Лекарите у нас изписват лекарства за по 220 евро годишно. Колко от тях покрива НЗОК?

Лекарите в България предписват около 57 милиона опаковки лекарства годишно, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тези медикаменти представляват приблизително една трета от всички лекарства по лекарско предписание, а останалите две трети се заплащат директно от джоба на пациентите. Това показват данни, представени от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

1 млн. българи са лежали в болница от началото на годината. Ще издържи ли системата?

Проблемът с финансирането в цифри

Лекарствата, които НЗОК покрива, се използват от около 1.6 милиона здравноосигурени лица. Това е близо една четвърт от населението на страната, като обикновено става въпрос за пациенти с тежки или хронични заболявания.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARParM)

Сравнение с европейските практики

От ARPharM представиха данни, които показват, че България оперира със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства в сравнение с другите държави в Европейския съюз. Общата стойност на лекарственото лечение, което се предписва по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно. От тази сума обаче НЗОК реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании.

За сравнение, в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат средно около 500 евро на човек годишно.

Нарастваща тежест за индустрията и пациентите

Според асоциацията, настоящият модел става все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките, които индустрията предоставя, нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. При някои от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво.

Вследствие на това достъпът до иновации в България е ограничен. Десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022 – 2024 г., все още не са достъпни за българските пациенти. Това са лечения за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания.

„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, подчерта Павел Колев, председател на ARPharM.

„Фармацевтичната индустрия е партньор на здравната система и вече поема значителна част от финансовата тежест. Но устойчива реимбурсация може да има само при споделена отговорност и предвидим модел“, допълни изпълнителният директор на асоциацията Деян Денев.

България с най-ниските цени на лекарства в ЕС, но губи новите терапии

Рискове пред достъпа до лечение

От ARPharM подчертаха, че производителите в България работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. По закон цените на производител на лекарствата не могат да бъдат по-високи от най-ниските за същите продукти в ЕС и се проверяват регулярно.

Комбинацията от най-ниски цени, нарастващи отстъпки и непредвидимост в бюджета създава реален риск от:

Забавяне на навлизането на нови терапии.
Ограничен интерес за регистрация на иновации в България.
Рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите.

Предложения за устойчив модел

За да се гарантира устойчивост, ARPharM предлага два ключови елемента. Първият е предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности и навлизането на нови терапии. Вторият е въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване. Според асоциацията, инвестицията в съвременно лечение не е просто разход, а вложение в здраве, работоспособност и човешки капитал.

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) е създадена през 1996 г. и обединява научно-изследователски ориентирани фармацевтични компании, работещи на българския пазар.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !