Нидерландците тихомълком възприеха четиридневната работна седмица. Какъв обаче е ефектът от това и може ли да продължи?

„Децата ви са малки само веднъж“, казва пред BBC Гавин Арм, съосновател на малкия бизнес Positivity Branding, базиран в Амстердам.

„Повечето хора, ако управляват компания, се отдават на нея и работят, работят, работят, за да се опитат да успеят. И вероятно го правят за децата си. Но после, когато децата пораснат, те поглеждат назад и си казват: „Пропуснах тази част от живота им“ и това е ужасно. Не искаме да бъдем такива.“

Арм съосновава компанията със своя колега Берт де Уит, а тя консултира други компании по въпроси, свързани с идентичността на тяхнатa мярка и опаковките.

Арм и де Уит, както и техните служители, преминават към четиридневна работна седмица преди седем години.

32 часа на седмица работа

На служителите не са намалени заплатите, нито пък е трябвало да работят повече часове през четирите дни. Вместо това, работното им време остава 32 часа на седмица или осем часа на ден.

„Балансът между работа и личен живот беше в основата на всичко“,допълва де Уит, който не е съгласен с твърдението, че служителите им сега вършат по-малко работа за същата сума пари. Според него, нещата се свеждат до това „да се работи по-умно, а не по-усилено“.

„В други страни може да прекарват много време на работа, но това не означава, че работят много. Промяната на културата и начина на мислене е най-голямото предизвикателство.“

Четиридневната работна седмица е обичайна практика в цяла Нидерландия от няколко години, като дори най-големите компании се включват в нея.

Междувременно, най-големият синдикат в страната - FNV, продължава да лобира пред местното правителство, за да направи това официална препоръка. И без това нидерландските служители вече имат законното право да поискат намалено работно време.

„Обичаме да имаме време да освободим ума си. Най-добрите идеи ми хрумват, когато разхождам кучето си“, казва Марике Пеперс, главен директор „Човешки ресурси“ в нидерландската софтуерна компания Nmbrs. Тя си почива в петък всяка седмица.

„Никой не ме очаква, получавам вдъхновение, намирам се на по-добро място, а и компанията също.“

Пеперс добавя, че откакто компанията е преминала към четиридневна работна седмица, „болестните случаи сред служителите са намалели, а задържането на персонала се е увеличило“. Но тя казва, че идеята първоначално е била трудна за продажба.

„Трябваше да убедим инвеститорите. Нашите хора в началото бяха скептични: „Вече не съм способен да си свърша работата за пет дни“ (беше една от реакциите). Някои хора чувстваха натиск. Но ние просто трябва да бъдем изключително критични относно това как приоритизираме работата си, намалихме броя на срещите.“

Най-малко работещите в ЕС

Възприемането без много шум на четиридневната работна седмица в Нидерландия привлече международното внимание. Холандските служители работят средно по 32.1 часа седмично - най-малко в ЕС и доста под средното ниво за блока от 36 часа.

В същото време, БВП на глава от населението на Нидерландия остава едновременно сред най-високите в Европа и близо до върха на държавите-членки на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).

Това оспорва предположението, че богатите страни се нуждаят от дълги часове работа, за да останат конкурентоспособни.

Как се отразява четиридневната работна седмица на икономиката?

Дали обаче реалността на четиридневната работна седмица в Нидерландия е толкова успешна за холандската икономика, колкото предполагат заглавията?

„Вярно е, че в Нидерландия има висока производителност и се работи по-малко часове“, казва Даниела Глокер, икономист в холандския отдел на ОИСР, „но това, което виждаме през последните 15 години, е, че производителността не е нараснала.“

„Така че, ако холандците искат да запазят качеството си на живот, те трябва да увеличат производителността или да увеличат предлагането на работна ръка.“

С това тя има предвид, че съществуващите работници ще трябва да започнат да произвеждат повече стоки и услуги на работен ден, в противен случай страната ще се нуждае от допълнителни хора, включващи се на пазара на труда, например чрез увеличена имиграция.

Нидерландия има най-висок дял на работещите на непълно работно време в ОИСР, като почти половината от служителите работят по-малко от пълно работно време.

По-високите заплати и начинът, по който холандските данъци се отразяват в средата на разпределението на доходите, правят допълнителните часове по-малко привлекателни, насърчавайки семействата да разменят доходите си за време.

В анализ на правителството се отбелязва, че три от четири жени и един от четирима мъже работят по-малко от 35 часа на седмица.

Синдикатите твърдят, че „един ден по-малко“ може да е добър за енергията, производителността и обществото, и че нормализирането на четиридневните модели може да задържи на работа хора, които иначе биха могли да напуснат напълно.

Но от ОИСР предупреждават, че това е съпроводено с нарастващо напрежение. Подобно на повечето страни, Нидерландия е изправена пред застаряващо население, така че с пенсионирането на повече хора, по-малко остават част от работната сила.

„Холандците са богати и работят по-малко – но въпросът е колко устойчиво е това?“, казва Никола Гон, икономист в ОИСР.

„С малко работници може да се направи само толкова. Това, което виждаме, е, че Нидерландия се сблъсква с ограничения от всички страни; начинът да се облекчи това е да се разшири предлагането на работна ръка“.

Увеличаване на броя на работещите на пълен работен ден

Един от начините за увеличаване на това предлагане би могъл да бъде увеличаването на броя на работещите на пълен работен ден холандки.

Въпреки че заетостта на жените е висока, повече от половината холандки работят на непълен работен ден – около три пъти повече от средното за ОИСР.

Наличието на достъпни грижи за деца остава основно ограничение, а високите данъци върху доходите и сложните обезщетения могат да обезкуражат хората, особено вторите работещи в семейството, да полагат труд повече часове.

Петер Хайн ван Мълиген от Холандската статистическа служба (CBS) изтъква „институционализирания консерватизъм“, дълбоко вкоренен в холандското общество, който действа като бариера пред участието на жените в работната сила.

Проучване от 2024 г. установи, че един на всеки трима души в Нидерландия смята, че майките с много малки деца (на възраст до три години) трябва да работят не повече от един ден седмично, а близо 80% смятат, че три дни седмично е максимумът.

За бащите тези дялове са съответно 5% и 29%. „Доста голяма разлика“, отбелязва ван Мълиген.

Ивет Бекер от синдиката FNV казва, че четиридневната работна седмица може да помогне за преодоляване на разликата между половете.

„Повишавате производителността с по-малко отсъствия от работа.“

Де Уит от Positivity Branding, пък казва, че четиридневните работни седмици правят заетостта „по-привлекателна“, особено за сектори на икономиката с недостиг на служители, като образование и здравеопазване.

„Това би могло да бъде начин тези професии да бъдат много по-привлекателни и производителността да се възстанови.“

„Щастливи ли сте? Наслаждавате ли се повече на живота си? Това е, всъщност, смисълът“, казва съоснователят на Positivity Branding Арм за четиридневната работна седмица.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !