В устието на река Сингапур, на нос Rocky Point, някога се изправя масивен камък с размери 3 на 3 метра.

Той е открит за първи път през 1819 г. от работници, разчистващи джунглите по нареждане на британския офицер сър Стамфорд Рафълс, който осигурява контрол над остров Сингапур, за да засили британското присъствие в региона.

Върху една от страните на камъка са изписани няколко реда със загадъчно писмо, което нито местното население, нито чуждестранните антиквари и други ентусиасти могат да разгадаят.

За съжаление, камъкът е взривен през 1848 г. от инженерите на Източноиндийската компания като част от разширяването на устието на реката. Спасени са само няколко фрагмента от него.

Легендата

Според местно предание, масивният камък е хвърлен в устието на река Сингапур от легендарния Баданг, живял по време на управлението на Раджа Шри Рана Викрама от кралство Сингапура през 14 век.

Баданг е роден като нормално момче в северната част на султаната Джохор, в днешна Малайзия. Като млад мъж той е роб на богат фермер, работейки на полето и разчиствайки джунглите.

Баданг често лови риба през нощта на малък поток. Една вечер заварва демон да вади улова от капана му и толкова побесня, че го хваща и завързва косата му за камък. Демонът моли за милост и обещава да изпълни всяко желание на Баданг, ако пощади живота му.

Той си пожелава сила, за да не се уморява да работи. Демонът се съгласява, но при едно условие — трябва да изяде повръщаното от него. Въпреки отвращението, мъжът го прави и освобождава демона.

Във фермата Баданг с нетърпение използва новооткритата си сила, от която останалите роби и господарят му са изумени. Скоро новината за него се разпространява из царството и в съседните земи.

Не след дълго кралят на Сингапур - Шри Рама Вира Керма, чува за Баданг и го извиква в своя двор. За да изпробва силата му, владетелят му нарежда да бутне новопостроена лодка в морето. С леко натискане Баданг я пуска на вода.

Кралят е толкова доволен от него, че го взима в двора си. Когато владетелят на Калинга в Индия чува за Баданг, той изпраща да го повикат и организира серия от състезания с други силни мъже от своето кралство.

Баданг се състезава срещу любимеца на краля няколко пъти, но резултатът винаги е равен. Накрая е предложено този, който успее да вдигне голямата скала пред двореца, да бъде обявен за победител. Баданг не само я вдига над главата си, но и я хвърля в устието на река Сингапур.

Унищожаване на камъка

През 1843 г. камъкът е взривен, за да се разчисти и разшири устието на реката и да се осигури място за Форт Фулъртън и неговите жилищни помещения. Подполковник Джеймс Лоу от Източноиндийската компания иска да го спаси, но молбите му са игнорирани.

След като скалата е взривена, той събира няколко фрагмента, съдържащи най-четливите части от надписа, и ги изпраща в музея на Кралското азиатско общество в Калкута за съхранение.

През 1918 г. музеят Рафълс, днес Национален музей на Сингапур, иска връщането на фрагментите и се сдобива с един. Съдбата на останалите не е известна.

Надписът

През последния век и половина голямо любопитство заобикаля съдбата на липсващите фрагменти и енигматичния надпис, който носят. Направени са многобройни опити за декодиране, които водят до множество интерпретации и предположения за езици.

Сър Стамфорд Рафълс е един от първите, направили опит да дешифрират надписите върху оригиналната плоча от пясъчник, преди да бъде унищожена.

Той остава с впечатлението, че писмеността е „хиндуистка“, тъй като индусите са най-старата от всички раси на Изток, достигащи до Ява, Бали и Сиам, чиито жители произлизат от тях.

Известният д-р Уилям Бланд също се интересува от каменната плоча, преди да бъде взривена. Той използва тесто, за да направи отпечатък от нея и на базата на нея заключава, че писмеността е древна цейлонска или пали.

Англоиндийският учен Джеймс Принсеп се съгласява, разпознавайки няколко азбуки, въпреки че не може да сглоби свързани изречения или дори думи.

Според капитан Питър Джеймс Бегби от Мадраската артилерия на Източноиндийската компания, надписът е на остарял диалект на тамилски и описва подвизите на Баданг и историята на самия камък.

Според друга интерпретация, писмеността на камъка е кауи - стар език от островите Ява, Бали и Ломбок, базиран на староявански. Съвременните изседователи са съгласяват, че най-вероятно е кауи, въпреки че е невъзможно да се дешифрира какво гласи надписът.

През декември 2019 г. австралийският изследовател д-р Иън Синклер пише, че е успял да идентифицира част от думата „паракесариварман“ - титла, използвана от няколко крале от династията Тамил Чола в Индия.

Това откритие предполага тамилска асоциация със Сингапурския проток, датираща от около хилядолетие, което потенциално променя историческата хронология на острова.

Синклер предполага, че произходът на камъка може да се проследи до началото на 11-и век, като впоследствие ревизира произхода на Сингапур до повече от 300 години по-рано от понастоящем признатата дата на основаване от 1299 г.

Сингапурският камък

Един от фрагментите от оригиналната плоча от пясъчник, която е спасена от подполковник Лоу и по-късно върната в тогавашния музей на Рафълс в Сингапур, днес е известна като Сингапурския камък. В момента е изложена в Сингапурската историческа галерия на Националния музей на Сингапур.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !