След появата на изкуствения интелект (AI) през миналата година имаше една тенденция, в която се обясняваше, че AI идва и всички ще останем без работа. Нещата очевидно не се развиха по този начин, защото сега, година и половина след маркетинговия бум и излизането на големите езикови модели, самата технологична индустрия и интелектуалните индустрии в по-широк смисъл, са се променили в по-голяма степен заради икономическата и геополитическата ситуация, отколкото заради AI. Това заяви Илия Кръстев, председател на AIBEST, член на УС на БРАИТ и изпълнителен директор на A Data Pro, който взе участие във форума "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност", организиран от Darik Business Review.   

„Една от причините за това, което виждаме в момента, а именно не толкова повсеместната имплементация на AI, е, че по време на пандемията, когато парите бяха изключително евтини, бяха осъществени множество сливания и придобивания. В голяма част от случаите в бекенда, т.е. в информационната част на различните компании, рядко се стигаше до консолидация на тази информация и структурирането й по начин, който се използва от всички компании, което е голям проблем, когато говорим за прилагане на AI“, каза още Кръстев.

По думите му, за да се случи това, преди имплементацията на AI трябва да се направи много голяма инвестиция по отношение на структурирането и консолидацията на цялата тази информация. Сега обаче парите вече не са толкова евтини.

„В момента казусът е, че трябва да се направи много голяма инвестиция още преди даже да се стигне до прилагането на AI“.

Според него, текущата геополитическа и икономическа ситуация се характеризира с това, че Европа не е в много добро положение, в САЩ се очакват избори, а Китай има проблеми, вследствие на което фирмите са по-скоро консервативни по отношение на тези инвестиции.

Регулации и позицията на Европа

Другият аспект от нещата са регулациите където Европа е доста активна, а компаниите внимават по отношение на това как се развиват тези регулации, тъй като те лесно биха могли да направят дадена инвестиция безпредметна.

„Следващата причина е в кой момент се прави такава имплементация, защото в момента технологията се развива толкова бързо че само 4-5 месеца по-късно ще има нещо, което е по-бързо, по-евтино по-ефикасно, а когато говорим за големи мащаби това има значение“, коментира Кръстев.

По негови думи, в момента сме в един процес, в който част от хората изчакват, за да видят какво ще се случи с регулациите, кога ще се стигне до момента, в който има плато по отношение на развитието на технологията, както и разрешаването на някои от геополитическите проблеми.

Други казус, според Кръстев, е къде се случва научноизследователската и развойната дейност и нещата свързани с дълбоките технологии и т.н. По негови думи, в момента сме притиснати между САЩ и Китай, а Европа е най-консервативна по отношение на това какво се случва с тези технологии. Това може да доведе до това, че компании тепърва ще се местят с оглед на това какви са регулациите и къде могат да се правят по-лесно инвестиции, а към този момент не изглежда Европа да е предпочитана дестинация за това.

Един от другите фактори по отношение на това как се използват и колко са ефикасни такива AI системи е разходът на електроенергията за оперирането им, коментира Кръстев.

„Това е друг проблем с Европа, тъй като тя в момента е в цикъл, който е свързан с възобновяемата енергия, но още не е стигнала до момент, в който тази възобновяема енергия гарантира навсякъде постоянни нива на достъп до електроенергия. Европа също така е малко консервативна по отношение на други енергийни източници, докато положението е по-различно в САЩ и Китай“, отбеляза Кръстев.

Развитието на AI

По отношение на развитието на AI Кръстев заяви, че след първоначалното прекалено голямо въодушевление и миналогодишната теза, че по този начин ще се демократизира достъпа до технологии, сега нещата са малко променени. Това е така заради достъпа до ресурс и колко евтин той, както и заради регулациите и на това до какво имат достъп компаниите като евтин модел.

По думите ми, проблемът с по-евтините и достъпни модели е, че стават все по-глупави.

„След множеството съдебни дела във връзка със съдържанието моделите вече не се обучават, както OpenAI правеше в началото на цялата налична информация. Това налага повторно обучение на моделите или лицензиране на използваното съдържание“, заяви Кръстев.

В по-голяма част от случаите обаче медиите, които смятат, че имат смислено съдържание, най-вече бизнес медии, предпочитат да се затворят и тяхното съдържание да не се използва за обучението на такъв тип модели. Има дори медии, които обучават собствени модели, които продават на клиенти, заяви Кръстев, посочвайки като пример Bloomberg.

Вследствие на това, все по-малко ценно съдържание се използва за обучаването на такива модели. Проблемът е, че колкото повече безсмислено съдържание влиза в обучението на тези модели, толкова повече излиза и се получава един затворен цикъл, в който моделът става все по-глупав.

„Рискът от ползването на тези модели е, че това може да има доста сериозно отношение към случващото се в най-различни общества – с образованието, с начина, по който деца и възрастни ползват съдържанието“, каза Кръстев.

„По отношение на бизнеса това означава, че все повече компании ще обучават собствени модели, които няма да са общодостъпни и ще ги ползват като свое конкурентно предимство“, коментира Кръстев.

В зависимост от регулациите и как се ползва съдържанието, това може да доведе до създаване на олигополи, като вместо да се демократизира начина на ползване на AI и достъпа на бизнеса до технологията, да има няколко големи компании, които да имат почти изцяло собственост върху това как се използва тази технология.

Кръстев смята, че за разлика от начина, по който се представя заплахата от AI във филмите, тя е много повече тук и сега и е свързвана в по-голяма степен с това как се ползва информацията, как се разбира кое е вярно и кое не. Той смята, че най-големият риск извън правенето на бизнес е това какво правим с децата си, как младото поколение оцелява в една такава среда, която ще става все по-токсична. Неговото послание е, че трябва да се инвестира и от страна на родителите и от образователната система, за да може тази опасност да бъде овладяна. 

Форумът "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност" се проведе с подкрепата на Летище София, ОББ, Булстрад Виена Иншурънс Груп, Paysera, Neo Ventures, AIBEST и Gomba.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !