предизвикателство за монетарната политика, в което решителността ще играе ключова роля.

През 70-те години на миналия век липсата на яснота относно целите на паричната политика доведе до необичайни промени в икономиката, които навредиха както на широката общественост, така и на инвеститорите.

Засега централните банкери в богатия свят не показват никакви признаци за обръщане на курса. Но дори ако инфлацията спадне или те се откажат от борбата с нея, пътуването едва ли ще е особено гладко.

Дали заради високите лихви, настъпващата рецесия или промяната в стратегическите цели на монетарната политика, инвеститорите трябва да се подготвят за сериозни трусове, се посочва в анализа на The Economist.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !