Инвеститорите зад мащабен възобновяем енергиен проект край село Дъбово, Мъглиж, изграждат един от по-сложните структурирани ВЕИ паркове в страната, комбиниращ соларна енергия, системи за съхранение и планове за бъдещи вятърни компоненти.

Проектът на ФЕЦ "Мъглиж" е с инвестиционна стойност от над 100 млн. евро и е финансиран чрез консорциум от четири банки, като част от средствата са привлечени и по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Проектът е съвместна инвестиция на "Соларс Енерджи АД" (собственост на основните акционери в Еврохолд) и 360 Energy. 

Той се разпростира на рекордните 1300 декара в подножието на Стара планина, инсталираната мощност стига 161 МW, има и система за съхранение на електрическа енергия с мощност 36 MW и капацитет 72 MWh. Инсталираната мощност е достатъчна да покрива годишното потребление на около 65 хил. домакинства.

Това е първият соларен парк в България с интегрирана система за защита от градушки.

ФЕЦ
ФЕЦ "Мъглиж" / Снимка: Електрохолд

Теренът на ФЕЦ "Мъглиж"

Изборът на локацията не е бил обусловен от липса на алтернативи, а от характеристиките на терена и възможността за реализация на мащабен проект върху компактна площ с подходящо изложение.

„Тук землищата са в много специфично състояние. Когато започнахме, територията не беше обработвана над 40 години. Имаше храсти, изоставени площи и тежка растителност“, посочва Васил Стефанов, съосновател на “Соларс Енерджи”.

По думите му първоначалното състояние на терена е наложило значителна подготвителна работа, преди да започне реалното изграждане на съоръженията.

ФЕЦ
ФЕЦ "Мъглиж" / Снимка: Електрохолд

„С много усилия успяхме да приведем земята в състоянието, което виждате в момента“.

Според инвеститорите ключов фактор за избора е и южното изложение, което прави терена подходящ за фотоволтаично производство в голям мащаб.

Структура на финансиране с четири банки

Проектът е структуриран като т.нар. клубна сделка с участие на четири финансови институции – подход, който остава сравнително рядък за българския пазар на ВЕИ активи. Според Стефанов:

"Инвестицията е сериозна", каза той и потвърди, че става дума за над 100 млн. евро. "Това е може би една от първите подобни сделки в България, финансирана от четири банки“.

Той допълва, че координацията между кредиторите е била едно от основните предизвикателства в структурата на проекта, изискващо синхронизиране на различни финансови и правни рамки.

Част от финансирането е осигурено и чрез Плана за възстановяване и устойчивост, като той се комбинира с банков ресурс в един общ инвестиционен пакет.

ФЕЦ
ФЕЦ "Мъглиж" / Снимка: Електрохолд

Батериите като нов стандарт за финансиране на соларни проекти

Един от ключовите елементи в проекта са системите за съхранение на енергия, които вече не се възприемат като допълнение, а като задължителна част от инвестиционната логика.

„Преди около две години в България можеше да се финансира соларен парк и без батерии. В момента това вече не е възможно – системите за съхранение са основно изискване на банките“.

Той определя промяната като структурна за сектора и не ограничена само до България, а характерна за целия регион.

По негови думи българските банки са едни от най-опитните в Европа, когато става дума за финансиране на такива прокти. 

Причината е свързана с нарастващия дисбаланс между производство и потребление на електроенергия в пиковите слънчеви часове, който води до ценови натиск и ограничена рентабилност на нови соларни мощности.

„В пиковите часове производството многократно надвишава потреблението. Това не е само в България, това е и в Гърция и Румъния. Ако тази енергия не бъде съхранена, тя реално се губи икономически и отива "на вятъра“.

Проектът обхваща голяма територия. Стефанов посочва, че са видими празните места в разпределението на панелите, защото теренът е труден и планински. 

"Ние сме инвеститори, които нямат нито един проект, направен на плодородна земя". 

Компанията предвижда разширяване на батерийния капацитет до минимум двучасово съхранение на пълното производство на централата. В дългосрочен план работят и за добавяне на вятърен капацитет. 

Хибриден модел с вятърна енергия

По думи на Васил Стефанов трябва да се разбере, че при един такъв хибриден проект с интегрирана вятърна енергия ние се доближаваме до т.нар. baseload модел и можем да осигурим почти 24/7 чиста енергия за потребителите. 

„Затова наистина апелирам към местното население да разбере, че вятърната енергия не е нещо опасно. Достатъчно е хората да отидат в Германия и да видят как подобни съоръжения съществуват дори в близост до магистрали и жилищни райони. Това не е нещо страшно. Просто общественото възприятие в България все още може да бъде подобрено". 

Инсталираната мощност в момента е достатъчна да покрие електроенергийните нужди на около 65 000 домакинства годишно.

Инфраструктурна интеграция към електроенергийната система

Като част от проекта са рехабилитирани около 26 км електропроводи високо напрежение, които са интегрирани в националната преносна мрежа.

Според инвеститорите това е ключов елемент от проекта, тъй като гарантира реалната му връзка със системата и възможността за разпределение на произведената енергия в рамките на страната.

Логистични и строителни предизвикателства

Изпълнението на проекта е било свързано със значителни логистични и инженерни предизвикателства, включително труден терен и мащабна подготовка на инфраструктурата.

В пиковите фази на строителството на обекта са били ангажирани между 200 и 300 души, както и няколко основни изпълнители в различни части на проекта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !