Какво е общото между хонконгски секссимвол, фалирал предприемач и неуспешна кампания на отбранителната индустрия?

Всички те допринасят за възхода на т. нар. бабъл чай (чай с мехурчета) - популярната тайванска напитка, което превзе света с гръм и трясък в последните години.

Сега тя отново е в светлината на прожекторите след изказване на актьора Симу Лиу, който обвини канадска компания в културно присвояване в телевизионното риалити предаване за предприемачи Dragons’ Den в Канада.

В един от епизодите двама собственици на марка напитки от Квебек описаха бабъл чая като модерна, подсладена напитка и отбелязаха, че клиентите “никога не са съвсем сигурни за нейното съдържание.”

Лиу, който е канадски гражданин от китайски произход и участваше като гост в предаването и потенциален инвеститор, заяви, че той е доста сигурен в съдържанието, след което оспори желанието на предприемачите да направят напитката по-добра.

Това не е първият случай, в който бабъл чаят е обект на спор. Всъщност, това е така от десетилетия.

Създаденият през 80-те години бабъл чай (наричан още “чай с черни перли“ или “боба чай”) е обичана класическа напитка в Тайван.

Въпреки че има десетки вариации, в основата му е комбинация от чай, мляко и “мехурчетата”, които на практика са малки топчета, приготвяни от всевъзможни неща –от тапиока до плодово желе.

Според различни проучвания, индустрията на бабъл чая през 2024 г. се оценява на 2.4-3.6 млрд. долара в световен мащаб и няма признаци тази тенденция да се забави през следващото десетилетие.

Как започва всичко?

Произходът на бабъл чая може да бъде проследен до 40-те години на миналия век.

След като работи като миксолог в питейно заведение в Тайван през Втората световна война, през 1949 г. Чанг Фен Шу отваря заведение за уникален ръчно разбъркан чай, приготвян с шейкъри за коктейли.

Резултатът е богат на вкус чай с въздушни мехурчета на повърхността – наричан чай с пяна в Тайван. Днес ръчното разбъркване е важен елемент при приготвянето на бабъл чай.

По онова време това е революционно изобретение – студените напитки не само че били необичайни, но консумация на храна и напитки за удоволствие тепърва набирала сила в следвоенен Тайван. В следващите години страстта на острова към вкусните студени напитки се засилва.

През 1986 г. покойният вече тайвански творец и предприемач Ту Цонг Хъ решава да започне нов бизнес, като се възползва от тенденцията на увеличаващ се брой заведения за чай.

След като предишното му бизнес начина – ресторант, завършва с фалит, Ту остава с 4 млн. тайвански долара (124 000 долара) задължения и отчаяно има нужда от идея, която да разграничи неговото заведение за чай от останалите.

“Бях на пазар в Тайнан, когато видях топчета от тапиока - традиционна закуска, която обичах от моето детство,” спомня си Ту в интервю за CNN през 2020 г.

“Помислих си, защо да не сложа малко топчета от тапиока в моя зелен чай. Белите топчета изглеждат почти прозрачни с бял център, подобно на перлената огърлица на майка ми. Така ми хрумна името перлен зелен чай.”

Ту експериментира, като добавя по-големи, черни топчета от тапиока към чай с мляко за по-богат вкус, а това се превръща в класическия бабъл чай с мляко, който повечето почитатели на напитката познават и обичат днес.

“Черните топчета бяха по-големи от сламките на пазара тогава,” казва Ту. “Нашите клиенти трябваше да използват лъжичка за топчетата тапиока. Партнирахме се си с фабрика за пластмасови изделия, за да произведем сламки специално за нашия чай.”

Първото му заведение за чай - Hanlin, отваря през октомври 1986 г. “Скоро след това бабъл чаят придоби популярност, а стабилните приходи на заведението за чай ми помогнаха да изчистя задълженията си,” казва бизнесменът.

Hanlin в момента има около 80 заведения в Тайван, както и франчайзи навсякъде - от САЩ и Канада до континентален Китай.

Тук обаче нещата се усложняват. Ту не е единственият човек, който твърди, че е изобретил бабъл чая.

Лин Хсиу Хуй, продуктов мениджър във веригата заведения за бабъл чай Chun Shui Tang, казва, че е приготвила първата чаша бабъл чай с мляко по време на среща на служителите през 1988 г.

Само за удоволствие, тя изсипва топчетата тапиока, които носела в себе си, в нейния чай Асам и изпива напитката.

“Всички присъстващи на срещата харесаха напитката, а в рамките на няколко месеца след това продажбите ѝ бързо надхвърлиха тези на всички наши други студени чайове,” казва Лин пред CNN.

Служители на Chun Shui Tang също така твърдят, че марката е първата, която предлага чай с пяна, разбъркан с шейкър за коктейли.

С годините борбата за надмощие в сферата на чая с мехурчета се разгорещява. През 2009 г. започват продължили 10 години съдебни дела. Спорът най-накрая е разрешен през 2019 г. с разочароващ, но приятелски изход.

Съдът решава, ча бабъл чаят е напитка, която всеки човек или заведение може да приготвя и по тази причина е ненужно да се спори кой го е създал.

Въпреки че тази битка завършва без победител, има един безспорен забавен факт по отношение на историята на бабъл чая – произходът на неговия прякор боба.

Думата „боба“ сега е синоним на бабъл чая като цяло, но първоначално с нея са се обзоначавали черните топчета тапиока, използвани в напитката.

Повечето хора споделят мнението, че наименованието е дадено от търговец в Тайнан, който бил вдъхновен от прякора на филмовата звезда Ейми Ип - Боба, който в свободен превод означава “шампион на гърдите.”

Търговецът нарича по-големите черни топчета тапиока “боба”, за да ги различи от по-малките топчета, които обикновено се сервирали в заведенията за чай.

Тайванска икона

Любовта на Тайван към бабъл чая обаче не е свързана единствено с вкуса и текстурата, казва историкът Ценг Пин Цанг.

“Тя също така отразява специалните нагласи в Тайван от онази ера – усещането, че обществото преминава от старото към новото,” казва той за края на 80-те години.

“Бабъл чаят е успешен пример за пресъздаването на традиционна храна. Той се превърна в символ на тайванската самоувереност и идентичност.”

С други думи, не се захващайте с тайванците и техния бабъл чай – урок, който министерството на отбраната на страната научава по трудния начин.

През 2004 г., с надеждата да убеди обществото, че предложената покупка на оръжия не е толкова скъпа, министерството разпространява брошура, в която се казва, че ако тайванците пропускат по една чаша бабъл чай на седмица в следващите 15 години, те може да спестят достатъчно средства, за да бъде платено за военните разходи.

Никак неизненадващо, кампанията постига обратен ефект, предизвиквайки ожесточено противопоставяне, докато в същото време сплотява заведенията и онези, които го консумират. Някои учени дори твърдят, че тази сага изстрелва напитката на международната сцена.

Бабъл чай 2.0

В днешно време чаят с мехурчета продължава да се развива както на вкус, така и на текстура. По цял свят се появяват нови заведения, които създават свои версии на напитката.

Дори традиционните заведения за бабъл чай се включват в тази тенденция и продължават да разнообразяват своите менюта. Има създадени успешни марки и извън Азия.

Bubbleology, например, е една от първите вериги във Великобритания и е създадена от бивш инвестиционен банкер. Основателят Асад Хан казва, че се влюбва в напитката, след като я опитва в китайския квартал в Ню Йорк през 2009 г. и отваря първото си заведение през 2011 г.

След това Bubbleology се разраства във Великобритания и дори отваря заведения в САЩ.

Без значение колко се експериментира с рецептата обаче, душата на добрия бабъл чай винаги е била чаят.

“Използваме само първокачествен черен чай от Шри Ланка (отглеждан в Тайван). Той има мек аромат и страхотен послевкус,” казва покойният Ту, който умира през 2022 г. на 73-годишна възраст.

В последното си интерво за CNN той казва, че обикалянето из планинските региони на острова в търсене на възможно най-добрия чай е било най-приятната част от неговата работа.

“Бабъл чаят е не само гордост на Hanlin, но и връхна точка за индустрията на напитките на Тайван. Той запознава света с Тайван. Затова е важен не само за Hanlin, но и за Тайван.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !